Определение № 12 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500673 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане №1152 от 17.10.2022г. на Пещерски районен съд постановено по гр.д.№1079/2022г. по описа на същия съд, в частта с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД /АСВ ЕАД/ срещу Р. Н. П. за следните суми-сумата от 360лв-еднократна такса за оценка на риска; 359.89лв-договорна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.10.2020г. и 1258.84лв-обезщетение за забава за периода 06.11.2018г. до 28.09.2022г.

Частният жалбоподател „АСВ“ ЕАД, ЕИК-203670940, със седалище и адрес на управление гр.С., С. община, район Л. бул.“Д-р П.Д.“ №25, Офис сграда Лабиринт“, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт И.Н. поддържа в жалбата си с вх.№4516 от 01.11.2022г., че в обжалваната си част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпускания кредит, кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техния падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва и други, така както е приел в случая първоинстанционния съд. Допълва, че тези 1 обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането. Поддържа, че е достатъчно да се посочи размерът на вземането, основанието от което произтича и страните, а в процесния случай това било сторено от заявителя. Счита, че в случая заявлението отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК и на чл.128 т.1 и т.2 от ГПК и съдържа имената на заявителя и длъжника, ЕГН, цената на вземането, изложение на обстоятелствата на които се основава, какво е искането, представен документ за внесена ДТ и положен подпис. Поддържа, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали е спорно, то за редовността на заявлението било достатъчно да бъдат посочени съществените юридически факти от които произтича вземането, позволяващо индивидуализацията му като не е необходимо в него /заявлението/ да бъдат посочвани всички обстоятелства имащи значение за основателността на заявената искова претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, доколкото препис от същото не се връчвало на длъжника. Моли да се отмени атакуваното разпореждане в обжалваната част и се издаден заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените в жалбата суми.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пещерски районен съд е инициирано на 29.09.2022г. заповедно производство по чл.410 от ГПК от АСВ ЕАД-С. като е подадено заявление вх.№4031 срещу длъжника Р. Н. П., ЕГН-********** от гр.Пещера, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника за парично вземане в размер на 3360лв-главница; договорна лихва в размер на 359.89лв за периода от 05.11. 2018г. до 05.10.2020г.; обезщетение за забава в размер на 1258.84лв за периода от 06.11.2018г. до датата на подаване на заявлението при неначислена лихва за забава за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. съгласно чл.6 от ЗМДВИПОРНС и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В т.9, буква „г“ от заявлението дружеството-заявител е посочило, че паричното вземане представлява задължение на длъжника по договор за потребителски кредит 2

№4000975172, сключен на 27.09.2018г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и длъжника Р.

Н. П. /кредитополучател/, в последствие вземането е прехвърлено с договор за цесия на „АСВ“ ЕАД. В т.12 от заявлението „Обстоятелства от които произтича вземането“, е посочено от какво произтича вземането на заявителяподписано на 29.10.2021г. Приложение №1 към договор за покупко-продажба на вземания /Цесия/ от дата 31.08.208г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, според който вземането на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу Р. Н. П., произтичащо от договор за потребителски кредит №4000975172 от 27.09. 2018г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор при съдържаща се клауза в ДПК уреждаща правото на кредитора за прехвърли вземането си в полза на трети лица като за извършената цесия длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД и че „АСВ“ ЕАД, с уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ТБИ 4000975172 от 09.11.2021г. от цедента по договора. Посочено е още, че съгласно сключения ДПК за закупуване на стока или услуга кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 3360лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемните средства са преведени от кредитора на третото лице доставчик на стоката, избран от потребителя по банковата му сметка на основание протокол за приемане на закупената стока или фактура/неразделна част от договора/. И че кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума с което общата стойност на плащанията по кредита е договорена на 3719.89лв, при договорена лихва от 359.89лв и начин на издължаване на кредита в срок до 05.10.2020г. на 24броя месечни погасителни вноски, първите 23 от които в размер на по 155лв, а последната в размер на 154.89лв Посочено е още, че при забава на плащанията според клаузите на договора кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница, за периода от 06.11.2018г. до подаване на заявлението, без начисляването на такава за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г.

Заявителят е посочил още, че е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от ДА “Електронно управление и използва метод на връчвате чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по чл.3 § 37 от Регламент/ЕС/ №910/2014г. на ЕПС от 23. 07.2018г.

Моли да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 3 чл.410 от ГПК за паричната сума от 4978.23лв, формирана от главница от 3360лв, договорна лихва от 359.89 и законна лихва за забава от 1258.84лв ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението както и разноските в заповедното производство в общ размера на 299.57лв.

Към заявлението няма представен договор за цесия легитимиращ заявителя като носител на правото на вземане /цесионер/ прехвърлено му по съответния ред посочен в самото заявление, от което да произтича правния му интерес да подаде заявление по чл.410 от ГПК и да иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията по договора/ДПК/ срещу длъжника Р. П., нито са представени писмени данни за уведомяването на длъжника за цесията, което е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №4000975172 от 27.09.2018г. сключен между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД-кредитодател и кредитополучателя Р. Н. П. и със срок на действие -05.10.2020г., според който на последната й се предоставя кредит в размер на 3000лв, за закупуване на 1 бр. автомобил, изплащан на 24 месечни погасителни вноски, като е предвидено заплащане от последния /кредитополучателя/ в полза на кредитора и на еднократна такса за оценка на риска от 360лв /представляваща 12% от чистата стойност на кредита/ финансирана от кредитора и възстановявана от потребителя / без да е записано изрично на какво основание тази еднократна такса се дължи-чл.7.1/; при уговорен годишен лихвен процент от 9.97%/чл.9.1/; лихва за просрочие в размер на законната лихва / формирана от ОЛП на БНБ плюс 10пункта/ върху просрочената сума за периода на просрочието ; годишен процент на разходите /ГПР/ от 23.23% и общо дължима суча от 3719.89лв /без данни от какви компоненти е формирана/. Усвояването на кредита става като кредиторът превежда средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избран от потребителя /чл.7.2.1/ За размера и датите на плащанията на погасителните вноски е изготвен погасителен план, в който е посочен единствено общия размер на месечната вноска без детайлизация на параметрите от които е формирана-отпусната заемна сума, погасявана за месец, размер на месечната договорна лихва; размер на месечната такса за оценка на риска, размер на други предвидени такси, комисионни, разходи и други. В договора е предвидено /чл.15/, че при просрочие в плащането на вноските от 4 потребителя, последният дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието, а в случай чл.16.1, че потребителят допусне просрочие в при изплащането на която и да е от дължимите месечни вноски той дължи и лихвите и разходите по чл.15-по образуването и воденето на съдебни дела по договора. В чл.16.2 от договора е записано, че при допуснато от потребителя пълно или частично просрочие при неизплащането на 3/три/ поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение по погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, като предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия и други. В чл.16.3.3 е предвидено правото на кредитора да прехвърли вземането си на трето лице, специализирано в събиране на просрочени вземания.

Към заявлението липсват каквито и да било данни и доказателства за настъпила и обявена на длъжника от страна на кредитора или цесионера предсрочна изискуемост на вземането и считано от коя дата, и за трансформирането му в изцяло предсрочно и незабавно изискуемо от кредитополучателя поради неизпълнение на договорните си задължения, доколкото заявлението в заповедния съд е подадено след изтичането на крайния срока на действие на целия договор и в този случай въпросът за предсрочната му изискуемост не стои на дневен ред. В договора няма изрично посочено както представлява таксата за оценка на риска, на какво основание и защо се събира, както и защо е в такъв точно размер посочена от кредитора и дали и защо същата представлява разход или е такса по кредита или има друго значение.

С разпореждане на заповедния съд №1080 от 30.09.2022г. заявлението е оставено без движение за представяне на приложимата към ДПК тарифа към договора; да уточни дали претендираната главница включва допълнителни плащания като такси, застрахователни премии по чл.7.1 чл.13, чл.15.2 с разделно посочване на размерите им и да уточни върху кои части от главницата и в какви размери са начислени общо претендираните акцесорни вземания, периоди и по кои клаузи от договора. С допълнителна молба от заявителя /вх.№4186 от 07.10.2022г.-л.17/ е уточнено единствено, че цитираната в договора Тарифа за такси не е сред изброените в чл.410 ал.3 от 5

ГПК документи и същата не следва да се представя към заявлението и че се касае за една единствена такса по чл.7.1 от договора, с чието съдържание и размер е запознат кредитополучателя; че в главницата не са включени други суми освен реалния размер на отпуснатите в заем средства, а договорната лихва е изчислена на основание чл.9.1 от договора, а лихвата за забава в чл.15.1 /чл.9.4/ върху сумата от 3360лв, като договорната лихва е от 359.89лв за периода 05.11.2018г. до 05.10.2020г., а лихвата за забава е от 1258.84лв за периода от 06.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в районния съд.

С разпореждане №1152 от 17.10.2022г. постановено ч.гр.д.№ 1079/ 2022г. Пещерският районен съд е постановил да се издаде в полза на „АСВ“ ЕАД и против Р. Н. П., ЕГН-**********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и такава е издадена под №350 от 17.10.2022г. за следните суми-3000лв главница по договор за потребителски кредит №4000975172 от 27.09.2018г. и за сумата от 90.12лв разноски по делото, от които 60лв платена държавна такса и 30.12лв за юрисконсултско възнаграждение.