Решение № 524 от 10.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Враца, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500478 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 8034/07.06.2024 г. на Ц. И. А., чрез пълномощника й адв.М. Д., против Решение № 313/17.05.2024 г. по гр.д.№ 60/2024 г. по описа на Районен съд-Враца.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Освен това били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Ц. А. не изпълнявала отчетническа функция и съответно нямало основания да носи пълна имуществена отговорност. Тя можела да носи отговорност по чл. 206 КТ, като дължала обезщетение за причинените вреди, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата е с неустановен произход и че единствено ответникът твърди, че е причинена от кражба. В исковата молба се посочвало, че липсата на съответното количество стока е причинено от кражба и този факт следвало да се определи като безспорен.

1

Погрешно съдът кредитирал недоказаното твърдение на ищеца, че жалбоподателката имала възможност да спре на охраняем паркинг. Към момента на инцидента работното време на Ц. А. било приключило и поради тази причина тя била принудена да спре на единствения близък паркинг, който бил неохраняем. Съдът не се съобразил с факта, че ако жалбоподателката била продължила да шофира след края на работното време, е щялa да извърши сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което е щяла да бъде санкционирана с висока парична глоба.

При тези обстоятелства се твърди, че жалбоподателката е действала при условията на непреодолима сила и съответно не носела отговорност за настъпилите вреди.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, необоснован и постановен в противоречие с процесуалния закон.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 9429/05.07.2024 г. от адв.М. Т., като пълномощник на ищеца "***" ЕООД, в който се оспорва основателността на възивната жалба и се изразява становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Твърденията за нарушения на материалния закон първоинстанционното производство били неоснователни и недоказани. в

Посочва се, че в длъжностната характеристика в т.5 и в декларацията при постъпване на работа, работникът се съгласявал да носи отчетническа функция и пълна имуществена отговорност за повереното му имущество на работодателя и неговите контрагенти, включително поверените му за превоз товари. На работника били възложени за изпълнение функции на материалноотговорно лице, което му придавало качеството „***“ по смисъла на чл. 207 КТ и същият носел имуществена отговорност за липси и щети във връзка с управлението на повереното му имущество. Ответницата изпълнявала материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и имала задължението да съхранява, разходва и отчита материални ценности - МПС, оборудване, гориво и др. По делото не било спорно, че на разтоварен адрес е констатирана липса на общо 87 кашона шоколадови изделия на стойност 2842,92 лв. - платени от работодателя на правоимaщото лице, т.е. вредата за 2 работодателя от липси в поверения за превоз товар била безспорно установена, които вреди били с неустановен произход. Работникът не бил направил необходимото и да заяви обстоятелството „кражба“ пред властите в Англия, не било проведено разследване, не било установено по безспорен начин престъпление.

Несъстоятелно било твърдението във въззивната жалба, че работникът бил принуден от обстоятелствата, които не могъл да предвиди и предотврати, да спре на неохраняем паркинг. Цитира се Регламент (ЕО) № 561/2006 г., изменен с Регламент (ЕО) 2020/1054 г. относно правилата за времето на управление и почивките в работно и извънработно време за водачите на камиони, извънградски автобуси и автобуси, с оглед подобряване на условията на труд и пътна безопасност. Задължениетo на работника било да следи изминатото време и да съобрази, координира, планира така транспорта, че да направи своята почивка на охраняем паркинг. Работодателят нямал задължение да координира и следи времето на управление на МПС на работника. Такова обстоятелтво, изложено от работника, не изключвало отговорността му за претърпени щети от работодателя.

Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а атакуваното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. От упълномощения адвокат М. Д. е постъпило становище по електронната поща на съда, с което поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски и за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответното по жалбата дружество.

В съдебно заседание по делото, в което делото е разгледано въззиваемото дружество се представлява от адвокат М. Т.. Иска се да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.

Пред първата инстанция се доказало съществуването на трудово правооношение между страните, всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност, исковете се доказали по основание и размер.

Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

3

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца, но по същество е неправилно.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.211 вр. с чл.207, ал. 1, т. 2 КТ, Ц. И. А., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** и адрес на управление *** сумата 2842,92 лв., представляваща обезщетение за щета от липса, ведно със законната , лихва върху главницата, считано от датата на поканата до ответника за изплащане на вземането -27.11.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.

Със същото решение в частта за разноските първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. И. А., ЕГН ********** и адрес адрес *** да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** и адрес на управление *** сумата 1094,25 лв. - разноски по гр. дело № 60/2024 г. по описа на Районен съд - Враца, както и сумата 690 лв - разноски за производството по ч.гр. дело № 3747/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

С проекто-доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че възложителят на превоза –„***“ ЕООД е предявил имуществена претенция към на „***” ЕООД, като е издадена фактура № 49805/29.06.2022 г. на стойност 2842, 92 лв., която сума е заплатена на възложителя от ищцовото дружество.

