Решение № 318 от 08.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100900839 по описа за 2021 година

При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 839/21 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:

СГС е сезиран с искова молба от „К.Х.“, с регистрация в **********с която е предявен срещу „М.Ф.“ ЕООД и „Б.А.“ АД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор за цесия от 17.08.2020 г., с който са прехвърлени вземания за главница от 640 000 лв. и за законна лихва от 172 266,67 лв.

Твърди се от ищеца, че има обезпечено с ипотека вземане срещу ответника „М.Ф.“ ЕООД, произтичащо от споразумение от 01.03.2019 г., по което е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.дело N 31968/20 г. на СРС, 62 с-в, за сумата от 1 250 000 ЕВРО. Сочи се от ищеца, че на 17.08.2020 г. ответникът длъжник „М.Ф.“ ЕООД е сключил с ответника „Б.А.“ АД договор за цесия, с който е прехвърлил вземане в размер на 640 000 лв. срещу „М. 1“ ЕООД по договор за кредит, което е обезпечено с ипотека върху недв.имоти. Поддържа се, че ищецът е увреден от прехвърлянето на вземането, защото събраните суми по цедираното вземане ще се получат от цесионера, а не от цесионера „М.Ф.“ ЕООД, поради което няма да послужат за удовлетворение на вземането на ищеца. Освен това цесионерът е знаел за увреждането на ищеца, защото е сключил с ищеца анекс към споразумението от 01.03.2019 г., а впоследствие е сключен договор за особен залог по който цесионерът е длъжник по обезпеченото вземане. Навежда се довод за „свързаност“, тъй като изпълнителният директор на цесионера И..Д. е собственик на „Л.А.“ АД, на което представител е Е.А.Н., който едноличен собственик на капитала на управител на цесионера. Иска се от ищеца да се обяви за недействителен спрямо него сключеният между „М.Ф.“ ЕООД и „Б.А.“ АД договор за цесия от 17.08.2020 г.

Ответниците са подали писменио отговори, с които оспорват иска с възражението, че ищецът не кредитор на ответника „М.Ф.“ ЕООД, защото вземанията му по споразумение от 1

01.03.2019 г. са погасени чрез чекове, издадени от крайните получатели на стоките в Гърция.

Оспорва се ищецът да е доставил посочените в споразумението стоки по вид и количество, както и че уговорената цена е по-ниска. Правят възражение за нищожност на споразумението, защото не е подписано от законния представител на ответника и на ищеца.

Оспорва се да е налице увреждане на ищеца от цесията, защото вземането е прехвърлено възмездно срещу цена, която по размер е равна на вземането. Освен това е прехвърлено вземане, което е обезпечено с ипотека върху недв.имот, а ищецът е обезпечен със следваща по ред ипотека върху същия имот, от което следва, че ищецът се е съгласил вземането му да е обезпечено само с втората по ред ипотека, а не с цялото имущество на ответника, доколкото към възникването на вземането на ищеца върху имота е била учредена първа по ред ипотека в полза на друг кредитор. След като към възникване на вземането на ищеца имуществото на длъжника е било заложено в полза на друг кредитор, не е налице увреждане както към момента на възникване на вземането, така и към настъпване на неговата изискуемост. Поддържа се, че остатъчната стойност на имота след удовлетворение на кредитора с първа по ред ипотека е достатъчна за удовлетворение вземането на ищеца. Сочи се, че вземанията на ищеца са обезпечени с още три ипотеки върху три други имота.

Оспорва се ответникът „М.Ф.“ ЕООД да е знаел за увреждането на ищеца, защото неговият законен представител Н. е знаел, че вземанията на ищеца са погасени чрез плащане с чекове, а и е знаел, че ищецът е обезпечен с ипотека. Оспорва се и ответникът „Б.А.“ АД да е знаел за уврждането, защото неговият законен представител И..Д. не е подписал анекс към споразумение от 01.03.2019 г. и договор за учредяване на особен залог. Оспорва да е налице „свързаност“ по пар.1 от ДР на ТЗ.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба.

