Решение № 157 от 05.08.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш Е Н И

Е гр. Бяла Слатина, 05.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД БЯЛА СЛАТИНА, II граждански състав, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното гр.д. №869/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”

ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Р., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника И.И.Б. с ЕГН **********

*** и настоящ адрес ***, за следните суми: 500 лв. главница по Договор за паричен заем №3030489/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 05.03.2019г., до окончателното изплащане, 68,82 лв. – договорна лихва за периода от 04.10.2017г. до 02.04.2018г., 45 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания, 402,15 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 04.10.2017г. до 02.04.2018г., 59,18 лв.- мораторна лихва за периода от 04.10.2017г. до 05.03.2019г., както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем №3030489/05.09.2017г. за сумата от 500лв. Поддържа, че заемателят е получил съответната сума. Поддържа, че в договора е налице клауза за неустойка, според която ответникът следва да предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, като последният не го е сторил, поради което му е начислена неустойка в размер на 402,15 лв. Твърди, че съгласно договора са начислени разходи и такси за писма, съобщения и телефонни разговори в размер на 45лв.

Поддържа, че така формираното вземане е цедирано от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца на 01.04.2018г.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК особеният представител на ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По иска с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД за главница и договорна лихва:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за паричен заем с твърдяното съдържание; 2) реално предаване на сумата по Договора на ответника, респ. извършване на твърдените услуги за събиране вземането; 3) валидно сключен договор за цесия; 4) надлежно уведомяване на длъжника за цесията.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.

От

Договор за паричен заем №3030489/05.09.2017г., подписан от представител на „Изи Асет Мендиджмънт“ и от ответника, се установява, че между последните са възникнали облигационни правоотношения по Договор за паричен заем.

От чл. 3 на Договора се установява, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума. Както вече беше посочено, договорът е подписан от ответника и следователно се установява реално предаване на сумата по Договора на ответника.

От

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 16.11.2010г. се установява, че от „Изи Асет Мениджмънт“ н. „А.з.с.н.в.“ ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, са цедирани вземания, индивидуализирани в съответното Приложение. От чл. 4.9 на Рамковия договор се установява, че цедентът се задължава да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един месец от потвърждаване на съответното Приложение.

От пълномощно от 09.09.2015г. се установява, че „А.з.с.н.в.“ АД е упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор от 16.11.2010г., като правата се предоставят във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като в този смисъл е Решение №137/02.06.2015г.по гр.д.№5759/2014г.,ІІІ г.о на ВКС.

От

Приложение №1/01.04.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 16.11.2010г. между горепосочените страни се установява, че вземане по Кредит ID 3030489 по Договор от 05.09.2017г. (съвпадащи с номера и датата на процесния Договора за паричен заем) с длъжник ответникът по делото за кредит 500лв. с дължим остатък по този кредит 1027,49 е включено в това приложение.

От

Потвърждение за сключена цесия на стр. 17 от делото се установява, че прехвърлянето на вземанията, посочени в Приложение №1/01.04.2018г., е потвърдено писмено по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От

Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3030489 от 04.04.2018г. се установява, че по пълномощно от цедента цесионерът уведомява длъжника за извършената цесия.

От

Обратна разписка на стр. 23 от делото се установява, че длъжникът е получи уведомителното писмо, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК на 12.04.2018г.

Съдът намира, че уведомяването за цесията е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, което може да се извърши и с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия и уведомлението. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.

235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС,ТК, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о).

Действително длъжникът е представляван в производството от особен представител, който е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията, но това не води до нередовност на уведомяването за цесията. На първо място в Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., I т.о. на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена с връчване на копие от исковата молба на особения представител, като това представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Даденото разрешение следва по аналогия да се приложи и при връчване на уведомлението за цесия. На второ място никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.

94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, според които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. На следващо място следва да бъде обсъждане евентуално липса на уведомление само в случай на твърдения, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС). Неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. На последно място процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.

От събраните по делото доказателства се установява, че размерът на дължимата главница е 500лв., размерът на договорната лихва за периода от 04.10.2017г. до 02.04.2018г. е 68,82лв., както и че кредитът е усвоен от длъжника на 05.09.2017г.

Следователно са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на исковете за следните суми: 500 лв. главница по Договор за паричен заем №3030489/05.09.2017г.; 68,82 лв. – договорна лихва за периода от 04.10.2017г. до 02.04.2018г.

По отношение на сумата от 45лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, свързани с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.. На първо място разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата н чл.10а, ал.2 от ЗПК. На второ място в приетия за окончателен доклад по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за реално извършване на твърдените услуги за събиране вземането, като доказателства в тази насока и впоследствие не са представени. Поради изложеното претенцията за установяване на дължимост на сумата от 45 лв.- такса разходи за събиране на просрочени вземания, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.