Определение № 500 от 25.04.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 303/2025
- Вид
- Определение № 500
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500 гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500303 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, подадена чрез пълномощника на дружеството – юрк. Т., и частна жалба от „Ай тръст“ ЕООД, подадена от пълномощника на дружеството – юрк. С., срещу Определение № 22 от 09.01.2025 г., по гр. д. № 1294/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което са оставени без уважение молбите и на двете дружества жалбоподатели, за изменение на постановеното по делото Решение № 159/14.06.2024 г. в частта за разноските.
И в двете жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и намаляване на определеното възнаграждение до размер от 150,00 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като разгледа частните жалби и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Производството по гр. д. № 1294/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба подадена от К. Й. С., чрез пълномощника й – адв.
Д. М. от АК - П., с която срещу „Кредисимо“ ЕАД е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, а срещу „Ай тръст“ ЕООД е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство.
В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 07.11.2023 г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по 1 делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА – оказване на защита на близък. Във връзка с оказаната безплатно адвокатска помощ, пълномощникът на ищеца – адв. Д. М. от АК - П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 896,00 лева с ДДС за предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД и в размер на 731,00 лева с ДДС за предявения иск срещу „Ай тръст“ ЕООД.
С постановеното по делото решение № 159/14.06.2024 г. предявените от ищеца искове са уважени, а ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатно адвокатска защита, съответно в размер на 896,00 лева с вкл. ДДС и 731,00 лева с вкл. ДДС.
В срока за обжалване на постановеното решение от двете ответни дружества ас депозирани молби по чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за изменяне на решението в частта за разноските.
С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбите на жалбоподателите, като е приел, че при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение съдът е обвързан от минималния размер установен в Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се държи сметка не е ли престирания труд надценен. В тази връзка съдът е приел още, че настоящото производство се явява с фактическа и правна сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано, доколкото това би ощетило процесуалния представител на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира частните жалби за частично основателни.
Действително съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Настоящият състав обаче не споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява в справедлив размер и не следва да бъде намалявано под посочения в наредбата минимум. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително повисок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С- 438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са 2 съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид посоченото и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл.
38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.
Настоящият въззивен състав намира, че определеният от първоинстанционния съд адвокатски хонорар в размер на 896,00 лева с ДДС (по иска за нищожност на Договора за потребителски кредит) и 731,00 лева ( по иска за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство) се явява завишен, предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, противно на приетото от първоинстанционния съд. Касае се за защита по два свързани иска за прогласяване нищожност на договор за паричен заем и акцесорния спрямо него договор за поръчителство, като делото е разгледано и решено в едно единствено съдебно заседание, в което адв. М. М. не се е явил.
Следва също така да се посочи, че доказателственият материал, приобщен по делото се свежда до представените с исковата молба два договора и общите условия към тях. Като критерий за преценката си настоящият състав отчита и извършените от адв. М. процесуални действия, които по конкретното дело представляват депозиране на искова молба и на писмено становище преди проведеното открито заседание. При липса на правна сложност на спора, относим критерий е и цената на иска, като в случая и двете предявени претенции са с цена на иска под 5 000,00 лева (дори при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то не би се стигнало до касационен контрол).
С оглед изложените критерии и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че за предоставената от адв. М. безплатна адвокатска помощ и по двете претенции, следва да се определи възнаграждение под минимума, посочен в Наредбата, като съответно „Кредисимо“ ЕАД бъде осъдено да заплати сумата от 716,00 лева с ДДС, а „Ай тръст“ ЕООД – сумата от 585,00 лева. Присъждането на възнаграждение в по-високи от посочените размери би довело до икономически необоснован и несправедлив резултат.
Предвид посоченото обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 22 от 09.01.2025 г., по гр. д. № 1294/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което са оставени без уважение молбите по реда на чл. 248 ГПК на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД за изменение на 3 постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение 159/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1294/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД-София ,с ЕИК .............., да заплати на адв.
М. В. М. - АК П., с адрес на адвокатска кантора: гр.П., бул. „П. ш.“ № .., ет. ., ап. ., адвокатско възнаграждение в размер на 716.00 лева, с включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД-София ,с ЕИК .............., да заплати на адв.
М. В. М. - АК П., с адрес на адвокатска кантора: гр.П., бул. „П. ш.“ № .., ет. ., ап. ., адвокатско възнаграждение в размер на 585.00 лева, с включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4