Акт от 17.01.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 67 гр.В**, 17.01.2020 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВОС търговска колегия в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: АН** П. при секретаря И** К** и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия АН** П. гражданско дело № 377 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.432,вр.с чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищците Ю.И.Д., с ЕГН **********, за себе си и като майка и законен представител на малолетните Л.З. Г**, ЕГН ********** и Т.З.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Й.Д. от САК , със съдебен адрес *** са предявили искове против ЗД

„Б** И** АД град С**, бул.“Д** Б**“ № 87, с ЕИК *****, с които искат да бъде осъден ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва : на Л.З.Г., ЕГН ***********, малолетна, действаща чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00 (двеста хиля­ди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й З*** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от пре­дявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

%

/ на Т.З.Г., ЕГН **********, малолетен, дейс­тващ чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиляди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му Златко З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъ­дените суми ; на Ю.И.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000,00(сто и петдесет хиляди) лева, за пре­търпените неимуществени вреди от смъртта на Златко З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми; сторените по делото разноски в цялост;

Поддържа се в исковата молба , че на

31.07.2018 г., по път III-114

Т.Л.З. управля­вал л.а. Алфа

Ромео 147 с per.

№ М *** ВН. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила седял З** З.Г.. На около км. 20, при преодоляване на ляв завой, поради движение с превишена скорост, Т.З. губи управление върху автомобила, който на­пуска пътното платно и се блъска с дясната си част в крайпътно дърво.

При така описаното ПТП пътникът Златко З.Г. полу­чил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие.

По повод на горепосоченото произшествие образувано ДП № 538/2018 г. по описа на РУП-Л**, пр.пр. № 1901/2018 г. по описа на ОП-М**, което и към настоящия момент е висящо.

Излага се в исковата молба , че отношенията между ищците и З** З.Г. били прекрасни. Били силно привързани един към друг. З** Г** и Ю.Д. живеели съвместно на семейни начала, като от съжителстването им се родили двете им деца - малолетните Л. и Т. Г.и. Златко бил изключително грижовен както към жена си, така и към децата си. Стремейки се да осигури средства за жи­вот на семейството си, той полагал всички усилия и не пестял време и сили да изкара прехраната им.

Със смъртта на З**, Ю. и две­те им деца загубили най-близкия си човек, своята опора и надежда.

Датата 31.07.2018 г. се превърнала в най-тежкия и черен ден за ищците , както твърдят в исковата молба.

Те не можели да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат, че Златко вече го няма, че си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно. Никой и нищо не било в състояние да компенсира мъката им, да върне ненавреме погребания им родител и съпруг и няма паричен еквивалент на загубата на ищците, никой и нищо не е в състояние да изтрие сълзите им, да върне смисъла в живота, да ги върне обратно в реалността, да върне загубеното.

Въпреки това, с оглед справедливостта, те следва да бъдат компен­сирани по някакъв начин.

Доколкото от описания по-горе механизъм на ПТП се установява, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното пове­дение на водача на л.а. „А** Р** 147" с per. № М *** ВН, то застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска Отговор­ност" на автомобилистите следва да покрие отговорността на водача за причинените от него неимуществени вреди.

Към датата на ПТП по отношение на л.а. „Алфа Ромео 14 7" с per. № М 6197 ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговор­ност" на автомобилистите, сключена със ЗД"Б** И**" АД, полица № BG/02/117003398925, със срок на валидност от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г. то ответникът се явява пасивно легитимиран да отго­варя по така предявената претенция.

С искане от 31.10.2018 г. ищците били предявили претенция пред ответни­ка, в изпълнение на изискванията на Кодекса за застраховането. С писма изх. № НЩ-8106, НЩ-8107 и НЩ-8108 от 14.11.2018 г. ответни­кът ги уведомил, че отказва да плати каквото и да е обезщетение, поради липса на основание за това. Считат този отказ за абсолютно формален и неоснователен, доколкото императивната норма на чл. 108 във вр. с чл. 10 6 от КЗ задължава застрахователя да се произнесе по същество на предявената претенция при наличие на констативен протокол за ПТП, което поражда и правния им интерес от водене на настоящото производство.

С оглед гореизложеното, молят на основание приложимите разпо­редби на Кодекса за Застраховането да бъде постановено Решение, с което да бъде осъден застраховятеля ЗД „Б** И**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „Д** Б**" № ** да заплати следните суми както следва: на Л.З.Г., ЕГН ***********, малолетна, действаща чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиля­ди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от

31.07.2018 г., ведно със законната лихва от пре­дявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

%

/ на Т.З.Г., ЕГН **********, малолетен, дейс­тващ чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиляди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъ­дените суми ; на Ю.И.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000,00(сто и петдесет хиляди) лева, за пре­търпените неимуществени вреди от смъртта на З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

- сторените по делото разноски в цялост;

В срок по делото е постъпил отговор от ответника ЗД“Б** И**“АД, с който се оспорва основателността на иска, като се твърди, че обезщетението, което се претендира от ищците не отговаря на действително претърпените вреди, а същото е прекомерно. Излага се, че с претенциите не се търси реално репариране на вредите, а обогатяване от трагичния инцидент.

