Решение № 619 от 23.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3145/2023
- Вид
- Решение № 619
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Други актове по делото
- Определение № 1693 от 08.04.2024 · Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
- Определение № 2237 от 08.05.2024 · Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 4, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 619 гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002103145 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), комисията) и по касационна жалба на ответниците М.
Х. М. и С. Р. М. срещу решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд.
Ищецът КОНПИ е оттеглила касационната си жалба в процеса на администрирането `и, поради което въззивният съд с необжалвано и влязло в сила разпореждане № 574/27.06.2023 г., тълкувано с разпореждане № 343/12.04.2024 г., е върнал същата, респ. – въззивното решение е влязло в сила в отхвърлителната му част, срещу която е подадена оттеглената и върната касационна жалба на комисията.
С определение № 2237/08.05.2024 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по касационната жалба на ответниците М. М. и С. М. – в обжалваната от тях част, с която въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. дело № 153/2018 г. на Разградския окръжен съд, е постановил отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от двамата ответници, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), 1 както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в [населено място], [улица]; товарен автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] (недвижимият имот и автомобилите са подробно описани).
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: С решение от 13.06.2018 г. на комисията-ищец е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на уведомление от 05.01.2017 г. на Разградската окръжна прокуратура за привличане в качеството на обвиняем на ответницата С. М. за това, че през периода 01.01.2010 г. 30.04.2011 г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери от 4 762.57 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По образуваното наказателно дело е постановена и е влязла в сила на 17.02.2017 г. присъда от 01.02.2017 г. за престъплението, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). Ответниците са съпрузи и имат две родени от брака деца, а периодът на проверка е 11.01.2007 г. - 11.01.2017 г.
Апелативният съд е посочил, че е изготвен икономически анализ, установяващ значително несъответствие за проверявания период. Посочил е и че ответникът М. М. участва в собствеността и управлението на „С.“ ЕООД, учредено на 01.09.2014 г. с капитал от 100 лв., разпределен в 10 дяла с номинална стойност 10 лв. всеки от тях. Установил е и че с нотариален акт от 12.11.2007 г. родителите на ответника М. са му дарили недвижим имот в [населено място], ул. Б.“ № , ведно със застроените в него жилище с прилежащо мазе и самостоятелен обект – навес и подобрения, при запазено право на ползване в полза на дарителите, като имотът е отчужден през 2014 г. чрез покупко-продажба за сумата 9 900 лв., която не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като имотът е придобит чрез дарение. Съдът е установил и че с нотариален акт от 23.12.2009 г. ответникът М. М. е закупил друг недвижим имот – процесното дворно място в [населено място], [улица], с площ 3 152.75 кв. м., ведно с жилищна сграда с площ 35 кв. м., за сумата 20 000 лв. и пазарна стойност към датата на придобиване 40 000 лв., като към настоящия момент имотът представлява двуетажна сграда със застроена площ 328.90 кв. м. и разгъната застроена площ 698.80 кв. м., представляваща на I-вия етаж автомивка, автоработилница и смесен магазин, а на II-рия етаж – две жилища, с пазарна стойност на дворното място и новопостроената жилищна сграда 160 000 лв. Апелативният съд е посочил още, че икономическият анализ съдържа данни за придобитите и отчуждени от ответниците МПС, за всички получени от тях парични преводи от чужбина, банкови преводи, депозити и кредити, разходи за издръжка и за пътувания в чужбина. От неоспореното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел за установено, че пазарната стойност на горния недвижимия имот към датата на придобиване – 23.12.2009 г., е 36 635 лв., а „общата стойност на разходите за изграждане на двуетажната сграда са „21 666.98 лв.“: разходи за труд – 41 064.34 лв., разходи за материали – 127 850.06 лв., разходи за механизация – 2 665.65 лв. и допълнителни разходи – 34 743.97 лв. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната 2 експертиза (ССчЕ), съобразено със заключенията на САвТЕ и тройната СТЕ, общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците е в размер 91 891.51 лв., а обичайните и извънредни разходи за проверявания период са в общ размер 108 455.48 лв.; размерът на нетния доход, като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи, е отрицателна величина – общо за целия процесен период – в размер 16 563.97 лв. Съдът е посочил и че разходите за придобиване на МПС, съгласно пазарните цени от САвТЕ, са в размер на 4 824.50 лв.; разходите за възмездното придобиване на недвижимия имот в [населено място] по повторната СТЕ са в размер 36 635 лв. към момента на придобиване – 23.12.2009 г.; разходите за извършеното строителство по същата СТЕ са 175 002.64 лв.; разходите за вноски по банкови сметки за целия период са общо в размер 19 030.26 лв.; получените суми от трети лица по банкови сметки са 5 180.90 лв.; получените суми от чужбина – 2 346.99 лв.; получените суми за 2010 г. – общо 46 730.52 лв. са обект на преобразуване на имущество – строителството на двуетажната сграда.
На следващо място въззивният съд е приел, че общият размер на имуществото за процесния период е 243 120.29 лв., а несъответствието между имуществото и нетния доход във вариант II-ри на СИЕ е 259 684.26 лв. Съдът е посочил още, че в началото на периода по сметките на проверяваните лица са налични 31.37 лв., а в края на периода имуществото е на стойност 184 069.11 лв., без да е отчетено намаление на стойността на МПС и недвижимия имот от нормалното им изхабяване.
По-натам апелативният съд е възпроизвел част от показанията на свидетелите К. М., Нешо Р. и А. Д., като е приел, че те установяват, че близките на ответниците са полагали труд безвъзмездно и са имали умения в строителството, както и че ответниците не са влагали парични средства за труд при строителството. Предвид това съдът е намерил, че сумата 41 064.34 лв. – разходите за труд според заключението на повторната СТЕ, следва да се приспадне от размера на установеното имущество – 243 120.29 лв., поради което е приел, че размерът на имуществото е 202 055.95 лв., както и че от това следва извод, че установеното несъответствие е в размер 218 619.92 лв.
