Решение № 60 от 04.02.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н

И Е

№

04.02.2016г., град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар:

Д.Т. като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ НАХД № 1792 по описа за 2015 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

С Наказателно постановление № 529/06.07.2015 г на ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ЛОВЕЧ, на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите, на И.В.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 ЗГ, като на основание чл.275 ал.2 ЗГ е постановено И.В.Я. ЕГН: ********** да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението – 4 пр.куб.м. дърва дъб, в размер на 100, 76 лева /сто лева и седемдесет и шест стотинки/ в полза на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ – СОФИЯ.

Срещу издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице – И.Я. – е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че предмет на административното нарушение всъщност са тънки изгнили клони от върба, събрани при почистване на военен полигон, за чието транспортиране е получил заповед от прекия си ръководител. На тази основа счита издаденото наказателно постановление за необосновано и неправилно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощен защитник. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не са събрани категорични доказателства за това, че е извършено нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Изтъква, че са налице противоречиви доказателства относно предмета на нарушението – неговия вид и обем. На тази основа, пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – ДИРЕКТОР НА

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ЛОВЕЧ – представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейното същество, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №529/18.02.2015г. от страна на Д.А.Т. – горски инспектор при РДГ - ЛОВЕЧ, в присъствието на свидетелите Н.И.И. и Д.И.Д., както и нарушителя И.В.Я..

Съставен е за това, че на 18.02.2015 г., в землището на с.БРЕСТОВЕЦ, ОБЛ.ПЛЕВЕН, на асфалтов път С.БРЕСТОВЕЦ – ГР.ПЛЕВЕН, в близост до ПОМПЕНА СТАНЦИЯ, транспортира с т.а. „ЗИЛ – 131“ с рег.№ВА 110726 общо 4,0 пространствени кубични метра дървесина от дъб и върба, без същата дървесина да е маркирана с КГМ /контролна горска марка/ - нарушение по чл.213 ал.1 т.1 ЗГ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на акта. Отказал е да подпише същия, което е било удостоверено с подписа на свидетел – Л.Д. ***. Възражения не са били депозирани и по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал е обжалваното наказателно постановление, с което на И.В.Я. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 ЗГ, като на основание чл.275 ал.2 ЗГ е постановено И.В.Я. ЕГН: ********** да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението – 4 пр.куб.м. дърва дъб, в размер на 100, 76 лева /сто лева и седемдесет и шест стотинки/ в полза на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ – СОФИЯ.

Във връзка със законосъобразността на административнонаказателното производство следва да бъде посочено, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица, което се потвърждава от приобщените по делото писмени материали. Не са налице доказателства, поставящи под съмнение редовното протичане на административнонаказателното производство и поради това Съдът приема, че е налице законосъобразно издадено наказателно постановление.

Досежно неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства (л.13, л.29 – 33, л.37 – 40 от делото), така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Д.А.Т., Г.В.Я., Н.И.И., Д.И.Д., Л.Д.К., П.П.Г., И.Р.И., И.С.И., К.И.Д..

Следва да бъде отбелязано, че при анализа на доказателствения материал по делото се установяват две групи обстоятелства, във връзка с които са налице противоречия, които следва да бъдат обсъдени.

