Решение № 35 от 13.04.2023, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Никопол, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20224420100528 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 109 от ЗС.

В Никополския районен съд е постъпила ИМ от М. М. А. от гр.***** и Г. А. М. от гр.*****, чрез пълномощника адв.Д. ПлАК против Р. А. К. от гр.*****, в която се твърди, че ищците са собственици на следния поземлен имот с идентификатор ***, а ответника бил собственик на поземлен имот с идентификатор ***. Между двата имота в горната част на север имало изградена ограда, а в долната част към ул. „Димитър Благоев нямало такава. Твърди, се че имота на ответника е по-висок и всички дъждовни води се събирали в имота на ищците. Освен това се твърди, че ответника е складирал дърва за огрев в тази част, в която няма ограда на регулационната граница и това му пречило да изгради ограда, за да може да се спрат дъждовните води, които му влизат в имота. Твърди, че са викали геодезист, за да извърши заснемане и да очертае границата, но в частта която се намирали складираните дърва не успял да очертае границата, тъй като дървата пречели. Геодезиста идвал втори път и дървата били отново там.

Молят съда да осъди ответника да премести складираните дърва за огрев от собствения им поземлен имот с идентификатор ***. Претендират 1 се разноски.

В хода на процеса е починал ищеца М. М. А. от гр.***** и като ищци по делото са конституирани Г. М. А. от гр.*****, с ЕГН: ********** и Г. М. А.. от гр. Никопол, с ЕГН: **********.

По делото е представен отговор от ответника, в срока чл.131 от ГПК, в който се твърди, че е съгласен ищеца да изгради ограда, нямало да му пречи.

Предвид изложеното съдът е счел, че е сезиран с иск по чл.109 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да преустановят нарушаването на спокойното владение и ползване на неговия имот, индивидуализиращ се като ПИ с иденитф. *** като отстрани складираните дърва за огрев на границата между техните два имота, а именно ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото.

При упражняването му ищецът следва да докаже правото си на собственост и че това негово право е нарушено от ответника с посегателства, които ограничават и/или му пречат да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия.

Безспорно се установи по делото, че ищцата е собственик на недвижим имот в гр.***** индивидуализиран като ПИ с идентификатор ***. А ответника е собственик на недвижим имот в гр.***** индивидуализиран като ПИ с идентификатор ***.

По отношение на втората предпоставка съдът намира, че тя също е налице. От разпитаната по делото свидетелка З. К., става ясно, че тя познава и ищеца и ответника, тъй като нейния собствен имот с идентификатор *** граници с имотите и на двамата и има пряка видимост. Твърди, че и нейния имот е на по-ниско от този на ответника и е 2 присъствала, когато геодезиста е идвал да мери, тъй като и нея това я интересувало. Освен това твърди, че между границата на имотите на ищеца и ответника са складирани дърва за огрев, от Р. К. Когато геодезискта дошъл да мери, казал че като дойдел следващия път да са махнали дърветата.

Когато дошъл втория път попитал К., защо не бил махнал дърветата, а той му бил отговорил да слага точката през дърветата, а той после щял да ги махне. Свидетелката твърди, че и към момента дърветата са пак там, никой не ги бил махнал.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства се доказа по категоричен начин се доказа, че Ответника Р. К. складирал дървета за огрев на регулационната линия между ПИ с идентификатор ***, собственост на ищците и ПИ с идентификатор *** собственост на ответника. По искане на собствениците е направено трасиране и означаване на граничните точки, за което е издаден протокол от 01.09.2022г.

Трасирането и означаването на точките е искано, за да се изгради оградна стена между двата имота, за да се спре навлизането на дъждовната вода от имота на ответника, който е на по-високо от този на ищеца. Но дървения материал складиран на границата е попречило както на точното поставяне на точката, така и към момента пречи на ищеца да изгради оградната стена. С това си бездействие /като не е премахнал дървения материал за огрев/ ответника пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост в пълен обем – не може да изгради оградна стена за спиране на навлизането на дъждовната вода от имота на ответника.

Съобразно изхода на делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, а именно държавна такса в размер на 50.00 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 650.00 лв. или общо 700.00 лв.

Предвид горе изложеното искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Р. А. К. от гр.***** да преустанови неоснователните действия, които пречат на Г. А. М. от гр.*****, с ЕГН: **********, Г. М. А. от гр.*****, с ЕГН: ********** и Г. М. А.. да упражнява в пълен обем правото си на собственост, върху недвижим имот с идентификатор *** находящ се в гр.*****, об;л.Плвен, като премахне складираните от него дърва за огрев на регулационната граница между имот с идентификатор *** и имот с с идентификатор ***.

ОСЪЖДА против Р. А. К. от гр.***** да заплати на Г. А. М. от гр.*****, с ЕГН: **********, Г. М. А. от гр.*****, с ЕГН: ********** и Г. М.

А.. от гр. Никопол, с ЕГН: ********** сумата от 700.00 лв. направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕВДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО ДО

СТРАНИТЕ, ЧЕ Е ИЗГОТВЕНО .

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 4