Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 374 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 223/2023
Вид
Решение № 374
Подписан
14.06.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20231001000223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №7372/26.01.2023година от „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, ЕИК-121718407 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“, 89Б срещу решение №1495/31.12.2022 година, постановено по т.д.125 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на „МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 47988,24 лева-остатък от дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №440118213062456 по застраховка Каско+ със срок на действие от 30.05.2018 година до 29.05.2019 година във връзка със застрахователно събитие –кражба на застрахован автомобил марка „БМВ 430Д“, рег. №***“, настъпило за периода от 20,30 часа на 27.10.2018 година до около 4.00 часа на 28.10.2018 година в гр.София, ул.“Атанас Узунов“ до хотел „Триада“, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба -25.10.2021 година до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 10981,01 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2019 година – 1

24.10.2021 година и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4950,82 лева – разноски по делото.

Решението е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 47988, 24 лева до размера от 48386,29 лева – като погасен поради прихващане с насрещно вземане на „ДЗИ – Общо застраховане“ със сумата от 398,05 лева –част от четвърта вноска по договор за застраховка , както и за сумата над 48386,29 лева до размера на сумата от 49947 лева като неоснователен, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 10981,01 лева – обезщетение за забава върху главницата 48386,29 лева до размера на сумата от 14886,98 лева и за периода 17.11.2018 година -30.07.2019 година.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Не се спори, че е налице влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен поради уважаване на направеното възражение за прихващане. В производството по настоящето дело, съдът е длъжен да обсъди възраженията и оспорванията на ответника, като същите са релевирани в производство в срока по чл.131, ал.1 ГПК, тъй като по отношение на тях не е формирана сила на пресъдено нещо. Предвид гореизложеното, счита, че съдът е длъжен да разгледа направените възражения. Оспорено е наличието на валидно застрахователно правоотношение, като се твърди, че към датата на сключване на застрахователния договор ищецът не е собственик на вещта, като е оспорена и истинността на представеното към исковата молба свидетелство за регистрация. Твърди, че при сключване на застрахователният договор автомобилът е бил увреден до такава степен, че не е могъл да бъде възстановен. Посочено е, че при сключване на застрахователният договор представеният за оглед автомобил е невъзможно да бъде този, за който се твърди, че е противозаконно отнет. Налице е основание за изключване отговорността на застрахователя поради неизпълнение на договорни задължения, тъй като застрахованият не е предоставил вярна и точна информация при сключване на застрахователния договор, както и за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Налице е основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение от „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД предвид разпоредбата на чл.363, ал.4 КЗ и Общите условия по застраховката , в случая е налице премълчаване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е значително с оглед интереса на 2 застрахователя по смисъла на чл.408, т.3 КЗ. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на обективно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба от 25.10.2021 година ищецът „Маргел финанс“ ЕООД излага, че на 30.05.2018 г. между него и ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 440118213062456 по застраховка „Каско+“ със срок на действие от 30.05.2018г. до 29.05.2019г. срещу уговорена застрахователна премия в размер на 3 712,80 лв. относно лек автомобил „БМВ“, модел „420D“, цвят бял, с рег. № *** за застрахователна сума в размер на 55 000 лева, като се е задължил да заплати на застрахования уговорената застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие. Твърди, че в периода 20:30 часа на 27.10.2018 г. до 4:00 на 28.10.2018 г. автомобилът е бил откраднат от адрес в гр.София, ул.“Атанас Узунов“, до хотел „Триада“, като по повод това било образувано досъдебно производство № 224/2018 година. Противозаконното отнемане на автомобила бил покрит риск по сключената застраховка, въпреки което застрахователят отказал да заплати обезщетение. Срещу ответника бил заведен иск по чл. 405 КЗ за сумата от 1 250 лв., като част от вземане в общ размер на 55 000 лв. и иска за сумата по чл. 86 ЗЗД за сумата от 208,35 лв., част от вземане в общ размер на 9 167,40 лева, като с влязло в сила решение по гр.дело № 29850/2020 г. по описа на СРС искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължима от застрахования вноска. Претендира сумата от 46 585,74 лв. , дължим остатък от застрахователно обезщетение. На 29.10.2018 г. била предявена претенция към застрахователя, като 15-дневния срок за определяне на обезщетение от застрахователя изтекъл. Така от 16.11.2018 г. застрахователят изпаднал в забава, като към датата на предявяване на иска дължи обезщетение за забава в размер на 13 887,22 лв. Моли съда да 3 постанови решение, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като гр.д. № 29850/2020 г. по описа на СРС е приключило с влязло в сила решение, с което се отхвърлят предявените искове, поради което решението по предявен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право и настоящето производство е недопустимо.

Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си, а именно: оспорва наличието на застрахователно покритие по имуществена застраховйка „Каско +“, обективирана в застрахователната полица относно рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цялото МПС, като оспорва и настъпването на покрит риск по застрахователния договор. Твърди, че автомобилът към датата на сключване на застраховката бил унищожен, като бил представен друг автомобил, като навежда възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет и липса на застрахователен интерес.

При сключване на договора този автомобил е бил увреден до такава степен, че не е могъл да бъде възстановен, поради което представеният за оглед автомобил не е бил идентичен с този , за който се твърди, че е противозаконно отнет. Твърди, че автомобила с посочената рама е бил изгорял преди сключване на застрахователния договор. Алтернативно оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение поради изначална липса на застрахователен интерес от неговото сключване. Налице е основание за изключване на отговорността на застрахователя, след като ищецът не бил представил вярна и точна информация, относно застрахователното събитие. Оспорва предявения иск и по размер. Оспорва верността декларираните обстоятелства по отношение на кражбата, с което е попречил да се установят настъпилите събития. Прави възражение за прихващане със сумата от 1 856,440 лева– 3-та и 4-та застрахователни премии по полицата, както и твърди, че следва от стойността на дължимото обезщетение да бъде приспадната стойността на „невъзстановени щети“ по протокол № 99044081. Оспорва по основание и размер и претенцията за лихва от претендираната дата.

4

С допълнителна искова молба ищецът посочва, че с решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. 29850/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 50-ти състав, са отхвърлени предявените от ищеца искове срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като погасени чрез прихващане със сумата от 1 458,35 лв., представляващи премия по договора за застраховка.

С молба вх. № 68023/19.10.2022г., ищецът на основание чл. 214 ГПК увеличава размера на предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ увеличава със сумата от 3 358,26 лева, като искът следва да се счита за предявен за сумата от 49 947,00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (25.10.2021г.) до окончателното му изплащане. Увеличава размерът на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД със сумата от 999,76 лева, като същия следва да се счита за предявен за 14 886,98 лева, представляващ мораторно обезщетение върху главницата от 49 947 лева за периода от 17.11.2018 г. до 24.10.2021 година.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представеният договор за МПС /л.10/ и от свидетелството за регистрация –л.15, че „Маргел финанс“ ЕООД е собственик на л.а. „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № ***.

Установява се от представената застрахователна полица № 440118213062456, че между страните е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ със срок на действие от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.

Липсва спор между страните, а и се установява от представеното по делото решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС, че между тях е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявения иск от „Маргел финанс“ ЕООД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от 2 КЗ и чл.

86,ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, заявена като частична претенция от сумата 55 000 лева за главница, представляваща застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка Каско + от 30.05.2019 г., застрахователна полица 440118213062456 на лек автомобил „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № ***, за застрахователно събитие по застрахователна преписка – щета 44012951800224, заедно със законната лихва 5 върху сумата от 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане, и сумата от 208,35лева, заявена като частична претенция от сумата 9167,40 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. - 08.07.2020 г. като погасен чрез прихващане със сумата 1458,35 лева – насрещно вземане на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД за неиздължена застрахователна премия по договора – сбор от сумата 928,20 лева – трета вноска и 530,15 лева – част от четвъртата вноска в размер на 928,20 лева, като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 17.11.2018 г. -30.07.2019 г. е отхвърлен като неоснователен.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че действителната стойност на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 49 636,29 лева, като от сумата 50 492,00 лева – действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на невъзстановените щети по автомобила към датата на процесното застрахователно събитие, които са на стойност 855,71 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните предпоставки, визирани в хипотезата на правните норма, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, което се обхваща от застраховката, настъпилите вреди, техният размер, както и причинно-следствената връзка между тях.