На първо място, поставя се въпроса за конкретните задачи, които са били поставени на работната група, създадена със Заповед на Командира на военно формирование 42800 от 14.02.2015г. От приобщените писмени доказателства – в т.ч. заверен препис на същата Заповед, заверен препис на Пътен лист №009704/17.02.2015г. – не следва по никакъв начин, че в задачите на споменатата група е влизало боравене с дървен материал, в т.ч. – събиране на паднали клони или техния транспорт по определен маршрут. В Заповедта, задачата на работната група е формулирана абстрактно („обслужване на полигонната учебно – материално база на стрелкови полигон ГУЦ „НИКОЛАЕВО““), а в Пътния лист, като цел на използване на т.а. „ЗИЛ – 131“ е отбелязано само „превоз м.а.“. От друга страна, в показанията на свидетелите П.П.Г., И.Р.И., И.С.И., К.И.Д. се посочва, че устно е било разяснено на участващите в групата лица, че следва да почистят полигона, включително от паднали клони и земна маса. От своя страна, св.Г. уточнява, че в миналото е контактувал с (неустановени) служители на ДГС във връзка с това, че падналите на полигона дървета може да се използват за отопление на личния състав – и че именно с тази цел е бил превозван установения в товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, дървен материал. Впрочем, в тази насока е и депозирано от страна на св.Г., в качеството му на Командир на ВФ 42800 – ПЛЕВЕН, писмо до РДГ – ЛОВЕЧ (л.13 от делото), в което се посочва, наред с другото: „Дървесината е за отопление на дежурните стаи и караулните помещения в повереното ми поделение. Тази дейност е съгласувана преварително с ДГС – Плевен... Предприел съм необходимите мерки при следващо извозване на дървесина за спазване на изискванията.“ . Съвкупния анализ на така депозираните доказателствени материали води до извода, че коментираното противоречие в доказателствения материал следва да бъде разрешено в смисъл, че действително, в съставената по случая документация от страна на длъжностните лица при ВФ 42800 – ПЛЕВЕН, не е било изрично уточнено извършването на почистване на полигона чрез събиране на паднали дървета и тяхното последващо извозване от полигона до ВФ 42800 – ПЛЕВЕН, но такова разпореждане е било дадено устно – от страна на св.Г. и св.Д. и е било сведено на участващите в работната група лица – в т.ч. – водачът на служебен автомобил И.В.Я..

На второ място, поставя се въпроса за вида и количеството дървен материал, за който се твърди, че е предмет на административното нарушение. От една страна, както вече се спомена, в показанията на П.П.Г., И.Р.И., И.С.И., К.И.Д. се застъпва тезата, че със служебния автомобил са превозени единствено взети от учебния полигон ГУЦ „НИКОЛАЕВО“ паднали дървета, без да е била извършвана сеч, а така събраните дървета са били нарязани и извозени. Тук следва да бъде уточнено, че св.Г. и Д. не заявяват непосредствени възприятия относно превозения по този начин дървен материал, а акцентират върху естеството на поставената на военнослужещите задача. По същия начин неинформативни са и показанията на св.Г.Я.. Ето защо Съдът приема, че в коментираната насока, доказателствено значение биха могли да имат само показанията на военнослужещите И.Р.И. и И.С.И., които твърдят, че са изпълнили именно поставената им задача да съберат паднали клони, без да извършват сеч в района на учебния полигон. От друга страна, от показанията на свидетелите Д.А.Т., Н.И.И., Д.И.Д., Л.К. следва, че установените в товарния отсек на служебния автомобил дърва не са били в категорията „вършина“, а са били дърва за огрев, т.е. с диаметър по – голям от 3 см. Следва да бъде подчертано, че предвид естеството на повдигнатото административно обвинение – за транспорт на дървен материал, който не е маркиран с КГМ – въпросът по какъв начин и откъде е отсечен същият дървен материал, сам по себе си е ирелевантен; този въпрос има известна относимост от гледна точка на проверка на достоверността на депозираните гласни доказателствени средства в контекста на подлежащата на изясняване фактическа обстановка на случая. Ето защо, в настоящия съдебен акт, произхода на дървения материал, установен в т.а. „ЗИЛ – 131“ може да бъде изследван единствено от тази гледна точка. В съответствие с тази уговорка Съдът приема, че по устно разпореждане на св.Г. и Д., известно количество дървен материал, придобит от района на учебния полигон „НИКОЛАЕВО“ е бил натоварен за транспорт до ВФ 48200 – ГР.ПЛЕВЕН. Също така Съдът приема, че следва да кредитира безпристрастните и незаинтересовани показания на свидетелите Д.А.Т., Н.И.И., че се касае за дърва за огрев. От друга страна, изложената от св. И.Р.И. и И.С.И. теза, че се касае за клони, може да бъде възприета единствено доколкото не противоречи на твърдяното от страна на Д.Т. и Н.И. (които, предвид служебната им ангажираност притежават опит и познания по отношение на видовете дървесен материал и неговите категории), т.е. – независимо дали се касае единствено за събрани от военнослужещите клони и/или добит по друг начин дървен материал, то същият спада в категорията „дърва за огрев“ от дъб и върба – така, както заявяват св. Д.А.Т., Н.И.И..