Представен е договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.08.2020 г., от който се установява, че „М.Ф.“ ЕООД е прехвърлил в полза на „Б.А.“ АД вземания срещу „М. 1“ ЕООД в размер на 640 000 лв. – главница по договор за стоков кредит, и в размер на 172 266,67 лв. – законна лихва за периода 06.12.2017 г. -31.07.2020 г. срещу цена от 812 266,67 лв. Посочено е в договора, че прехвърлените вземания са обезпечени чрез увредена от „М. 1“ ЕООД договорно ипотека върху сгради, находящи се в гр.Велико Търново, ул.“*******

Представен е протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания в размер на 7 500 000 ЕВРО от 01.03.2019 г., с който „К.Х.“ и „М.Ф.“ ЕООД са постигнали съгласие за начина на погасяване на дълга на „М.Ф.“ ЕООД.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 518, том 3, дело N 389/2019 г., от който се установява, че „М. 1“ ЕООД за обезпечение на задълженията на „М.Ф.“ ЕООД към „К.Х.“ по протокол за споразумение от 18.03.2019 г., допълнен с протокол от 24.04.2019 г., е учредило ипотека върху сгради, находящи се в гр.Велико Търново, ул.“******* Представен е анекс от 15.06.2020 г. към споразумение относно погасяване на търговски 2 вземания от 01.03.2019 г., в който се сочи, че „К.Х.“ и „М.Ф.“ ЕООД са се съгласили „М.Ф.“ ЕООД да учреди чрез залог върху 115 400 бр.поименни акции от капитала на „Б.А.“ АД обезпечение до размера от 2 800 000 ЕВРО срещу което „К.Х.“ е поел задължени да опрости дълг в размер на 2 500 000 ЕВРО. Анексът е подписан само от „М.Д.“ ЕООД.

Представен е договор за учредяване на реален залог върху налични акции от 15.06.2020 г., в който се сочи, че „Г.П.Л.“ учредява в полза на „К.Х.“ залог върху 115 400 бр.поименни акции от капитала на „Б.А.“ АД за обезпечение на задължение на „М.Ф.“ ЕООД към „К.Х.“ в размер на 2 800 000 ЕВРО по споразумение относно погасяване на търговски вземания от 01.03.2019 г. Този договор е подписан единствено от „М.Ф.“ ЕООД.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 564, том III, дело N 464/16 г., от който се установява, че „М. 1“ЕООД е учредил в полза на „М.Ф.“ ЕООД ипотека върху сгради, находящи се в гр.Велико Търново, ул.“******* за обезпечение на задължение по кредит в размер на 640 000 лв.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 88, том II, дело N 258/2019 г., от който се установява, че „М. 1“ЕООД е учредил в полза на „К.Х.“ ипотека върху сграда в гр.******* ******* за обезпечение на дълг от 488 700 лв. на „М.Ф.“ ЕООД по протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания от 18.03.2019 г., допълнен с протокол от 24.04.2019 г.

Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 31, том II, дело N 213/19 г., от който се установява, че „С.А.“ АД е учредил в полза на „К.Х.“ ипотека върху недв.имот в с.Ново Делчево за обезпечение на задължения в размер на 402 323 ЕВРО на „М.Ф.“ ЕООД към „К.Х.“ по протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания от 18.03.2019 г., допълнен с протокол от 24.04.2019 г.

Представена е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 067, том II, дело N 256/19 г., от който се установява, че „С.А.“ АД е учредил в полза на „К.Х.“ ипотека върху недв.имоти в гр.******* N 30 за обезпечение на задължения в размер на 80 000 ЕВРО на „М.Ф.“ ЕООД към „К.Х.“ по протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания от 18.03.2019 г., допълнен с протокол от 24.04.2019 г.

Представен е протокол от 21.05.2019 г. на едноличния собственик на капитала на „М.Ф.“ ЕООД, с който е прието решение за учредяване на ипотека върху недв.имот в с.Ново Делчево в полза на „К.Х.“ за обезпечение на дълг от 402 323 ЕВРО по протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания от 18.03.2019 г., допълнен с протокол от 24.04.2019 г.

Представен е изп.лист от 13.08.2020 г. по гр.дело N 31968/20 г. на СРС, 62 с-в, с който „М.Ф.“ ЕООД е осъден да заплати на „К.Х.“ сумата от 1 250 000 ЕВРО ведно със законната лихва от 20.07.2020 г., както и съдебни разноски от 69 431,97 лв.

