Определение № 181 от 09.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. С.З., 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500039 по описа за 2022 година Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал.

1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя Ж. К. Д., чрез пълномощника си адвокат (Р.Й.-АК С.З. съдебен адрес :С.З. ;бул."********** личен № 1800028460 тел. 088**** против: Определение № 1868/ 16.12.2021г. Районен съд С.З. по гражданско дело №2115/21год. по описа на Районен съд С.З., с което първоинстанционният съд е определил и прогласил, че РС-С.З. не е международно компетентен да разгледа и реши исковата молба на ищеца с правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 2115/2021 год. на СТРС и е постановил да бъде прекратено производството по същото гр. дело поради международната неподведомственост на предявения по делото иск пред българския съд.

На 29.12.2021 г им било връчено Определение с № 1868 от 16.12.2021г., постановено по гражданско дело с № 2115/2021 год. по описа на Районен съд С.З., с което производството по делото е прекратено поради липсата на международната компетентност на СТРС за произнасянето по предявените искове. В предвиденият от закона срок от името на доверителя му обжалват изцяло същото Определение. Считат обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на задължителната за съдилищата практика на ВКС.

Съображенията им за това са следните:

Сочат на първо място в исковата молба, че делото е с правно основание Чл.127,ал.2 от СК и чл. 131, ал.1 СК и той като баща на детето си се бори за права върху него които дълги години му били отнемани. Твърди се че според регламент с № 2201/ 2003г на ЕО компетентен съд е съда където пребивава 1 детето - в случая нашият съд не е компетентен и затова делото се прекратява.

Да според регламента е така, но ответната страна е с българско гражданство и по скоро е жител на С.З., както и детето му, което води до извода за местна подсъдност районен съд С.З..

Всички тези изводи на съда, че не е компетентен имат своята предистория, като жалбоподателят пояснява какво има предвид:

1/ Още със завеждане на делото те са описали , че ответничката е напуснала страната заедно с детето му и го е лишила от всякакви права. Това е описано в исковата молба. Съдът я е приел и не е реагирал ,че делото не е подсъдно нему.

2/ Съдът оставил молбата без движение за внасянето на държавна такса ,като нямало нито дума в разпореждането , че е некомпетентен да разгледа делото. Внасянето на държавна такса означавало отстраняването на неизправността която беше само тази и насрочване на делото.

3/ Съдът оставил втори път без движение делото като заявил, че трябва да внесат депозита си в размер на 600 лв. за особен представител на детето.

Подчертава, че към момента на това разпореждане съдът още се смята за компетентен да разгледа делото.

4/ депозирана и била молба от тях с искане за освобождаване от депозит за особен представител , като били и предоставени доказателства за това.

Веднага след тази молба депозирана в съда на 01.12.2021г. идвало и определението от датата 16.12.2021г. за прекратяване на производството по делото.

Пита се ако са имали средствата и бяха внесли депозита от 600лв . дали щяхме да имаме такова прогласяване че Районен съд не е компетентен да разгледа делото и го прекратява на това основание. Твърдят, че това е отказ от правосъдие на един баща който търси правата си като родител . Ето защо за тях нас възниквал и правен интерес да обжалват с частна жалба настоящото определение. В тази връзка отправят към въззивния съд следния ПЕТИТУМ, с който молят да се отмени изцяло определението на Районният съд и да се върне делото за ново разглеждане при друг състав на съда.

Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя Ж. К. Д. са изложени в подадената от нея частна жалба № 16078/29.12.2021г.

В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна ответника В. Г. Г..

Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Първоинстанционното гр. дело с № 2115/21г. по описа на РС-С.З. е образувано по исковата молба от Ж. К. Д., против въззиваемата и ответница 2

В. Г. Г., по искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 СК, с която от съда се иска да определи упражняване на родителски права да бъдат предоставени на ищеца и съответно местоживеене на детето да бъде при него; съдът да определи съответно режим на лични отношения на детето с другия родител; както и определянето на съответната издръжка.

