Решение № 1001 от 16.09.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. София , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502150 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 8893 от 30.12.2019г., постановено по гр. дело № 12698/2016г. СГС, I ГО, 5 състав е приел за установено по отношение на А. К.

К., В. Я. К., М. Г. К., Я. Т. К., А. Т. П., В. Г. П., В. В. Г. и Н. С. Й., че Д. Н. Д. и И. Н. С. не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община Столична, обл. София, одобрени със заповед № РД - 1861/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на целия поземлен имот: гр. ***, район „***“, ул. „***“, целият с площ от 3 673 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***, защрихована в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по 1 комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза по делото, находяща се на л. 99, която е неразделна част от решението. С решението СГС, I ГО, 5 състав е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт №133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, нот. дело № 104/2014г. на нотариус Е. З. с peг. № 432 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - районът на СРС в частта, в която Д. Н. Д. и И. Н. С. са признати за собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община Столична, обл. София, одобрени със заповед № РД - 1861/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на целия поземлен имот: гр. ***, район „***“, ул. „***“, целият с площ от 3 673 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***, защрихована в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза по делото, находяща се на л. 99, която е неразделна част от решението. С решението СГС, I ГО, 5 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответниците, чрез процесуалния им представител, с релевирани възражения за недопустимост. При условията на евентуалност се поддържа неоснователност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. В жалбата се прави оплакване, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, като се сочи, че ищците не могат да търсят съдебна защита чрез отрицателен установителен иск, при положение, че твърдят, че са носители на право на собственост върху имота.

Релевира се довод, че ищците са разполагали с правна възможност да защитят претендираните от тях права върху спорния имот или чрез ревандикационен иск, или поне чрез положителен установителен иск за собственост. На следващо място се излагат твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд, а именно, че в доклада по 2 делото, обективиран в определение от 03.08.2017 г., липсват указания по разпределение на доказателствената тежест между страните в спора. В жалбата се релевират възражения за допуснати съществени нарушения от първостепенния съд при оценката на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и при оценката на писмените доказателства, в т.ч. заключението на двете СТЕ. Твърди се, че събраните по делото доказателства, при съвкупна, обективна и прецизна оценка, не подкрепят обективирания в диспозитива на съдебния акт основен извод по изхода от спора. Поради несъответствието между установеното от фактическа страна положение и изводите на съда по фактите и по приложимата правна уредба се релевира възражение за необоснованост на обжалвания акт. В жалбата се прави искане въззивният съд, след като обсъди възраженията, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК ответниците по жалбата, чрез своя процесуален представител, са подали отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Заявяват искане обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излагат подробни доводи в подкрепа на заявеното становище. Претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски по делото.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата и доводите на страните, и след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на УПИ, находящо се в гр. ***, община ***, район „***“, кв. “***“ с пл. № 28 от кв. ** по плана на град София, м. “***“ с площ от 2 840 кв.м. при съседи по доказателствен акт: Ц. Г. З., Н. Д. С., улица и блок на ТКЗС, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на изп. директор на АГКК, представлява реална част от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 3 673 кв.м. с адрес: гр.***, район „***“, ул.

3

“***“ при съседи: ***, ***, ***,

***. Твърдят, че А. К. К. и В. Г. П. и наследодателите и праводателите на останалите ищци се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на обстоятелствена проверка, № 72/22.05.1980г., том IV, дело № 551/1980г. на нотариус при СРС, като оттогава до настоящия момент са го владеели и ползвали. Твърдят, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 133/13.11.2014г., том I, peг. № 4897, дело № 104/2014г. на нотариус Е. З. за целия имот с идентификатор ***. Ищците оспорват констатацията на нотариуса, че притежаваната от тях реална част от имот с идентификатор *** е придобита по давностно владение и наследство от ответниците. Молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот, като реалната част в размер на 2323 кв.м. от поземления имот е при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и югозападната част на поземлен имот с идентификатор ***, която реална част е оцветена в жълто, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза по делото. /вж уточнение в съдебно заседание от 20.02.2019г./.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват иска Твърдят, че са придобили имота по наследство от своя дядо Д. Н. С. и баща си Н. Д. С.. Твърдят, че това се установява от нотариален акт № 128, том I, дело 1621/1924 г., нотариален акт № 21, том II, дело № 62/1924 г. и нотариален акт № 197 от 1947 г., том XIII, регистър 2597, дело № 2463/1947г. Сочат, че с първите два нотариални акта от 1924 г. Н. С. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, а през 1947г. с нотариален акт № 197/16.10.1947г., техният прадядо Н. С. Р. продал правото на собственост върху процесния имот на дядото и бащата на ответниците - Д. Н. С. и Н. Д. С.. Твърдят, че в нотариалния акт от 1947 г. имотът бил описан като две ниви от 1.4 дка и 0.5 дка в м. “***“, които били част от целия имот с идентификатор *** с площ от 3673 кв.м.

Поддържат твърдение, че прапрадядото на ответниците С. С. Р. починал през 1934 г. Той също имал имот от 1 декар в същата местност, който бил описан в 4 емлячния регистър, както и в нотариалния акт от 1947 г. Наред с това ответниците твърдят, че техните родители Н. Д. С. и С. Г. С. са владеели процесния имот с площ от 3673 кв.м. от 1960 г. до смъртта си. Твърдят, че след смъртта на родителите им те продължили да го владеят. Поддържат, че през 1960 г. ищците започнали да владеят съседен на процесния имот.

Излагат, че в процесния имот имало кладенец и сонда, която се ползвала и до днес. Твърдят, че, когато през 2014 г. се снабдили с констативен нотариален акт за имота, те го маркирали и поставили колчета, имали намерение да поставят ограда, отглеждали земеделски култури от различен тип, най-вече зеленчуци. Възразяват, че до този момент ищците не им били оспорвали правата. Твърдят, че в началото на месец април 2017г. ищците изорали имота, за което ответниците подали жалба до кмета на район „Кремиковци“.

Поддържат становището, че никога не са губили владението върху процесния имот и тяхното право не е било оспорвано от ищците до 2017 г. Молят съда да отхвърли иска.

С обжалваното решение, предявеният иск е уважен с основен мотив, че ответниците не са установили, че са придобили правото на собственост на твърдяното основание.

Настоящият съдебен състав при извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 от ГПК, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, ето защо дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269, изр. 2 от ГПК.

Въззивната инстанция споделя изводите на първата инстанция както досежно фактите, приети за установени по делото, съобразно събраните доказателства, така и относно привеждането на същите към правните норми и направения въз основа на това извод за основателност на предявения иск. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.

Независимо от горното и във връзка с релевираните в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателите за недопустимост на обжалваното решение. Първостепенният съд се е произнесъл по допустим 5 иск в рамките на заявеното от ищците искане и при наличие на правен интерес. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК се изисква само наличието на правен интерес за ищеца, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен установителен иск като субсидиарна форма на защита - когато ищецът няма възможност да предяви друг иск. Ето защо, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.