Представен е изп.лист от 25.01.2020 г. по гр.дело N 63573/20 г. на СРС, 168 с-в, с който „М.Ф.“ ЕООД е осъден да заплати на „К.Х.“ сумата от 250 000 лв. ведно със законната лихва от 16.12.2020 г., както и съдебни разноски от 11 000 лв.

3

Представен е изп.лист от 05.03.2021 г. по гр.дело N 10276/21 г. на СРС, 87 с-в, с който „М.Ф.“ ЕООД е осъден да заплати на „К.Х.“ сумата от 250 000 лв., както и съдебни разноски от 9 000 лв.

Установява се от показанията на св.Х., която работи по граждански договор за счетоводно обслужване на „М.Ф.“ ЕООД, че е контактувала с И..Д., който е изп.директор на „Б.А.“ АД, но той не е споменавал да знае за задължения на „М.Ф.“ ЕООД.

Установява се от показанията на св.И., който е работел през 2018 г. -2019 г. при „М.Ф.“ ЕООД. Свидетелят не знае членовете на УС на „Б.А.“ АД да са значели за задълженията на „М.Ф.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

По отношение качеството на кредитор на ищеца. От страна на ищеца са повдигнати в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че има вземане срещу ответника „М.Ф.“ ЕООД, което произтича от споразумение от 01.03.2019 г. В подкрепа на тези твърдения е представен протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания в размер на 7 500 000 ЕВРО от 01.03.2019 г., с който „К.Х.“ и „М.Ф.“ ЕООД са постигнали съгласие за начина на погасяване на дълга на „М.Ф.“ ЕООД.

Доколкото не е представено влязло в сила съдебно решение, с което да е отречено съществуването на вземането на ищеца, съдът приема, че ищецът има качеството на кредитор на ответника „М.Ф.“ ЕООД /в този смисъл са мотивите на т.2 от ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС/. За основателността на иска по чл.

135 ЗЗД не е необходимо да се проверява дали съществува в полза на ищеца твърдяното от него вземане, а се изхожда от положението, че то съществува, когато произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти, и ищецът не е длъжен да провежда пълно и главно доказване на вземането си /решение № 35 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. В този смисъл съдът намира, че не следва и да обсъжда релевираните от ответниците доводи за несъществуване на вземането на ищеца, доколкото то не е предмет на иска.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че качеството на кредитор на ищеца е доказано не само от представения протокол за споразумение относно погасяване на търговски вземания в размер на 7 500 000 ЕВРО от 01.03.2019 г., но и от изп.лист от 25.01.2020 г. по гр.дело N 63573/20 г. на СРС, 168 с-в, изп.лист от 13.08.2020 г. по гр.дело N 31968/20 г. на СРС, 62 с-в, и изп.лист от 05.03.2021 г. по гр.дело N 10276/21 г. на СРС, 87 св, които удостоверяват, че в полза на ищеца съществува подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника „М.Ф.“ ЕООД.

4

От представения по делото договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.08.2020 г. се установява, че ответникът „М.Ф.“ ЕООД е прехвърлил в полза на ответника „Б.А.“ АД вземания срещу „М. 1“ ЕООД в размер на 640 000 лв. – главница по договор за стоков кредит, и в размер на 172 266,67 лв. – законна лихва за периода 06.12.2017 г. -31.07.2020 г. срещу цена от 812 266,67 лв. Тази правна сделка поражда типичното за всеки договор за цесия прехвърлително действие и води до отчуждаване на вземането, притежавано от длъжника. В този случай е извършена от длъжника разпоредителна сделка с вземане, което след прехвърлянето не се намира в имуществото му, от което следва изводът, че вземането не би могло да послужи за удовлетворение на кредитора ищец.

Всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, защото е налице законова пречка да се насочи изпълнението срещу него и да се извършат действия по чл.507-510 ГПК, които да доведат до удовлетворение на ищеца от вземането на неговия длъжник. Ищецът в качеството на взискател не може да се удовлетвори от вземане, което не е част от имуществото на длъжника му. Налице е увреждане на кредитора, защото възможността за неговото удовлетворение е ограничена от правата в имуществото на длъжника, в което обаче не влиза вземането, предмет на процесния договор за цесия.