Сочи се , че стойността на исковите суми надхвърлят дори максималните стойности на обезщетенията, присъждани за сходни случаи и противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в основата на чл.52 ЗЗД. Поддържа се , че между ищците и починалия Златко З.Г. не са били установени прекрасни отношения, резултат от дълго безоблачно съжителство, тъй като мололетните Л. Зл.Г. и Т. Зл.Г** са на възраст 1 година , съответно на три дена към момента на смъртта. Твърди се , че и между ищцата Ю.Д. и починалото лице не са били налице прекрасни отношения, за което се изтъква , че през последните 5 месеца преди смъртта , не са поддържали никакви отношения , дори не са живеели заедно.

В отговора се сочи , че виновният шофьор бил племенник на починалия, син на сестра му Л. и братовчед на ищците Л. и Т. Г.и като последните са част от голяма ромска фамилия, която живее заедно и взаимно се подкрепят.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, което се изразява в два факта, като със съгласяването си да пътува с напълно неадекватен вследствие употребата на алкохол шофьор и непоставянето на предпазен колан е допринесъл за леталния изход до степен на съпричиняване, изключващ отговорността на застрахователя, както се твърди в отговора. Излага се , че шофьора на автомобила е бил пиян до степен на опияняване, непозволяваща му да шофира, същият бил напълно неадекватен. Въпреки това починалият се качил в автомобила и е поел риска от катастрофа, и последващи увреждания за съжаление в неговия случай смърт. Отбелязва се, че катастрофата е станала на абсолютно прав участък от пътя, след излизането от завой, със скорост многократно надвишаваща позволената. Изтъква се , че починалото лице не е поставило предпазен колан, което е допринесло за настъпването на смъртта, тъй като с поставянето на колана , движението на тялото щяло да бъде ограничено. Като се сочи , че виновното лице за настъпилото ПТП с летален изход е Т.Л.З., който е управлявал автомобила в пияно състояние с алкохол в кръвта 1,88 промила.

Прави се възражение за началния момент, от който се дължат лихви върху претендираните суми, като се посочва, че това следва да е представянето на съответните експетизи в настоящото производство, с оглед разпоредбата на 496,ал.1 КЗ, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3 КЗ.

Ответната страна е поискала привличането на трето лице помагач Т.Л.З., ЕГН ********** *** на основание чл.219,ал.1 ГПК.

С определение от 28.03.2019 г. съдът е конституирал като трето лице помагач Т.Л.З..

По допустимостта на иска:

Съдът приема, че исковете са предявени от и срещу легитимирани лица, с оглед наличието на застрахователен договор и качеството им на наследници на починалия З** З.Г.-негови деца и съпруга.

С оглед цената на предявените претенции спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност е избрана от ищците,с оглед местоживеенето им и мястото на настъпване на застрахователното събитие (чл.115,ал.2 от ГПК) и ответникът не прави възражение.

Отговорността на ответника е ангажирана с оглед данните за наличие на сключена и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на вредите, причинени със застрахования лек автомобил, управляван от Т.Л.З., при управление на който се твърди, че е настъпила смъртта на наследодателя на ищците З** З.Г.. Не се спори, че ищците са предявили претенцията си пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.

При тези констатации съдът намира, че искът е допустим.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.07.2018 г., по път III-114 Т.Л.З. управля­вал л.а. А** Р** 147 с per. № М 6197 ВН. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила седял З** З.Г.. На около км. 20, при преодоляване на ляв завой, поради движение с превишена скорост, Т.З. губи управление върху автомобила, който на­пуска пътното платно и се блъска с дясната си част в крайпътно дърво.

При така описаното ПТП пътникът З** З.Г. полу­чил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие.

По повод на горепосоченото произшествие образувано ДП № 538/2018 г. по описа на РУП-Л*, пр.пр. № 1901/2018 г. по описа на ОП-М**, което и към настоящия момент е висящо.

Към датата на ПТП по отношение на л.а. „А** Р**14 7" с per. № М 6197 ВН е била налице валидна застраховка

„Гражданска отговор­ност" на автомобилистите, сключена със ЗД"Б** И*" АД, полица №

BG/02/117003398925, със срок на валидност от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г.

С оглед на горното, с искане от 31.10.2018 г. ищците предявили претенция пред ответни­ка, в изпълнение на изискванията на Кодекса за застраховането. С писма изх. № НЩ-8106, НЩ-8107 и НЩ-8108 от 14.11.2018 г. ответни­кът ги уведомил, че отказва да плати каквото и да е обезщетение, поради липса на основание за това.