Решение № 501 от 24.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Благоевград, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20201200101303 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред съда от ИВ. АЛ. СТ., ЕГН ********** и ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, и двамата на адрес: село ***, срещу „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, представлявано от Управителя НН.П.П..

Предявен е пред съда отрицателен иск с правно основание чл. 240 ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника „***” ООД, че ищецът ИВ. АЛ. СТ., като заемател и ЕЛ. ХР. СТ., като ипотекарен длъжник, не се дължи сумата от 49 897.60лв., съставляващо общо задължение за главница и лихви по Договор за паричен заем от 21.01.2020г., както и че не дължи сумата от 21 142.40лв., представляваща неустойка по Договор за паричен заем „Фин Старт” от 21.01.2020г., както и иск за нишожност на договора на осн. чл. 26 от ЗЗД- поради противоречие със закона.

При условията на евентуалност и ако съдът не приеме не обяви за нищожен целия договор за паричен заем, то иска се от съда да обяви за нищожни отделни клаузи от него:

- чл. 11 ал. 3 от договора- като нищожна поради накърняване на добрите нрави- чл. 26 ал.1 от ЗЗД;

- чл. 4.8 от договора- нищожна поради накърняване на добрите нрави- на осн.чл. 26 ал.1 от ЗЗД;

- чл. 17 ал. 2 от договора- като неравноправна клауза на осн. чл. 146 ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗЗП, във вр. с чл. 143 т. 19 от ЗЗП;

1

Предявен е иск за обявяване за нищожен, на договор за учредяване на договорна ипотека, материализиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 8, том I, рег. № 131, дело № 34/2020г. от 21.01.2020г. на СлВп при РС Р., като сключена в противоречие със закона- на осн. чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 170 от ЗЗД.

Твърди се с исковата молба по делото, че на 21.01.2020г. между ИВ. АЛ. СТ., в качествотому на заемател и ответното дружество „***“ ООД, като заемодател, бил сключен договор за паричен заем „Фин Старт“, по силата на който, ответното дружество е предоставило в заем, сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, при определен годишен лихвен процент от 40.08% и годишен процент на разходите- 48.27%.

Вземането по договора за паричен заем, е обезпечено с учредяване на договорна ипотека, материализарана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 8, том 1, рег. № 131, дело 34/2020г. на СлВп при PC Р., със страни „***“ ООД, в качеството на заемодател и ипотекарен кредитор, ИВ. АЛ. СТ., в качеството му на заемател и ипотекарен длъжник и ЕЛ. ХР. СТ., в качеството и на ипотекарен длъжник.

Съгласно чл. 4 от договора за заем, общият размер на заема е 20000лв., договорната лихва по заема е 29 897.60лв, а общото задължение по заема, включващо заемната сума и договорната лихва, е 49 897.60лв. Сумата следва да върна в срок от 60 месеца, като първите двадесет погасителни месечни вноски са в размер на 668лв. всяка, а следващите 40 погасителни вноски- от по 913.44лв.

В чл. 11 от договора за заем, за ищеца е въведено задължение като заемополучател, в срок от 20 дни, считано от датата на предаване на заемната ми сума, да осигури обезпечение на вземането на заемодателя- трето физическо лице, солидарен длъжник, като в противен случай, дължа неустойка в размер на 21 142.40лв, която неустойка, в случай, че е начислена, следва да бъде плащана от ИВ. АЛ. СТ., заедно с всяка една от погасителните вноски, по следния начин- към всяка от погасителните вноски от № 1 до 20- да се прибавя сума в размер на 516 лв, а към всяка от погасителните вноски от №21 до 60- да се прибавя сума от 270.56лв.

Съгласно чл.17 ал.1 от договора за заем, в случай, че заемателят изпадне в забава по плащането на погасителна вноска с повече от три дни, дължа и законна лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава до нейното плащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

В чл.17 ал. 2 от договора, предвидено е също така, че ако забави плащането на която и да е погасителна вноска /включително и на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост/с повече от три календарни дни, заемателят е задължен да плати и всички разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, съгласно Тарифата за дължими такси на „***“ ООД.

Съгласно чл.17 ал. 3 от договора, начислява се и неустойка в полза на заемодателя, когато 2 при първа допусната забава в плащането на която и да е погасителна вноска/ включително и на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост/ с повече от 55 календарни дни, като в този случай заемателят следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, в противен случай, дължа 500лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Според чл.17 ал. 4 от сключения договор, ако заемателят допусне първа забава в плащането на която и да е погасителна вноска, с повече от 90 дни, трябва да предостави на заемодателя в срок от 10 дни след настъпване на 90 дневния период на забавата, определен набор от документи, описани в клаузата на догвоора, като в противен случай, дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от отпуснатата заемна сума/главница/.

В договора е въведена и клауза, че лихвите по чл.17 ал. 1, разходите по чл.17 ал. 2 и описаните неустойки по ал. 3 и ал. 4 и ал. 5 от чл.17, се начисляват автоматично от заемодателя, без да е нужно допълнително уведомление от заемодателя.

Сочи се в исковата молба, че със сключения договор за заем, в чл. 19 ал. 1 от договора, е уговорено от заемодателя „***” ООД, че в случай на неизпълнение от страна на заемодателят, той може да подаде информация за състоянието на заема към Централен Кредитен регистър към БНБ, да възложи събирането по просрочения договор на трета страна, като с това й предостави цялата нужна информация за просрочията по него, адрес, телефон, данни за контакт на заемателя и др., да прекрати предсрочно договора за заем, да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо и да предприеме принудителни мерки за неговото събиране.

