Определение № 378 от 18.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. К., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500241 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №8169/14.07.2025г. /п.кл.

08.07.2025г./, депозирана чрез процесуален представител - адв. М., като управител на ЕАД „Д. М.“, от Д. М. Н., и насочена срещу Определение № 855/03.07.2025 г., постановено по гр.д. №1076/2024 г. по описа на РС – К.. Със същото, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, за допълнително присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 1 520 лв. с ДДС, над присъдените с решението 480 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да бъде отменена и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да бъде уважена.

Жалбата е мотивирана със съображения, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв.

Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договора за правна защита и съдействие, фактурата, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава от първоинстанционния съд представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., въпреки дадената му възможност, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, не е представил отговор по 1 частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е и основателна. Гр. д. № 1076/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1095507 на правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и ал.19 от ЗПК, и евентуално предявени на същите правни основания искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „F.B.“ в полза на ответника.

С постановеното по делото Решение №87/10.03.2025 г., първоинстанционният Районен съд – К., е признал за установено по предявения от ищцата Д. М. Н. против ответника „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние № 1195507/06.12.2021 г., е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 250 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр. д.№ 1076/2024 г. по описа на РС - К., с договорено възнаграждение в размер на 2 000 лв. с ДДС. Към договора е представена фактура от 08.02.2025 г. за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1076/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон от същата дата за сумата от 2 000 лв. заплатена в брой.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълния доказан размер от 2 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Т.е., съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна, но не и по своя инициатива. В този аспект, безспорно в производството се установява, че насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нямайки законовата възможност решаващият съд не е следвало и да разсъждава и приема наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.78, ал.5, във връзка с чл.3 от ГПК относно договаряне на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес 2 по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното, като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, вместо което искането с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважено така, както е поискано.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 855/03.07.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. д.№ 1076/2024 г. по описа на Районен съд - К., вместо което:

ИЗМЕНЯ Решение № 87/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1076/2024 г. по описа на Районен съд - К., в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., ж.к. „М. *“, бул.“ А.М.“ № **, БЛ. *, вх. *, ет. *, офис **, с ЕИК *********, да заплати на Д. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. „А.К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, допълнително сумата в размер на 1 520 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. К., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500241 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №8169/14.07.2025г. /п.кл.

08.07.2025г./, депозирана чрез процесуален представител - адв. М., като управител на ЕАД „Д. М.“, от Д. М. Н., и насочена срещу Определение № 855/03.07.2025 г., постановено по гр.д. №1076/2024 г. по описа на РС – К.. Със същото, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, за допълнително присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 1 520 лв. с ДДС, над присъдените с решението 480 лв. с ДДС, с искане определението като неправилно да бъде отменена и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да бъде уважена.

Жалбата е мотивирана със съображения, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв.

Посочено е, че искането за присъждането е допустимо, тъй като по делото с молба преди приключване на устните състезания са представени договора за правна защита и съдействие, фактурата, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено, наред с което до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава от първоинстанционния съд представлява процесуално нарушение.

Ответникът по частната жалба „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., въпреки дадената му възможност, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, не е представил отговор по 1 частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е и основателна. Гр. д. № 1076/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно съединени главни искове – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1095507 на правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и ал.19 от ЗПК, и евентуално предявени на същите правни основания искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „F.B.“ в полза на ответника.

С постановеното по делото Решение №87/10.03.2025 г., първоинстанционният Районен съд – К., е признал за установено по предявения от ищцата Д. М. Н. против ответника „Ф.Б.“ ЕООД иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние № 1195507/06.12.2021 г., е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата Н. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 250 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

По делото ищцата е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие с предмет : оказване на правна защита и съдействие по гр. д.№ 1076/2024 г. по описа на РС - К., с договорено възнаграждение в размер на 2 000 лв. с ДДС. Към договора е представена фактура от 08.02.2025 г. за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1076/2024 г. по описа на РС - К., ведно с фискален бон от същата дата за сумата от 2 000 лв. заплатена в брой.

При така установеното по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълния доказан размер от 2 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Т.е., съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна, но не и по своя инициатива. В този аспект, безспорно в производството се установява, че насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нямайки законовата възможност решаващият съд не е следвало и да разсъждава и приема наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.78, ал.5, във връзка с чл.3 от ГПК относно договаряне на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно материалния интерес 2 по делото. Неоснователно също така първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се уважат според броя на предявените и уважени искове, в частност за произнасянето само по уважения първи главен иск, тъй като именно с успешното провеждане на този иск е постигната целта на търсената от ищцата защита, за която е заплатено адвокатското възнаграждение.