Не е и спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „***“, видно от трудов 4 договор ***/04.01.2022 г. Същият е бил за неопределено време (безсрочен) с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева.

По делото е представена като доказателство и длъжностна характеристика за заеманата длъжност, както и правила за осъществяване на международен превоз на товари. В нея е предвидено, че служителят има следните задължения: да осъществява превоз на стоки и товари по зададените маршрути в указания срок, да проверява периодично състоянието на автомобила и товара, да не предизвиква ПТП чрез виновно поведение, ежедневно да извършва технически оглед на МПС, да се грижи за собствената си безопасност и тази на останалите работници или служители, да спазва правилата за оказване на първа помощ при увреждане здравето при работа, да спазва правилника за вътрешния трудов ред, както и да изпълнява всички други задължения, произтичащи от нормативен акт или индивидуалния трудов договор, да информира преките си ръководители за възникнали проблеми и нередности във връзка с дейността, да отстранява внезапно възникнали повреди по автомобила, които са от негова компетентност.

Предвидени са и следните отговорности: винаги да поддържа в изправност управляваното МПС, добросъвестно, качествено и в срок да изпълнява възложените му транспортни и специални задачи, отговаря за стопанисването, правилното съхранение на МПС, оборудване и съоръжения, които са му поверени при изпълнение на възложената му работа, стопанисва и отговаря за опазване на поверените му горивно –смазочни материали, инвентар, гуми, като се стреми към тяхното икономично разходване, следи за техническото състояние на поверената му техника и осигурява безопасно движение по пътищата при спазване инструкциите за безопасност на труда, носи неограничена имуществена и финансова отговорност за причинени вреди на обществено и лично имущество на граждани, юридически лица или повереното му МПС и товара в него от неправилна експлоатация на моторното превозно средство, да не употребява алкохол и упойващи вещества при изпълнение на служебните си задължения, при изпълнение на своите задължения да не разпространява информация от личен характер, която би могла да накърнява личното достойнство на ръководител, работник или служител в предприятието, да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на работодателя, да не разпространява 5 сведения, факти и информация, определени като фирмена или търговска тайна. Като специфични функции и задачи на служителя са възложени следните: в края на всеки работен ден да попълва данните в пътен лист относно изминати километри, маршрут, начален и краен километраж, както и да предава пътните листи в срок.

Също така като писмени доказателства по делото са приложени правила за осъществяване на международен превоз на товари от работници/шофьори/ на „***" ЕООД, декларация при постъпване на работа на длъжност „***“, подписана от Ц. А., заповед № 00000032/03.01.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Ц. А., заявка-договор № 16809-Ф/31.01.2022 г., разпечатка от GPS система на превозно средство и снимков материал на местоположението му от „Google Cards“, ЧМР товарителница и протокол за липси, фактура № 49805/29.06.2022 г. , платежно нареждане, отказ на „Лев Инс“ АД, докладна записка, заповед № 3/30.01.2023 г., саморъчни обяснения, констативен протокол на комисия, заповед № 4/10.02.2023 г., покана до Ц. А. за заплащане на дължимата сума и др.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят Д. Д. К. дава показания, че е бил диспонент на жалбоподателката по времето, когато тя работела при тях. Поддържали контакт по телефона с нея, основно тя получавала указания от него за товарене и разтоварване на адрес, за да извършва транспорт. Във връзка с процесния случай информирала свидетелят по телефона за случилото, като твърдяла, че са откраднали стока от камиона и гориво от резервоара на камиона. Когато пристигнала на разтоварения адрес и след като получателите приели стоката, констатирали, че има липса на стоката. Товародателят информирал, че ще държи отговорни за липсата от 87 кашона „кит-кат“ на стойност близо 2400 лв. ищцовото дружество. Информиран бил собственикът на дружеството, била направена вътрешна проверка. От нея било установено, че Ц. А. спряла на неосветен и неохраняем паркинг във Великобритания, което било против техните разпореждания и стигнали до извода, че тя е виновна за липсата на тази стока, защото не изпълнила служебните си задължения да опази даденото имущество. Нямало полицейско разследване. Поискани били писмени обяснения от служителката, при които тя споделила, че спряла там, защото било свършило времето за каране. През месец април и били 6 предадени документи с цел информиране, че А. носи отговорност, но същите не били подписани от жалбоподателката. Били и изпратени по „Еконт“ с трудовата книжка и молба за освобождаване. Товародателят заявил на следващия ден, че има претенция и в крайна сметка ищцовото дружество заплатило на товародателя поисканата сума.