Протокол № 334 от 15.06.2021, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 334 гр. Смолян , 09.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20215440100040 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Ищецът И.Ю., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му адв. * е постъпила писмена молба, с която моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли да се приеме заключението на вещото лице и моли да бъде уважен предявения иск.

Ответникът „*“ ООД, редовно призован. За него се явява адв.*, редовно упълномощена отпреди.

Вещото лице ЕЛ. К., редовно призована, налице.

АДВ.* – Да се даде ход на делото, като пристъпите към изслушване на вещото лице.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което се сне самоличността, както следва:

* К. – 51 г., бълг.гр., неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

1

СЪДЪТ напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото обеща да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Поддържам представеното заключение. Само искам да уточня, че съм допуснала една техническа грешка, но тя не влияе на общия сбор. За месец март 2020г. в таблицата +87,15 го няма, а просто ми е останало от горната таблица. Това + 87,15 да не се чете, а сумата е 401,70 лв. Разликата, която се е формирала е при начисляване на обезщетенията за платен отпуск и за болнични, които не са изчислявани съгласно ТСО и КД. Подробно съм посочила по месеци във втората таблица от заключението, колко би трябвало да е начислението. Платеният годишен отпуск е бил определен на база текущ месец, а съгласно чл.177 от КТ е трябвало да бъде заплащан на база средно-дневна заработка на предходния месец и тъй като в случаите предходния месец той е бил на работа в чужбина и е бил на по-високо възнаграждение, когато преизчислих полагаемото му се възнаграждение за платен отпуск получих посочените разлики във втората таблица.

АДВ.* – Моля да се приеме заключението на вещото лице.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на вещото лице, на което да се изплатят 180,00 лв. от внесения депозит.

АДВ.* – Представям договор за правна защита, платежно нареждане за изплатения адвокатски хонорар и списък с разноски. Считам делото за изяснено. Моля да се даде ход по същество.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.* – Моля от името на доверителя ми да се произнесете с решение, в което да вземете предвид възраженията, които съм направила в отговора на исковата молба.

Освен тях накратко излагам следното: доказа се, че е невярно твърдението на ищеца, че той в период от около три години е работил при доверителят ми, защото видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице ищецът е в трудови правоотношение с нас едва от 03.01.2020 г., а не както е заявено от 2018 г. Не е вярно и наведеното твърдение, че доверителят ми не бил изплатил всички полагащи се трудови възнаграждения на ищеца пак за посочения период и сочените в исковата 2 молба размери, които общо са близо 22 000 лв. Посредством заключението на вещото лице се доказа, че неплатената разлика, която не е била и начислена възлиза на сумата около 1 500 лв., като това начисление допълнително от вещото лице е формирано при преизчисляване на възнаграждението, което работникът е следвало да получи за онези дни, в които е бил в отпуск. И ако е вярно, както казва вещото лице, че това не било възнаграждение, а обезщетение за отпуска, то би следвало да се приеме, че искът не е основателен дори за сумата от около 1 500 лв., тъй като тази сума се претендира, като възнаграждение, а не като обезщетение. Ако съдът прецени, че следва да присъди някаква сума, то тя е само, като разлика за неполучено възнаграждение, то тя е единствено посочената от вещото лице, а не както е заявена с исковата молба за сумата от 21 384 лв. По идентичен начин неоснователно по основание и по размер се указва и претендираното обезщетение за неизползван отпуск. Представих молби на работника и Заповеди на работодателя, видно от които ищецът е ползвал платеният си годишен отпуск, а обезщетение следваше да му се плати при прекратяването само за онези дни определени пропорционално за съответната година или предходни, които е отработил.

Доказаната по размер сума е само посочената от вещото лице 22,54 лв., а за останалата разлика до претендираните около 5 000 лв. искът подлежи на отхвърляне. По тези съображение, моля да се произнесете с исканото от нас решение за отхвърляне на претенциите, като в молбата си до Вас колегата е казал, че не претендира за лихва и в тази връзка такава не следва да бъде присъждана. В молбата си от 04.06.2021г., която цитирах току що ищецът също казва, че поддържа претенцията си само за сумите установени от вещото лице, но изменение на иска не е правено, не е искано и не е допускано. Моля да присъдите разноските в пълният претендиран от мен размер, за което представих списък по чл.80 от ГПК.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 22.06.2021год., от която дата започва да тече двуседмичния срок за обжалването му на основание чл.315 от ГПК.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 11.30 ч.

Издадена служебна бележка за вещо лице за сумата от 180,00 лв.

Секретар:

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

Секретар: _______________________

3