Определение № 2101 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2101 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501677 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против разпореждане №13592/12.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 8417/2025 г. по описа на РС - Пловдив, XIХ гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Л. Г. с ЕГН ********** с адрес: ****, за сумата от 476,30 лв. главница, сумата от 97,95 лв. - договорна лихва и сумата от 68,93,44 лв.обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона 1 или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

В заявлението като основание за възникване не вземанията на заявителя са посочени договор за цесия от 30.11.2023 г., допълнен с приложение № 1 от 17.10.2024 г., между кредитора „Аксес Файнанс“ АД и заявителя, както и договор за кредит от 19.05.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и длъжника Г. Л. Г..

Видно от документите към заявлението, на 19.05.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД и Г. Л. Г. е бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит „бяла карта“, по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е предоставил на Г. Л. Г. револвиращ кредит в размер на 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран годишен лихвен процент 43,20 % и ГПР 46,18%.

В чл.15 от договора е предвидено предоставянето от кредитополучателя на обезпечение, като в периодт от 5 дни от активиране на картата е следвало да представи на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в размер на 609,72 лв.; едно физическо лице-поръчител, което да отговаря на определени изисквания за работоспособност и платежоспособност. В чл.20 от договора е уговорено задължението на кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 10 % от усвоения и непогасен размер на кредита, която се начислява на 6-то число от всеки месец до момента на представянето на обезпечение.

Предвид посочените клаузи, настоящият съдебен състав на ОС – Пловдив споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице е обоснована вероятност за неравноправност на посочените клаузи от договора за отпускане на потребителски кредит и за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК . Посредством уговорката за заплащане на неустойка се въвежда задължение за заплащане на допълнителни суми, които не са взети предвид при изчисляване на ГПР и същият не отразява действителните разходи по кредита. Ето защо потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл. 23 от ЗПК.

Налице е още едно и самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението.

В случая една страна вземането по чл. 23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това договор за цесия не е представен със заявлението. След като заявителят 2 основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия, той е длъжен да установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13592/12.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 8417/2025 г. по описа на РС - Пловдив, XIХ гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3