Решение № 1033 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507747 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7778/01.05.2025 г., постановено по гр.д. № 21702/2023 г. на Софийски районен съд, 38 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. Л. К., ЕГН **********, искове за осъждане на Е. Л. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 881,03 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 192,71 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 12.04.2023 г., сумата от 24,80 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 6,56 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. – 12.04.2023 г.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че производството е образувано срещу Е. Л. К. в качеството й на собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че в хода на процеса от ищеца са предприети действия за установяване на облигационната връзка с Е. Л. К..

Сочи се, че към исковата молба е представен нотариален акт, от който е видно, че Н.Ц.

К. и Л.Т.К. са придобили имот с административен адрес гр. ****. Твърди се, че от 1 доказателствата по делото е видно, че ответницата е единствен наследник на съсобствениците, като в отговора на исковата молба няма оспорване в обратен смисъл.

Излагат се съображения, че правото на собственост не се погасява с изтичането на определен срок от време, освен при придобивна давност, каквато липсва в случая.

Поддържа се, че решението на СРС е немотивирано и съдът неправилно е приел, че липсва облигационна връзка между страните по делото. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване изцяло на предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от Е. Л. К. чрез особения представител адв. Р. И., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че липсват убедителни доказателства относно вещното право на ответницата, както и липсват доказателства за ползването на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа се, че решението на СРС е правилно и постановено в съответствие със събраните доказателства по делото.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач – „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на жилище, построено в жилищна сграда върху държавна земя чрез възлагане на ЕСМО „Строй“ – район 2, № 95, том V, дело № 457/1973 г., от който е видно, че Л.Т.К. и Н.Ц. К. са признати за собственици на ап. 26, находящ се в гр. София, кв. ****, жилищен блок № ****.

Представен е списък на живущите във вх. ****, находящ се в ж.к. „****“, ул.

****. В списъка за ап. № 26 е записан Л.Т.К.. Списъкът е подписан от Л.Т.К., като подписът не е оспорван в срока за отговор на исковата молба, респ. не е откривано производство по чл. 193 ГПК.

По делото е представено удостоверение от Столична община, от което е видно, че стар адрес ж.к. „****“, бул. „****“ № **** , вх. Б и вх. В, е идентичен с нов адрес ж.к. „****“, бл. ****, вх. Б и вх. В. Посочено е също, че бул. „****“ е преименуван на бул. „****“.

По делото е изискано и прието като доказателство удостоверение за наследници на Л.Т.К., вдовец, починал на 09.11.2018 г. От същото се установява, че негов единствен наследник по закон е дъщеря му Е. Л. К..

Прието е по делото и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Л.Т.К., вдовец. От удостоверението се установява само че Л.Т.К. е баща на Е. Л. К.. В удостоверението липсват данни за името на починалата съпруга на Л.Т.К..

По делото липсват доказателства за това, че Н.Ц. К. и Л.Т.К. са били съпрузи 2 при придобиването на процесния ап. № 26. Поради това следва да се приеме, че Н.Ц.

К. и Л.Т.К. са придобили процесния имот при условията на обикновена съсобственост, като всеки от тях е придобил по 1/2 ид.ч. от правото на собственост.

По делото не е представено удостоверение за наследници на Н.Ц. К.. В този смисъл не се установява наличието на роднинска връзка между Н.Ц. К. и ответницата (настояща въззиваема) Е. Л. К..

На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти.

По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя.

От съвкупния анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че Е. Л. К. е придобила по наследство 1/2 ид.ч. от процесния ап. № 26, находящ се в гр. ****. По делото нито се твърди, нито се доказва Е. Л. К. да се е отказала от наследството на баща си Л.Т.К., респ. да се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния имот преди исковия период.

Несъмнено се установява от приетата техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Е. Л. К. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

От приетата по делото техническа експертиза се установява, че топлинният счетоводител е извършил разпределението на топлинната енергия въз основа на извършени отчети на 03.07.2020 г. и 09.07.2021 г. (копия от същите са представени по делото от третото лице помагач на ищеца). Вещото лице е посочило, че по данни на топлинния счетоводител в имота има три радиатора и една щранг-лира. На радиатора в кухнята е поставен уред за дялово разпределение, който е бил отчетен. На другите два радиатора не са поставени уреди за дялово разпределение, но за тези радиатори не е начислявана топлинна енергия. Експертът е уточнил, че няма техническа възможност за поставяне на топлинен разпределител върху щранг-лирата, а отдадената топлинна енергия се изчислява въз основа на инсталираната мощност. Вещото лице посочва, че топлата вода е отчетена въз основа на един узаконен водомер. На експерта е представен и акт за разпределение на кубатурата на жилищната сграда, вследствие от което същият е заключил, че топлинната енергия за процесния имот, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по пълния отопляем обем от 184 куб.м. Вещото лице е установило, че за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. общо дължимата сума за топлинна енергия се равнява на 881,13 лева, като тази сума е изчислена съгласно действалите нормативни актове. Постъпилата топлинна енергия до жилищната сграда е отчитана с общ топломер, който е преминавал метрологична проверка през две години и е отговарял на изискванията на Закона за измерванията.

От счетоводната експертиза по делото е видно, че никаква част от дължимата цена за топлинна енергия не е била погасена от ответницата.

Следователно с оглед установената част от правото на собственост на Е. Л. К. върху процесния имот следва да се приеме, че същата отговаря за 1/2 от общата стойност на доставената, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот през исковия период. С исковата молба е претендирана сумата от 881,03 лева, която е по3 малка от изчислената от вещото лице. В този смисъл, в съответствие с принципа за диспозитивното начало, се налага изводът, че Е. Л. К. отговаря за 440,51 лева (881,03 / 2 = 440,51). До тази сума искът за цена на доставената топлинна енергия е основателен. За горницата искът подлежи на отхвърляне.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите.

По арг. от чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 22 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. клиентите заплащат на „Топлофикация София” ЕАД цената за извършената услуга за дялово разпределение.

От техническата експертиза по делото, както и от представените по делото документи от третото лице помагач се установява, че „Далсия“ ООД е извършвало дяловото разпределение в процесната жилищна сграда през исковия период. Следователно е доказано основанието на претендираната от „Топлофикация София“ ЕАД цена за услугата за дялово разпределение. От счетоводната експертиза е видно, че възнаграждението за тази услуга не е заплатено, като месечно са начислявани между 1,67 лева и 1,80 лева, каквато е обичайно дължимата такса за услугата за дялово разпределение. С оглед притежаваната квота от правото на собственост върху процесния имот Е. Л. К. следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД 1/2 от претендираната цена за услугата за дялово разпределение или сумата от 12,40 лева (24,80 / 2 = 12,40). За горницата над тази сума искът подлежи на отхвърляне.

Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки. Лихва за забава може да се начислява едва след издаването на общата фактура за съответния отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите условия, а именно – 45 дена, считано от издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Следователно за изпадането в забава не е необходимо да се отправя покана за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.