На следващо място въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да кредитира показанията на свидетелите М. и Д., в частта им относно дадени в заем на ответниците парични суми. Съдът е приел за недоказани в процеса твърденията за влагане в строителството на едно от жилищата на сумата 13 000 лв., събрана на абитуриентския бал на сина на ответниците, и на сумата 43 000 лв., събрана на сватбата му; за недоказано е намерено и твърдението за получени от тях суми от продажба на агнета, кожи, ядки и тютюн и от работата на ответника в сватбен салон в Г. без трудов договор.
В мотивите към въззивното решение следват правни съображения, че съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, за което не е установен законен източник, т. е. за него може да се направи обоснованото предположение по чл. 21, ал. 2 от Закона, въз основа на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Посочено е и че несъответствието, съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния 3 доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Възражението на ответниците, че не е налице значително несъответствие, защото разликата между имуществото и нетния доход не надвишава 250 000 лв., е прието за неоснователно, по съображения, че изменението на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обн. в ДВ, бр.
103/27.12.2016 г., с което размерът на несъответствието е намален на 150 000 лв., е предхождащо проверката пред комисията, която е започнала на 11.01.2017 г. – при действието на новата редакция на закона. Съдът е приел, че констатираното несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците е над 150 000 лв., поради което и предвид „факта, че за нито едно от придобитите имущества не е доказано придобиване със средства от законни източници“, е направен извод, че те подлежат на отнемане. Отново е посочено, че според заключението на ССЕ, в края на проверявания период наличното имущество е на стойност 184 069.11 лв., поради което е прието, че в този размер искът следва да бъде уважен.
В касационната жалба на ответниците М. М. и С. М. се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, с която е постановено отнемането. Касаторите поддържат, че в исковата молба, а оттам – и в доклада на първоинстанционния съд не е посочено имуществото, с което те са разполагали в началото и в края на проверявания период, като този порок не е бил поправен и от апелативния съд. Изтъква се и че съгласно практиката на Конституционния съд, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникнали задължения. Поддържа се, че необосновано и двете съдебни инстанции отказали да допуснат събиране на относими доказателства, свързани с набрани средства от двете семейни мероприятия (абитуренския бал и сватбата) през 2011 г. и 2014 г., а именно – било отказано назначаване на експертизи във връзка с видеоматериала на електронен носител за двете събития, от който ясно се виждало набавянето на сумите, техният размер и произход. Излагат се и съображения, че и двете съдебни инстанции не се произнесли по всички своевременно направени възражения на касаторите-ответници и не направили цялостна преценка на всички относими правнорелевантни обстоятелства поотделно за всеки отделен актив на подлежащото на отнемане процесно имущество. Излагат се и оплаквания, че въззивният съд необосновано приел, че относно размера на несъответствието между имуществото и нетния доход е приложима поновата законова разпоредба, а не първоначалната редакция на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която размерът е 250 000 лв., като и в тази връзка съдът не обсъдил доводите на касаторите-ответници относно санкционния характер на закона и че по отношение на санкционираното лице следвало да се прилага по-благоприятния закон.
Поддържа се и оплакване за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд за наличие на това несъответствие, като се излагат подробни съображения и доводи, че ако се приеме, че несъответствие е налице, то посочените от вещото лице суми следвало да бъдат намалени, както следва: за 2007 г. – със сумите 410.70 лв. и 684.50 лв., за 2008 г. – със сумата 16 000 лв., за 2009 г. – със сумите 16 635 лв. и 20 000 лв., за периода 2008-2010 г. – 4 със сумата 2 486.20 лв., за 2010 г. – със сумата 34 743.97 лв., за 2011 г. – със сумата 5 220 лв., за 2012 г. – със сумата 5 307 лв., за 2013 г. – със сумата 3 810 лв. и за 2014 г. – със сумите 9 900 лв. и 130 лв. Излагат се и съображения, че апелативният съд необосновано възприел експертното заключение относно разходите на домакинството, като вещото лице използвало методика по официалните данни за страната, а не за Област Р., при което жалбоподателите считат, че общият разход на домакинството им следвало да бъде намален с 25 984 лв. В заключение касаторите поддържат, че при правилно изчисление, общият размер на несъотвествието бил значително под 150 000 лв. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки, в които се излага и становище, че отговорът на първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е отрицателен, а по останалите два правни въпроса – положителен. Също в писмените бележки процесуалните пълномощници на касаторите се позовават на актуалната практика на ЕСПЧ, формирана след подаването на касационната жалба, а именно – на решението от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България. Изтъква се, че в т. 111 от това решение ЕСПЧ е признал легитимна цел от обществен интерес на ЗОПДНПИ (отм.), както и че в т. 124 от решението ЕСПЧ изрично приел, като задължително условие за съответствие на националния съдебен акт с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, извършване на „пълноценен и добросъвестен тест за пропорционалност“, както и специално изискване към този „тест“ – съдът „да предостави някои данни относно нарушенията – наказателни или административни, от които се твърди, че произхожда имуществото, подлежащо на отнемане, и да е показано по обоснован начин, че може да съществува връзка между тези правонарушения и въпросното имущество“. Излагат се и съображения, че в процесния случай няма извършен такъв „тест за пропорционалност“, както и че престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК за избягване на данъчно облагане на обща стойност 4 762.67 лв., за което е осъдена ответницата С. М., било напълно негодно да създаде имотна облага.
Разпечатката съдържа 24 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06e9dbae-4074-4db6-9453-d1f6761e406a