Определение № 2754 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000502654 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и след. от ГПК вр. с чл. 83, ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба вх.№ 112410/30.09.2025год. от адв. Б. като пълномощник на П. И. К. срещу определение № 16446/03.09.2025год., постановено по гр.д.№ 14783/24год. по описа на СГС, в частта му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател-ищец в първоинстанционното производство за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото за разликата между 600лева до 1110.55лева и разноски по делото .

В жалбата се твърди неправилност на обективирания в обжалваното определение извод за неоснователност на отправеното от ищеца искане по чл.83, ал.2 от ГПК касателно пълния размер на държавната такса и разноските по делото. Твърди се , че искането на ищцата по чл. 83, ал.2 от ГПК е основателно предвид финансовата й невъзможност за заплати държавна такса в размер на 500.55лева и разноските по делото. Сочи се, че първоинстанционния съд е направил необоснован и неправилен извод въз основа на декларираните обстоятелства във връзка със семейното и имуществено състояние,че ищцата може да заплати държавна такса в размер на 500.55лева и разноски по делото , при положение че заплащането на такава сума ще я принуди да живее под границата на бедността , както и да оттегли исковете си . Твърди се , че по други заведени от нея дела и при същите декларирани обстоятелства във връзка със семейното и имуществено състояние ищцата е била освобождавана от заплащане на цялата дължаща се държавна такса и от разноските по тях, поради което с постановяване на обжалвания съдебен акт се създавала противоречива практика и усещане , че законът не се прилага еднакво от всички съдилища.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново за уважаване на заявеното искане по чл. 83, ал.2 от ГПК и за сумата от 500.55лева държавна такса и за разноските по делото.

Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е бил сезиран с искова молба от П. И. К. срещу „ Ти би Ай Банк“ ЕАД с искане да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит № 7053530477,сключен на 29.11.2023год. поради наличие на неравноправни клаузи и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 2 146.72лева като платена по нищожен договор.

В исковата молба е направено искане от ищцата да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал.2 от ГПК .Към исковата молба е 1 представена декларация за материално и гражданско състояние, удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане.

По искането по чл. 83, ал.2 от ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение като го е уважил за сумата от 600лева като държавна такса по иска и го е отхвърлил за сумата от 500.55лева като държавна такса по иска и за разноските по делото. Приел е ,че доколкото ищцата и нейният съпруг получават нетен месечен доход в размер на 1911 лева , притежават три превозни средства и са в добро здравословно състояние, то материалното им състояние е добро и ищцата има възможност да заплати държавна такса по делото в размер на 500.55лева / от общо дължащата се такава в размер на 1100.55лева/ , както и разноските в производството .

Частната жалба против това определение е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и САС дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица , за които е признато от съда ,че нямат достатъчно средства да заплатят. Основанията, които взема предвид съда при извършване на преценката дали са налице предпоставките за освобождаване на едно лице от заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл.83, ал.2 от ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и конкретни други обстоятелства. Преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства , които препятстват възможността на страната да внесе сумата за таксата и разноските .

В представената по делото Декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК ищцата е декларирала, че е в добро здравословно състояние, че заедно със съпруга й получават месечно нетно трудово възнаграждение в общ размер от 1911 лева , че притежават три автомобила , но не е недвижими имоти.

При тези фактически данни , Апелативен съд-София, в този си състав, счита , че направеното от П. К. искане по чл.83, ал.2 от ГПК /за сумата от 500.55лева дължима държавна такса и разноски по делото / е основателно и неправилно е отхвърлено от първоинстанционния съд.

По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че при произнасяне по молбата за освобождаване преценката за възможност за заплащане на такси и разноски се основава на конкретните обстоятелства по случая, при което съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние.

Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят би могъл да реализира с оглед здравословното му състояние или след възможна продажба на притежавано от него имущество.

Като е приел, че доколкото ищцата е в добро здравословно състояние , че тя и съпругът притежават три автомобила и имат общ месечен доход в размер на 1911лева, е във възможност да заплати пълния размер на дължащата се по делото държавна такса и евентуалните разноски в производството , първоинстанционният съд е формирал неправилен и необоснован извод, който не се споделя от настоящия съдебен състав. Анализът на данните в декларацията сочи на извод, че дължащата се държавна такса в размер на 500.55 лева съставлява значителна част от общия месечен доход на семейството, което ще ги затрудни финансово и то без да се държи сметка за размера на разноските, които ищцата ще следва да направи за доказване на исковата си претенция.

При искане по чл.83, ал.2 от ГПК преценката на съда не се ограничава до възможността на страната да заплати единствено дължимата държавна такса, а следва да се вземат предвид и евентуалните разноски по делото. Предвид етапа , на който се намира производството по делото и 2 зачитайки предвидимото му развитие, следва да се приеме, че то би могло да доведе до евентуална потребност от заплащане на разноски за назначаване най-малко на една съдебно-икономическа експертиза , възнаграждението на вещото лице за изготвянето на която би било поне в размер на 600лева.

При тези данни относно стойността на предполагаемите разноски , които ищцата би била задължена да направи в производството по предявените от нея искове, прибавени към държавната такса от 500.55лева , съпоставимо към установените материални възможности на ищеца , налага извод че заплащане на сума в този размер не би била в нейните възможности и изискването за нейното заплащане би я лишила от възможността да упражни своите процесуални права.

Извод за противното не би могъл да се обоснове от констатираното притежание от ищцата на три МПС-та и евентуално –на собствено жилище. От посоченото следва , че в случая не се касае за имущество , което е свободно и може да се отдава по наем , за да се реализират средства за заплащане на такси и разноски по делото. Горният извод е относим и към притежаваните от ищцата и нейния съпруг три автомобила, за които съществува обосновано предположение , че всеки от тях покрива нуждите на ищцата, нейния съпруг и синът им,живеещи в едно домакинство.

От гореизложеното следва , че са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на пълния размер на държавна такса и разноски в производството по предявените от нея искове по чл. 124 от ГПК и чл. 59 от ЗЗД, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което ищцата да бъде освободена от заплащане на сумата от 500.55 лева /като част от пълния размер на държавната такса / и разноски по гр.д.№ 14783/24год. по описа на СГС.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София , в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 16446/03.09.2025год. , постановено по гр.дело № 14783/2024год. по описа на СГС, в частта му , с която е оставено без уважение искането на П. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото за разликата между 600лева до 1110.55лева/ или за сумата от 500.55лева / и разноски по делото и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА П. И. К. с ЕГН ********** от гр.*** , ул.“ ***“ № * от заплащане на държавна такса в размер на 500.55лева /разликата между цялата се дължаща държавна такса в размер на 1100.55лева и държавната такса в размер на 600 лева, която е освободена да заплати на основание чл. 83, ал.2 от ГПК / и разноски по гр.дело № 14783/24год. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3