Освен това, в чл.6 ал.1 от договора, заемодателят е предвидил и такса от 500лв. за разглеждане на документите.

Сочи се от ищеца че съгласно погасителния план по договора,

- общо дължимо по договора за заем/отпусната сума и договорна лихва/ е 49 897.60лв;

-общо за изплащане по кредита с неустойка, в случай, че не бъде осигурен солидарен длъжник в срока по чл. 11, ал. 1 от Раздел 5 от договора- е 71 040лв./седемдесет и една хиляди и четиридесет лева/;

-годишен лихвен процент-40.08%;

-годишен процент на разходите/ГПР/-48.27%;

-такса за разглеждане на договора- 2,5% от главницата.

При така посочените обстоятелства от фактичска страна, наведени са от ищеца с исковата молба следните правни твърдения:

1 Сключеният на 21.01.2020г. между ищеца, в качеството на заемател и ответното дружество „***“ ООД, като заемодател, договор за паричен заем „Фин Старт“, съдържа клаузи, които са нищожни;

3

Ищецът оспорва да е получил в заем посочената в договора сума от 20 000лв.

Навадени са доводи от ищцовата страна, че договорът за заем по своя характер е реален договор и се смята за сключен от момента, в който заемодателят даде , а заемополучателят получи заемната сума, а не от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (така: Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 5002/2008г.. IV г.о„ ГО.

Поради изложеното поддържа се, че поради непредаване на сумата по сключения договор за заем от заемодателят на заемателя, сключения договор не е произвел правното си действие, поради което и не е възникнало парично задължение за заемателя да върне получената в заем сума, ведно с лихвите по договора.

С исковата молба са навадени доводи за това, че:

2. Договорната ипотека, материализарана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 8, том 1, рег. № 131, дело 34/2020г. на СлВп при PC Р., е нищожна, като сключена в противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД във вр. с чл 170 от ЗЗД./

Твърди се, че към датата на сключването на договора за ипотека, между страните няма сключен валиден договор за заем, тъй като липсват доказателства за предоставяне на заетата сума от заемодателя на заемателя по договора.

Поддържа се, че в договора за учредяване на ипотека, е записано само, че ИВ. АЛ. СТ., като заемател и ипотекарен длъжник и ЕЛ. ХР. СТ., като ипотекарен длъжник, са запознати с договор за паричен заем от 21.01.2020г. и всички приложения към него, съгласяват се с условията им и с условията на този нотариален акт ,” което не е достатъчно, за да се приеме, че ИВ. АЛ. СТ. получил или усвоил сумата по заема, както и че същата му е предоставена от „***” ООД.

От клаузата на процесния договор за ипотека, изобщо не става ясно, дали сумата по кредита е получена предварително от кредитополучателя или е предадена при изповядването на сделката пред нотариуса (за втората хипотеза няма никакви индикации в нотариалния акт).

Поддържа се с исковата молба, че е учредена ипотека за обезпечаване на задължение, каквото обективно не е възникнало- тъй като ипотекарните длъжници не са получавали посочената в договора за ипотека сума.

Навадени са правни доводи, че ипотеката е нищожна на същото основание, както и договора за заем и поради това, че липсват данни за обезпеченото вземане и за конкретното основание, от което то произтича- не е посочен конкретния договор, от който произтича твърдяното общо задължение в размер на 49 897.60лв, между кои страни е сключен и дали е подписан, не е посочено кои имоти -конкретно кои вземания на кредитора обезпечават, от което пък следва, че е нарушена разпоредбата на чл.167 от ЗЗД, а това нарушение прави ипотеката нищожна по силата на чл.170 от ЗЗД.

Предвид на изложеното иска се от съда да прогласи нищожността на договорната ипотека, 4 материализарана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 8, том 1, рег. № 131, дело 34/2020г. на СлВп при PC Р., като сключена в противоречие със закона (чл.26, ал.1, np.l-во от ЗЗД във вр. с чл.170 от ЗЗД.

С исковата молба се поддържа при условията на евентуалност, ако съдът не счете де договора за паричен заем е нищожен и не е произвел правното си действие, то твърди се, че в него има нищожни клаузи:

Нищожна е клаузата на чл. 11 ал. 3 от договора за заем, според която, заемателят дължи неустойка в размер на 21 142.40 лева, при неизпълнение на задължението по чл. 11 ал. 1 от договора- за осигуряване в 20 дневен срок от датата на предаване на сумата по договора- на обезпечение- трето физическо лице-солидарен длъжник, което лице да отговаря на определени изисквания- за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.

Задължение на заемодателя, съгласно чл. 13 от ЗКНИП, е да извърши проверка на кредитоспособността на потребителя. В негов интерес е да сключи договора с длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните ангажименти. Проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на заема.

В избор на кредитора са дадени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК, чл. 13 от ЗКНИП) и едва след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Не трябва да се забравя, че в тези правоотношения именно кредиторът се явява икономически по-силната страна. В случая, с така въведеното задължение за заемателя за представяне на обезпечение- съгласно чл.11 ал. 1 от договора- се налага извода, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това въвежда изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.