Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1366/2021
Вид
Решение № 359
Подписан
21.04.2022
В сила
06.07.2022
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43, ал. 1 · Кодекс на международното частно право

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20212100101366 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на С. ШМ., роден Б-Б, н.г., роден на 28.08.1980 г. във В.Г., с адрес: *****, чрез адв. Петър Куленски от САК, срещу Д. Г. Б.., ЕГН: **********, с адрес: *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 евро или левовата им равностойност от 293 374.50 лева (двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и 50 ст.) - получената без правно основание и с която ответникът неоснователно се обогатил, както и сумата от общо 52046.81 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от датата на обогатяването до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -11.08.2021г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати същата сума от 150 000 евро или левовата им равностойност от 293 374.50 лева, като подлежащ на връщане паричен заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е син и законен наследник на Я.К.Б., българска гражданка, с ЕГН: **********, която е починала на 17.03.2020 г., като за посоченото обстоятелство се е снабдил с европейско удостоверение за наследство, по реда на действащия Регламент (ЕС) № 650/2012 от 4 юли 2012 г., издадено на 08.05.2020 г. от Районен съд гр. В.Г., валидно до 22.04.2022г.

Приживе наследодателката Я.К.Б. е извършила два банкови превода от нейната лична банкова сметка по сметка на ответника съответно на 04.11.2019 г. в размер на 04.11.2019 г. с посочено основание “захранване Я.Б.” и на 15.11.2019 г. в размер на 100 000 евро, с основание “прехв. Я.К.Б.”. Ищецът твърди, че сумите са преведени при начална липса на основание и ответникът се обогатил неоснователно, като от датата на неосноватленото разместване на блага дължи лихва за забава.

Процесуалната си легитимация ищецът извлича от качеството си на наследник, като посочва, че от една страна се явява наследник по завещание на основание Договор за 1 посочване на наследник от 01.12.2006 г. и Договор за отказ от запазена част от наследство от 01.12.2006 г. на нотариус Бернхард Дреес от Бад Ибург, сключени в съответствие с немското законодателство. Твърди, че договорът за наследство е двукратно запечатан с печата на Районен съд Варендорф, отворен за пръв път на 19.06.2014 г. след смъртта на Х.Т. Б. на 25.06.2014 г., взет отново на служебно съхранение и отворен впоследствие на 20.04.2020 г. след смъртта на Я.Б.. Съгласно отворения договор, в т.1, стр. 2 от същия, съпрузите Х.Б. и Я.Б. определят другия като свой единствен наследник, а като последващ наследник по завещание и по право на заместване ищеца С.Б..

Освен посочения договор за наследство ищецът посочва, че има качеството на наследник и по силата на Решение на Районен съд Варендорф, дело N° 1XVI23/06 на съставено на 27.06.2007 г. по нотариално заверена молба от осиновителите и осиновяваното лице, и връчено на осиновителите на 02.07.2007г. С посоченото решение е допуснато осиновяването на дете, С.Б., роден на 28.08.1980 г., от съпрузите Х.Б., роден на 23.05.1950 г., и Я.Б., фамилно име по рождение К., родена на 16.09.1957 г., двамата живущи на *****.

Твърди се, че въз основа на постановеното решение осиновеният е общо дете на осиновителите на основание § 1767 ал.2, 1754 от Гражданския кодекс на Федерална Република Германия. Със същото е определено и осиновеният занапред да носи името по рождение Б., като решението влиза в сила с връчването на осиновителите по смисъла на § 56 е от Закона за доброволната подсъдност, т.е. от 02.07.2007 г.

Ищецът посочва, че е наследник както във връзка с извършеното осиновяване, така и въз основа на договора за определяне на наследник, както и договора за отказ от запазена част от наследство, съставен на 1 декември 2006 г. пред нотариус Бернхард Дреес, по смисъла на немското гражданско законодателство. Затова той се явява законен наследник от първи ред, съобразно чл.5, ал. 2 от приложимия български Закон за наследството, според който като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Твърди, че независимо от факта, че е осиновен от Х.Б., починал на 27.05.2014 г. в ****, и Я.Б., починала на 17.03.2020 г, в гр. Бургас, България, той се явява и законен наследник от първи ред на наследодателката си Я.К.Б., българска гражданка. Затова, по силата на наследственото правоприемство С.Ш.Б., роден Б., се счита овластен да предяви искове касаещи защита на имуществените права, с които приживе е разполагала неговата майка и наследодател Я.К.Б..

В случай че главният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД не бъде уважен, се иска при условията на евентуалност да се уважи иск с правно основание чл. 240 ЗЗД. По евентуалния иск се излагат твърдения, че сумата е дадена в заем на ответника приживе от наследодателя, като страните не са уговорили срок за нейното връщане. Затова се сочи, че исковата молба представлява покана за връщане на сумата и се отправя искане за заплащането й в едномесечен срок, от изтичането на който се претендира законна лихва.

Ищецът излага доводи за допуснато обезпечение на бъдещите му претенции чрез налагане на обезпечителни мерки “запор” и “възбрана”, като в тази връзка се претендират направените разноски по настоящото и в обезпечителното производство.

Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебноикономическа експертиза за установяване на датата и основанието за получаването на сумите от ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва претенциите от една страна като недопустими, а от друга страна като неоснователни.

Оспорва се качеството на наследник на ищеца, като се сочи, че двата описани от него института са несъвместими с българското право, което не допуска осиновяване на 2 пълнолетно лице.

