Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.02.2026, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Административно наказателно дело 152/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
04.02.2026
В сила
21.02.2026
Състав
Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Котел, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. М. Д. при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от И. М. Д. Административно наказателно дело № 20252210200152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Д. К. срещу НП № 25-0287-001158 от 05.11.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП му са наложени административни наказания, както следва:

-Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП;

-Глоба в размер на 30 лева за нарушение на , чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

-Глоба в размер на 30 лева за нарушение на и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП;

На осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му били отнети 10 к. т.

Иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В с. з. жалбоподателят, се явява лично и моли НП да бъде отменено.

В с. з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител. Изразява становището си в писмен вид още с депозиране на преписката по издаване на процесното НП, заявявайки, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.10.2025 г. в 12:50 часа, в гр. Котел, по ул. „Васил Левски“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Рено Канго с рег. № **************. Бил спрян от служители на РУ Котел при ОДМВР Сливен, които забелязали, че жалбоподателят управлява МПС, без да е поставил 1 обезопасителният колан, с който автомобила бил оборудван. При проверката жалбоподателят не представил на проверяващите служители СУМПС и СРМПС част II.

За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA № 3984959/25.10.2025 г., с който констатираните деяния били квалифицирани по чл. на чл. 137А, ал. 1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, не е направил възражения.

На основание така съставения е издадено и обжалваното НП № 25-0287001158/05.11.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН Серия GA № 3984959/25.10.2025 г., НП № 25-0287-001158/05.11.2025 г., както и на показанията на разпитаните по делото актосъставителя М. Р. А. и свидетеля И. К. Ц..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество тя е неоснователна.

АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и точно е описан състава на нарушението, което водачът е допуснал. Същият на свой ред съгласно чл. 43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и не е оспорил е нарушението.

По делото по е установено и доказано, че жалбоподателят е извършил вменените му във вина нарушения. Според чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

По делото е безспорно, че на 25.10.2025 г. в 12:50 часа, в гр. Котел, по ул. „Васил Левски“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Рено Канго с рег. № **************. Бил спрян от служители на РУ Котел при ОДМВР Сливен, които забелязали, че жалбоподателят управлява МПС, без да е поставил обезопасителният колан, с който автомобила бил оборудван.

При проверката жалбоподателят не представил на проверяващите служители СУМПС и СРМПС част II. В нормата на чл. 137 а ал. 1 от ЗДП е посочено: , (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, 2

M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Видно от представения с административнонаказателната преписка АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи състава на три отделни административни нарушения. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см. Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - Сливен. по к. а. н. д. № 4/2023 г.) Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП (в актуалната й редакция към датата на извършване на нарушението), с глоба в размер на 100 лева се наказва водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан.

Обстоятелството, че той е управлявал автомобила, без да е поставил същият безспорно се установява от събраните по делото пред Районния съд доказателства, в това число и свидетелските показания актосъставителя и свид.

Безспорно са доказани и другите две нарушения.

3

Наложените му наказания са правилно определени и са в състояние да изпълнят целите на наказанието, ето защо НП следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посоченото съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0287-001158/05.11.2025 г. на Началник РУКотел към ОД МВР - Сливен, с което на Н. Д. К. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „************** № * му са наложени административни наказания Глоба в размер на 100 лева, Глоба в размер на 30 лева и Глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4