На следващо място, по убедителен и безпротиворечив начин, от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства се установява, че водач на т.а. „ЗИЛ – 131“ с рег.№ВА 110726 е бил жалбоподателят Я., както и че обемът на превозваната дървесина възлиза на общо 4,0 пространствени кубични метра дървесина от дъб и върба, немаркирана с КГМ /контролна горска марка/. Тук следва да бъде обърнато внимание, че липсват основания да се приеме (както се поддържа от страна на защитата), че са налице неясноти във връзка с установения вид дървесина и нейното количество. В тази насока, Съдът не намира каквито и да било причини да не кредитира заявеното от страна на св.Д.Т. и Н.И., които посочват, че са добили непосредствени впечатления, че се касае за дърва от дъб и върба, измерили са общото им количество посредством ролетка и са установили, че се касае за 4,0 пространствени кубични метра. В тази насока са и показанията на св.Д.Д., които – както и показанията на св.Д.Т. и Н.И. – са последователни, убедителни и логични и поради това, се кредитират от Съда.

Следва да бъде напомнено, че съгласно чл.213 ал.1 т.1 ЗГ: „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка…“. От изложеното дотук е очевидно, че с поведението си на 18.02.2015г., по описания в АУАН и НП начин, жалбоподателят Я. е нарушил именно тази забранителна правна норма. Същевременно, предвид коментираните по – горе свидетелски показания и писмо до РДГ – ЛОВЕЧ от името на св.П.Г. се поставя въпроса доколко в случая е налице обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя по смисъла на чл.25 ЗАНН. Според тази разпоредба, „Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.“. Тук отново следва да бъде подчертано, че не са налице категорични доказателства доколко военнослужещите, включени в споменатата по – горе работна група, надлежно са изпълнили даденото им от страна на св.Г. и Д. устно разпореждане единствено за събиране на паднал дървесен материал в района на учебен полигон „НИКОЛАЕВО“. Същевременно, особено отчетливо следва да бъде изтъкнато, че независимо дали са изпълнили същото разпореждане надлежно или са пристъпили към сеч на дървета в района на полигона, и в двата случая, разпореждането за транспорт на дървен материал, немаркиран с контролна горска марка/производствена марка е незаконосъобразно. Тази негова незаконосъобразност, явно е била осъзната и от далия разпореждането св.П.Г., който, както беше цитирано по – горе, в нарочното писмо до РДГ – ЛОВЕЧ е подчертал, „…Предприел съм необходимите мерки при следващо извозване на дървесина за спазване на изискванията.“. Впрочем, забраната по чл.213 ал.1 ЗГ, на общо основание се ползва от необоримата презумпция за познаване на Закона от страна на лицата, като тук несъмнено се включва както за издалият неправомерната заповед, така и изпълняващият я. В тази връзка, следва да бъде отбелязано и това, че според показанията на св.Д., непосредствен повод за извършване на проверка спрямо служебния товарен автомобил е било несвойственото положение на брезента, който е бил спуснат, прикривал е превозвания дървен материал, т.е. налице е още едно косвено доказателство, че и военнослужещите, включени в работната група са били напълно наясно, че извършват нарушение по ЗГ при транспорта на процесната дървесина – независимо от издадената им служебна заповед. Ето защо Съдът приема, че въпреки издаденото му устно разпореждане, жалбоподателят Я. не е бил длъжен да изпълнява същото, доколкото то е съдържало очевидно нарушение – и в този смисъл е чл.178 ал.2 ЗОВС, който гласи „Заповедите се издават във връзка със службата и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение.“. От друга страна, изпълнявайки издаденото неправомерно устно разпореждане за транспорт на немаркирана с КГМ дървесина, жалбоподателят сам се е поставил в положението да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.