Решение № 106 от 21.10.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Трявна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100436 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Е. Д. против „КРЕДИСИМО“ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД.

В исковата молба се сочи, че: Между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит №3026959/13.08.2024 г., а между ищеца и втория ответник е сключен договор за поръчителство от 13.08.2024 г.

По силата на договора за потребителски първият ответник предоставил на ищеца в заем сумата от 2000,00 лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, а договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание.

Претендира се в исковата молба следното: Да се прогласят за нищожни сключения с първия ответник договор за потребителски кредит, както и сключения с втория ответник договор за поръчителство; 2. Да се осъди първия ответник да върне сумата от 1461,34 лева или 747,17 евро, като дадена по нищожен договор, с която сума първият ответник се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „КРЕДИСИМО“ЕАД:

1. Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани; 2. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит и договор за 1 поръчителство; 3. Твърди, че главницата по договора за кредит е усвоена изцяло от длъжника. Твърди също, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство не са нищожни, както не са нищожни и клаузите им.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД: 1.

Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани; 2. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство;

3. Твърди, че договорът за поръчителство не е нищожен.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Л. Б., поддържа предявените искове.

В открито съдебно заседание ответникът „КРЕДИСИМО“ЕАД, чрез писмено становище на юрисконсулт В. Т., поддържа становището от писмения отговор.

В открито съдебно заседание ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чрез писмено становище на юрисконсулт С. С., поддържа становището от писмения отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „КРЕДИСИМО“ЕАД (като кредитор) и Н. Е.

Д. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №3026959/13.08.2024 г., при следните уговорени параметри: общ размер на предоставения кредит – 2066,34 лв., от които: размер на кредита 2000,00 лв. и размер на застрахователна премия 66,34 лв., срок на кредита – 6 месеца; брой погасителни вноски – 6 вноски; размер на погасителните вноски – съгласно погасителен план; фиксиран лихвен процент по кредита – 36,69%; годишен процент на разходите по кредита – 47,77%; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите – посочени в Общите условия; общ размер на всички плащания – 2315,78 лв.

Съгласно чл.18 от договора за потребителски кредит, за всички неуредени в него въпроси се прилагат разпоредбите на Общите условия и действащото българско законодателство. В т.12 на раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИСИМО“ЕАД (Общите 2 условия) е уговорено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като в този случай в зависимост от обезпечението същият следва: да представи на кредитора банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Т.4 на раздел IV от Общите условия установява, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението му е 14 дни от подаване на заявлението, а в случай че представи обезпечение по реда на т.III.12 – 24 часа от предоставянето му на кредитора, като при непредоставянето на обезпечение в срока по т.III.12 се счита, че заявлението не е одобрено. В §17 на Общите условия е дадена легална дефиниция на обезпечение и това е: банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен дн, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит; или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“), което впоследствие е сключило с кредитора договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Не е спорно между страните и, че на 13.08.2024 г. между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД (като поръчител) и Н. Е. Д. (като потребител) е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ЕАД, за да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и 3 за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по този договор. Уговорено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1145,56 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо на датите на падежа на месечните вноски по кредита.

Не е спорно между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД, че в изпълнение на договорните си задължения по договор за потребителски кредит №3026959/13.08.2024 г. уговорената като като кредит сума в размер на 2000,00 лв. (равняваща се на 1022,58 евро) е била изплатена от кредитора на длъжника.

От представена по делото справка за извършени плащания по процесния договор за кредит на „КРЕДИСИМО“ЕАД се установява, че на 14.08.2026 г. ищецът е платил сумата от 1022,58 евро.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К. Н. Д. се установява следното: 1. При включване на възнаграждението за поръчител от 1 145.56 лв. към договора за паричен заем, ГПР по договора за кредит възлиза на 669,70; 2. Основният лихвен процент на БНБ към месец август 2024 г. е 13,53%, а по процесния договор е 39,69%; 3. Сумата, платена по кредита е 2 000.00 лв. (1022,58 евро) и е отчетена като погасена главница.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №3026959/13.08.2024 г.

Предявен е и иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за поръчителство от 13.08.2024 г.

Предявен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 747,17 €.

По предявените искове за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД

Между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за 4 потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №3026959/13.08.2024 г. е посочен ГПР от 47,77%, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство от 13.08.2024 г., сключен във връзка с т.12 на раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИСИМО“ЕАД, но съдът счита че следва да бъде включено в него, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са 5 следните:

Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.12 от раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИСИМО“ЕАД, представляващи неразделна част от договор за потребителски кредит №3111561/15.01.2025 г. Таза клауза предвижда предоставяне на обезпечение на кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Клаузата на чл.12 от раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИСИМО“ЕАД възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно от следните обезпечения: да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението с одобрено от кредитора юридическо лице. Посочената разпоредба привидно сочи, че предоставянето на обезпечение и неговият вид е по избор на кредитополучателя, но това не кореспондира с останалите разпоредби на Общите условия за предоставяне на кредити на „КРЕДИСИМО“ЕАД, в които кредиторът поставя приоритетно разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечение – в рамките на 24 часа при предоставяне на обезпечение и значително по-дълъг срок от 14 дни, ако не бъде предоставено такова. По този начин и без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да е поставено като условие за сключването на договора за кредит, потребителят се принуждава да го сключи, ако желае да получи кредита в кратък срок.