Съгласно чл. 8, параграф 1 на Регламент(ЕО) с №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г., съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

В чл. 2 от същия Регламент с № 2201/2003 г. не се съдържа определение на термина „обичайно местопребиваване“ за целите на този регламент, но съгласно решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, на постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно местопребиваване, по смисъла на чл. 8, § 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейна среда.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на датата 07.10.2021г., постановено по гр. д. № 2391/2021г. на Районен съд гр. С.З., същият съд е е определил и прогласил, че РС-С.З. не е международно компетентен да разгледа и реши исковата молба на ищеца с правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 2115/2021 год. на СТРС и е постановил да бъде прекратено производството по същото гр. дело поради международната неподведомственост на предявения по делото иск пред българския съд в съответствие с константната практика на Върховните съдилища на Републиката и специалните правила, визирани в Регламент под № 2201/2003 год.

Определението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл, че в конкретният случай е налице именно обичайно и трайно пребиваване на роденото от съвместното съжителство дете К.Ж.К. в Р.С.. Една от съществените предпоставки относно това да се предяви иск, такъв какъвто е предявен от ищеца е иска да бъде предявен на адреса на който пребивава детето, чрез неговата майка и законен представител , като такъв е посочен адреса в гр. С.З.

, ул. “*********.

По-късно се уточнява и установява, че детето пребивава от 2017 год. до момента на предявяване на иска , само и единствено в Р.С.. Така, че правилно и законосъобразно съда се е произнесъл с определение, с което прекратява производството в предвид на това , че важната предпоставка не е на лице а именно възражението , че не би могло жалбоподателят да осъществява режима си на лични отношения, при положение, че детето живее трайно в Р.С. и не пребивава на територията на Р.България. А освен това съгласно ГПК 3 иска от името на детето се предявява по адреса, на който то пребивава. Това е от една страна, а от друга страна първоинстанционният съд правилно е отбелязал , че съгласно чл. 8 параграф 1 от регламент (ЕО) № 2201/2023 година на съвета от 27.11.2003г., съдилищата на държавата членка са компетентни по делата свързани с родителската отговорност, за детето, ако детето има обичайното пребиваване в тази държала членка по времето когато съда е сезиран с този иск. В чл.2 от Регламент под № 2201/2003г. не се съдържа термина обичайно местопребиваване за целите на този регламент , но съгласно решението на ЕС /III ти състав/ от датата 02.04.2009г. по дело с № С-523 /07г. на постановеното преюдициално запитване: понятието за обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8 параграф 1 от него следва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определената интеграция на детето в социалната и семейна среда. Правилно решаващият съд е посочил и другите аргументи с които настоящата съдебна инстанция е напълно съгласна и които изцяло споделя.

В тази насока и в конкретния случай, роденото от съвместното съжителство дете има обичайното си местопребиваване в С.. Поради това, извън компетентността на първостепенният съд е да разгледа предявената искова молба в частта относно родителска отговорност и свързаните с нея искове. В случая, не са налице условията и изключенията на чл. 9, чл. 10 и чл.

12 от Регламент (ЕО) с № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. предвид липсата на данни и обстоятелства, обосноваващи запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето или такива обосноваващи пророгацията на компетентността, нито че в настоящия случай има отвличане на дете. РС-С.З. не е компетентен съд и не отговаря и на условията, предвидени в чл. З, б. „г“ от Регламент с № 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, които са акцесорните спрямо иска за упражняване на родителски права /компетентна да се произнесе по искове за задължение за издръжка е юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да разгледа иск за родителска отговорност/.

Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби, които са подсъдни на българските съдилища, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя или без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото. Съобразно специалната разпоредба на чл. 130. от ГПК когато при проверката на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за 4 връчване не се представя.

В разглежданата хипотеза, като се е съобразил задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните /чл.7, ал.1 от ГПК/, Районен съд -С.З. не е допуснал неправилно приложение на закона, а напротив е приложил същия в точния му смисъл. Освен това въззивният съд следва да отбележи, че съобразно константната практика на ВКС на РБ съдът следи служебно за подсъдността по чл.127 от СК и не е необходимо наличието на възражение от другата страна. И нещо последно, не може да бъде изготвен съответния задължителен социален доклад от съответната българска ДСП, след като детето се намира, живее и пребивава на територията на Р.С..

Водим от горното и поради констатираната липса на компетентност за произнасяне по депозираната молба от първоинстанционния РС-С.З., настоящият въззивен съд намира, че следва да потвърди изцяло определението, с което се прекратява производството и се прогласил, че РСС.З. не е международно компетентен да разгледа и реши депозирания иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и с което съответно се прекратява производството по гр. дело с № 2115/2021 . по описа на Районен съд С.З..

Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя Ж. К.

Д. определение на Старозагорския РС, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателя Д. следва да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.