Решение № 33 от 19.01.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 19.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1435 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени пет иска с правно основание по:

1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 952,61 лв.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 359,43 лв.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 45,00 лв.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 564,89лв.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания” АД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.К.А. за следните суми:

952,61 лв. - главница дължима по договор за паричен заем, сключен на 04.02.2014 г. с номер 2005362 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К.А.; сумата от 359,43 лв.

– договорна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 23.05.2014 г., сумата от 45,00 лв. – такса разходи, законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 564,89 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2014 г. до 03.01.2019г. г., както и разноски по делото в размер на 38,44 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 04.02.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 2005362 за сумата в размер на 1100,00 лв. На ответника била предоставена педдоговорна информация, съгласно изискванията на закона. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на 515,04 лв. Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до 23.05.2014 г. на 16 равни седмични погасителни вноски в размер на 100,94 лв. всяка от тях. В договора било предвидено още, че ако заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни, дължи на заемодателя и такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Тази такса се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. На ответника била начислена такса разходи за събиране на вземането в общ размер от 45,00 лв. Ответникът не бил заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора изтекъл с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а именно на 23.05.2014 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Била начислена лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда, изчислена върху всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. По договора били постъпили плащания в размер на 303 лева, с които били погасени 155,61 лева договорна лихва и 147,39 лева главница. На 01.09.2011 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания “ ООД.

Сочи се, че ищцовото дружество /“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Въпреки направените от ищцовото дружество опити за уведомяване на ответника за настъпилата цесия, писмата не били получавани, като иска уведомление за цесията да бъде изпратено до ответника заедно с исковата молба. Излага, че неуведомяването на длъжника не е релевантно за основателността на иска, тъй като функцията на същото е да предпази длъжника от двукратно заплащане на задължението и е неотносимо, когато се установи, че същото не е погасено. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, който възразява, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан. Намира, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като противоречи на императивни законови разпоредби – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорът бил бланков при общи условия, като заемателят не е имал възможност да влияе върху съдържението му. В договора били посочени само като стойности лихвения процент, ГПР и годишното оскъпяване, а липсвала ясно разписана методика за формиране на посочения в договора ГПР от 1408,86%. Също така недопустимо било установяване на методика различна от законово посочената в ЗПК. Не било ясно какво се включва в общите разходи по кредита, като бил силно завишен и фиксирания лихвен процент по заема, който бил в размер на 150,50%, което противоречало на добрите нрави, поради което тези клаузи били нищожни. Заемателят имал качеството потребител, поради което бил приложим Законът за защите на потребителите, като процесният договор бил нищожен на основание чл.143 ЗЗП. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи били нищожни, ако не са уговорени индивидуално, което в случая било така с оглед бланковия характер на договора. Счита, че на длъжника не е съобщено по надлежния ред за извършената цесия на вземането и тя не е породило действие по отношение на него. Приложение №1 към договора за цесия не било подписано, оспорва всички писмени доказателства, представени от ищеца.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на задължения от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД и извадка от Приложение №1 към него, видно от които на ищеца са прехвърлени вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от прехвърлителя, като в Приложение №1/01.09.2014г. под № 1410 е посочено вземането срещу К.К.А. по договор 2005362.

Установява се от договор за паричен заем № 2005362 от 04.02.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К.К.А., че на ответника е предоставена сумата от 1100 лева, която се задължил да върне на 16 вноски за 16 седмици, като в договора са посочени падежите на всяка от вноските, първата от които дължима на 07.02.2014г., а последната – на 23.05.2014г.

Уговорен е годишен лихвен процент по заема в размер на 150.50% и годишен процент на разходите в размер на 1406.86 %. Общата дължима сума по кредита била в размер на 1615.04 лева. В чл.4, ал.1 от договора е удостоверено, че заемната сума е предадена при неговото подписване. Към него са приложени Общи условия към договорите за паричен заем, сключени от ищцовото дружество, както и предложение за сключване на договор за паричен заем. В представените Общи условия липсва член 40, ал.1, на който се позовава ищецът.

Представено е уведомление за прехвърляне на вземанията по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, както и потвърждение от цедента, което да послужи пред длъжника, но липсват доказателства същата да е получена от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца -кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 39/2019г. на РС-Враца е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е постъпила в този срок.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

От представените по делото доказателства се установява, че между ответника и „Изи Асет Мендижмънт“ АД е бил сключен договор за заем в размер на 1100 лева, като получаването им е удостоверено от заемополучателя с подписване на договор от 04.02.2014г. Представен е договор за прехвърляне на вземането, което е индивидуализирано по стани, номер, размер, като уведомление за извършената цесия е представено за връчване с исковата молба. Според изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.

Трайната съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.

От представения договор за паричен заем, сключен на 04.02.2014г. в град Враца между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, като заемодател, и К.К.А., като заемател, е видно, че на ищеца е била предоставена сумата от 1100 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 150,50%, ГПР в размер на 1408,86%, общ размер на всички плащания от 1615,04 лева, срок на заема в седмици: 16, на 16 броя едноседмични погасителни вноски в размер на 100,94 лева и дати на плащане на всяка една от погасителните вноски – 07.02.2014г., 14.02.2014г., 21.02.2014.; 28.02.2014г.; 07.03.2014г.; 14.03.2014г.;

21.03.2014г.; 28.03.2014г.; 04.04.2014г.; 11.04.2014г.; 18.04.2014г.; 25.04.2014г.;

02.05.2014г.; 09.05.2014г.; 16.05.2014г.; 23.05.2014г. В договора е удостоверено, че сумата е получена изцяло в брой, като същият има силата на разписка за получаване на сумата.

В исковата молба ищецът е признал факта, че ответникът е заплатил сумата от 303 лева по договора за заем, като е посочил, че с тази сума са погасени 147,39 лева главница и 155,61 лева лихва.

Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

Договорът е сключен на 04.02.2014г., поради което и съгласно § 5 от ЗПК приложим е сега действащият ЗПК в сила от 12.05.2010г. Уговорения по договора ГПР е 150,50 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 1408,86 %. Договорът е сключен за 16 седмици, поради което общия размер на договорната лихва е 515,04 лв. за периода 07.02.2014г. до 23.05.2014 г.

За този период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./ прави размер на законната лихва към дата на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва е 30 %. По процесния договор ответникът е получил 1100 лева като се е задължил да върне 1615,04 лева.