Оспорва се представеното европейско удостоверение за наследство, като се твърди, че същото не е издадено от компетентен орган и съдържа неверни данни относно обичайното местопребиваване на починалата към датата на смъртта и основанието за възникване на качеството на наследник на ищеца.

Ответникът счита, че не е налице правен интерес от атакуване на извършени от наследодателя приживе разпоредителни действия с притежаваното от него имущество и затова счита предявеният иск за недопустим.

Излагат се съображения за това, че Я.Б. е починала в България на 17.03.2020 г. и е живяла в страната от 2015 г.

Ответникът посочва, че е племенник на починалата Я.К.Б.. Същият е син на нейната сестра - В. К. Б.а. Починалата Я.К.Б. няма собствени биологични деца, нито починалият преди нея съпруг. Твърди, че ищецът С. ШМ. е биологичен племенник на починалия съпруг на Я. и се явява неин племеник по сватовство. Между починалата и ищецът никога не е имало близки отношения, или такива наподобяващи роднинство от първа степен по права линия. Докато между Я. и Д. винаги е имало изключително близки отношения, наподобяващи тези между майка и син. Тази близост между тях се е засилила след 2015., когато след смъртта на съпруга си Х.Т. Б., Я. се завърнала трайно в РБългария и се установила в гр. Бургас.

Твърди се, че от прибирането й през 2015г. до внезапно настъпилата й смърт през 2020г. ответникът е този, който се е грижил за нея, помагал й е в обикновените дела и при здравословни проблеми. Ищецът нито веднъж не я е посетил за това време, не се е интересувал от нея, не й е давал издръжка и/или осигурявал подкрепа. Никой от близките на Я. не е чувал за него - още по-малко в качеството му на «син» на Я..

Излагат се съображения за съществуваща изключителна близост, обич и доверие между починалата и ответника, като той й помогнал и при закупуването на жилище в града през 2015 г. и всички дейности по неговия ремонт и обзавеждане. Тя до смъртта си е приемана като част от семейството на Д.Б. и неговата съпруга, както и на нейната сестра В.

Б.а. На нея ответникът също е разчитал, предоставил й пълномощни за представителство пред различни институции за времето, когато пътувал извън страната през 2019 г.

По отношение на оспорваните банкови преводи се твърди, че същите не са без основание, тъй като по свое лично убеждение и със съзнанието, че изпълнява свой нравствен дълг, през м.11.2019г. Я.Б. лично е превела двете суми в общ размер на общо 150 000 евро по сметка на Д.Б.. Тя лично, в качеството й на пълномощник на ответника е извършила два банкови превода от неговата сметка, а именно на 15.11.2019г. са наредени 10361,66 евро по вътрешнобанков превод и на 21.11.2019г. са наредени още 92700 евро към В.Л.Н.. Твърди се, че сумата в общ размер на 103000 евро представлява договорената и платена продажна цена за покупката на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, находящ се в гр.Бургас, ***, вх.А, ет.1, ап.1. Сделката е обективирана в Нотариален акт №72, том II, рег.№879, дело №224 от 21.11.2019г. по описа на Антоанета Дичева - нотариус с район на действие PC – Бургас. Лично наследодателката, по своя воля и убеждение и в качеството си на пълномощник на ответника е извършила всички необходими действия от избора на недвижимия имот, договаряне на цената, извършване на банкови преводи и действайки като негов пълномощник е закупила, имота на името на своя племеник. Останалата сума над 103000 евро до общо наредените 150000 евро е била оставена на разположение на Д. Б. за закупуване на обзавеждане, уреждане на разчети по такси и комисионни и за лични нужди. Затова се сочи, че за направените банкови 3 преводи е налице основание и то е съзнателното изпълнение от страна на Я.Б. на един неин нравствен дълг. По същите съображения се сочи, че не е налице заемно правоотношение и се иска отхвърляне и на евентуално предявения иск, който се оспорва и по отношение на дадената от ищеца правна квалификация. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявеният при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.

По възражението за недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:

Надлежното съществуване и упражняване на правото на иск от ищеца, въз основа на наведените в процеса твърдения и събрани доказателства, обуславят и неговата допустимост. Правният интерес на ищеца от атакуване на сделка, в която не е страна, винаги следва да бъде установен изрично. В случая, с твърденията в исковата молба ищецът брани личното си наследствено право, да получи като наследник притежаваното от починалия наследодател имущество, в което се съдържа и процесното вземане – соченият дълг на ответника за връщане на даденото. Законът допуска наследяването на всички имуществени права, както вещни, така и облигационни, извън предвидените изключения от строго личен характер /като напр.правото на ползване/. Затова всеки наследник е материално легитимиран да предяви вземането на своя наследодател, в рамките на наследствените си права, включително да иска разваляне на договор или връщане на даденото. Тоест по силата на наследственото правоприемство ищецът твърди, че притежава собствени субективни права, които защитава. Процесуалната му легитимация произтича именно от материалната такава, а при липса на материална легитимация ще се достигне до отхвърляне на иска като неоснователен, защото ищецът не е носител на претендираното право. Следователно претенцията се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество, за да бъдат установени сочените правопораждащи факти, а именно: качеството на ищеца на наследник, извършените от наследодателя банкови преводи и задължението на ответника за връщане на посочената сума, на заявените с исковата молба основания.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: