Решение № 109 от 08.10.2024, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. , 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100466 по описа за 2023 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Т. Н. чрез адв.М. Д. от САК срещу Е. Б. Й. чрез неговия баща и законен представител Б. Е. Й. и А. И. Б., с която се иска, на основание чл.124, ал.1 ГПК съдът да признае за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти- 16 бр. поземлени имоти в с.Смолско със следните идентификатори: ********.258, *********.172, *********.124, **********.57, *******.64, *******.104, *****.155,

******.70, *****.321, *****.343, *****.592, ******.12, ******.94, ******.33, ********.2 и *******.8 по Кадастралната карта и регистри на с.Смолско, одобрени със Заповед № РД-1835/29.06.2007г. на ИД на АГКК.

В исковата молба се твърди, че ищцата Е. Т. Н. е собственик на 16 на брой недвижими имота в землището на с.Смолско, както следва: имот с ид. № ********.258 с площ 3700 кв.м. в местност „********“; имот с ид. № *********.172 с площ 4010 кв.м. в местност „*********“; имот с ид. № *********.124 с площ 380 кв.м. в местност „****“; имот с ид.

№**********.57 с площ 3001 кв.м. в местност „********“; имот с ид. №*******.64 с площ 1842 кв.м. в местност „*****“; имот с ид. №*******.104 с площ 941 кв.м. в местност „*******“; имот с ид. №*****.155 с площ 2195 кв.м. в местност „********“; имот с ид.

№******.70 с площ 1403 кв.м. в местност „****“; имот с ид. №*****.321 с площ 1399 кв.м. в местност „********“; имот с ид. № *****.343 с площ 2200 кв.м. в местност „********“; имот с ид. № *****.592 с площ 2000 кв.м. в местност „*********“; имот с ид. №******.12 с 1 площ 2997 кв.м. в местност „********“; имот с ид. № ******.94 с площ 2101 кв.м. в местност „*******“; имот с ид. № ******.33 с площ 1399 кв.м. в местност „*******“; имот с ид. № ********.2 с площ 3298 кв.м. в местност „***“ и имот с ид. № *******.8 с площ 3801 кв.м. в местност „***“. Сочи се, че имотите са придобити на основание Решение № *.S от 26.05.1999г. – 2 бр. на Поземлена комисия /ПК/ с.Мирково, с които се възстановява правото на собственост на земеделски земи на наследниците на И.В.Б., роден на *******г., починал на 28.05.1954г. Заявлението за възстановяване на право на собственост било подадено от Т.И.Б. /наследник/ на 17.12.1991г. Правото на собственост на Е. Т. Н. произлизало от това, че е законен наследник на Т.И.Б., починал на 09.06.1995г.- син на И.В.Б.. Посочено е в исковата молба, че от момента на придобиване на собствеността на посочените имоти до началото на 2023г. наследниците владеят и ползват имотите, като доказателство за това са Договори за наем на земеделски земи, сключени в предходни години между Е. Т. П.а /друг наследник/ и „******“ ООД и „М********“ ООД, с които са отдадени част от имотите под наем. Ищцата сочи, че след извършена проверка в Имотния регистър на Агенция по вписванията се установило, че на 22.12.2022г. е вписан следният нотариален акт, касаещ описаните имоти:

Нотариален акт № 119, том 4, дело №666, вх.рег. №6639 от 22.12.2022г. за покупко-продажба на горепосочените имоти, сключен между А. И. Б.- Продавач и Е. Б. Й. чрез своя баща и законен представител Б. Е. Й.- Купувач. С тези си действия ответницата Б. като продавач, без да притежава качеството на собственик на въпросните имоти била нарушила правото на собственост на ищцата, а ответникът Й. се снабдил с акт за собственост без правно основание. Ищцата счита, че тъй като ответницата А. И. Б. не притежавала качеството на собственик при сключване на договорите за покупко-продажба с Е. Б. Й., то липсва вещнопрехвърлителен ефект на сделките. Сочи се в исковата молба, че при сделките А. И. Б. представила удостоверение за наследници на И.В.Б., ЕГН: **********, починал на 14.05.2000г., което лице е различно от наследодателя И.В.Б., починал на 28.05.1954г. Освен, че имало съвпадението на имената, двете лица били съвсем различни, със съвсем различен кръг от наследници. Твърди се, че А. Б. е въвела в заблуждение помощник-нотариуса, изповядала сделките. Посочените обстоятелства обуславяли правния интерес от търсене на съдебна защита.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А. И. Б. чрез пълномощника адв.П. Б. от САК. Сочи се, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Сочи се, че ответницата не оспорва, че в качеството й на наследник на И.Б. се е разпоредила с наследствени имоти, предмет на спора, които според нея са били собственост на наследодателя й. Оспорва твърдението, че е „въвела в заблуждение“ помощник-нотариус Р.Ч., заместник на нотариус Е. П. с рег. №108 в НК, която е удостоверила сделка по прехвърляне собствеността на процесните имоти. Сочи, че е представила документи, с които разполага и са издадени от компетентни административни органи. Ответницата сочи, че знаела от роднини на баща си, че притежава земеделски земи в района на с.Мирково, поради което твърденията на процесуалния представител на ищцата за умисъл са неоснователни. Сочи се, че ако е налице грешка на помощник-нотариуса, това обстоятелство не следва да се вменява в умисъл на А. Б., която е извършила 2 разпоредителната сделка с ясно съзнание и увереност, че наследствените имоти са на дядо й.

Сочи се, че щом ищецът е уверен, че има грешка, следва да предяви иска си срещу помощник-нотариуса. Сочи се, че А. Б. е действала като дарител и продавач, видно от НА №118/2022г. и НА №119/2022г., като в нотариалното производство нотариусът е този, който проверява документите и носи отговорност по чл.73, ал.1 ЗННД. Ответницата твърди, че е действала добросъвестно, което се установява по безспорен начин. Същата била представила всички изискуеми документи за сделка и дали има съвпадение на имената тя няма как да знае поради дългия период от смъртта на наследодателя й. Баща й бил починал през 2010г., когато А. Б. е била на 10 години, а родителите й са били разведени. Оскъдната информация за наследени имоти била от роднини, на които ответницата се била доверила.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор и от ответника Е. Б.

Й., представляван от своя баща Б. Е. Й. чрез пълномощника адв.Ч. П. от САК. С подадения отговор се оспорват изцяло предявените искове като недопустими, а по същество неоснователни. Твърди се, че в настоящия случай не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а липсата на правен интерес води до недопустимост на предявените искове, с оглед на което следва да се оставят без разглеждане. На следващо място, както самата ищца била заявила, тя не е абсолютен и самостоятелен собственик на процесните имоти, като ищцата не сочи каква идеална част от правото на собственост притежава, но въпреки това, без да е собственик на целите имоти, предявява иск по отношение на тях. В този смисъл предявените искове надвишавали притежаваните от ищцата части от собствеността, поради което отново били недопустими. На следващо място исковете били и неоснователни. Ответникът се легитимирал като собственик на имотите въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №119 от 22.12.2022г., том 4, рег. № 6639, дело № 666/2022г., както и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 118 от 22.12.2022г., том 4, рег. №6638, дело № 665/2022г. – и двата по описа на нотариус Е. П., рег. №108 в НК и район на действие РС-Пирдоп. Собствеността придобил от предишната собственичка на имотите- А. И. Б., която пък е придобила собствеността по наследство от наследодателя си и свой дядо- И.В.Б., ЕГН: **********, починал на 14.05.2000г., на когото имотите са били възстановени с решения на поземлената комисия.

Според ответника неоснователно и недоказано се явявало твърдението на ищцата, че имотите били възстановени на нейния наследодател, доколкото в решението на ПК не е посочено ЕГН на лицето, а от нито един от представените към исковата молба документи не били посочени нито дата на раждане, нито дата на смъртта на лицето, нито какъвто и да е друг индивидуализиращ белег, от който да се направи обоснован извод, че се касае именно за праводателя на ищцата. Оспорва се твърдението, че имотите са възстановени на наследодателя на ищцата, а оттам и твърдението, че е собственик на същите. Счита, че процесните имоти са възстановени на наследодателя на неговата доверителка, поради което последната валидно е придобила правото на собственост, което след това е прехвърлила на ответника чрез нотариални сделки. Оспорва се и твърдението от исковата молба, че ищцата владеела и ползвала процесните имоти от момента на придобиване на собствеността върху 3 тях до началото на 2023г. Ищцата се явявала трето лице спрямо представените договори за наем, поради което договорите не доказвали твърдението за владение и ползване на имотите от нейна страна. Оспорва се действителността и валидността на договорите. Поради изложеното се иска от съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес, респ.- да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани. Навежда се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведените открити съдебни заседания ищцата Е. Т. Н. не се явява, но се представлява от упълномощения адв.М. Д. от САК, който поддържа исковата молба и уточнява, че идеалната част от собствеността върху процесните имоти, собственост на доверителката му е 1/28 ид.ч. В хода на устните състезания адв.Д. заявява, че от представените по делото доказателства е видно, че става въпрос за две различни личности със съвпадение на имената, а именно: И.В.Б., роден през 1868г., починал през 1954г. и И.В.Б., роден през 1938г. и починал през 2000г. Процесните земеделски земи, върнати по реституция на И.В.Б., роден през 1868г., било по искане на наследника Т.И.Б.- баща на Е. Н., която е ищца по делото, по преписка №5093 от 17.12.1990г. видно от Решение *S на поземлена комисия село Мирково от 26.05.1999г. Според адв.Д. ответницата А. Б. не е могла да придобие собствеността върху тези имоти от своя дядо И.В.Б., роден през 1938г., след като той няма нищо общо с тях. В документите, изпратени от Поземлената комисия, се виждало, че земите са приобщени към ТКЗС през 1949г. Към същата година наследодателят на ответницата бил на 11 години и е невъзможно да е влязъл в ТКЗС с впечатляващ брой земеделски земи. От представените по делото нотариални преписки, по специално нотариален акт за дарение и удостоверение за наследници №1831 от 22.11.2022г., издадено от Столична община, район „Триадица“, било видно наследственото дърво на ответницата, а именно: дядо - И.В.Б., роден през 1938г. и прадядо - В.Р.Б., роден през 1907г. и починал през 1976г., на когото са реституирани земеделски земи, различни от процесните, по искане на неговия наследник И.В.Б. с Решение *S от 26.05.1999г. на Поземлена комисия-с.Мирково.

Незнайно защо имало съвпадение на номерата и датата, като от тези земи ответницата е дарила ½ част на другия ответник. Адв.Д. моли съда, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да постановите решение, с което да признаете за установено, че Е. Б. Й., предсатвляван от своя баща - Б. Е. Й., не е собственик на процесните имоти, подробно описани в съдебното дело и А. И. Б. не е притежавала правото на собственост над земите. Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят направените разноски по делото, както и адвокатското възнаграждение.

Ответницата А. И. Б. не се явява в проведените открити съдебни заседания.

Депозирала е молба чрез пълномощника си адв.П. Б. от САК, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът Е. Б. Й., със законен представител баща му Б. Е. Й. също не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. Депозирана е молба чрез пълномощника на ответника Й.- адв.Ч. П., в която е заявено, че оспорва исковата молба и поддържа всички направени в него твърдения и възражения. Навежда възражение за 4 прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.