Решение № 4156 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4156 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова. като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330101374 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от З. С. Д., ЕГН ********** против „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК 203615520, с която е предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на следните суми, а именно: сумата от 50 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв.недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № ***** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на исковата претенция за връщане на сумата от 50 лв.- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като същата се счита предявена в размер на 1026,86 лв.

Ищецът твърди, че между нея в качеството й на заемател и ответника в качеството на заемодател е сключен договор за кредит от ***** г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 5000 лв. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 39 % и ГПР от 46,96 %. Съгласно постигнатите договорености ищцата следвало да заплати неустойка в размер от 4838,57 лв., ако не учреди обезпечение на паричните си задължения по договора измежду запис на заповед и поръчители. Общата дължима сума по договора следвало да се погаси 1 чрез заплащане на 11 месечни погасителни вноски от по 987,77 лв. всяка с падеж на първа вноска 16.02.2019 г.

Ищцата сочи, че като потребителски договор по смисъла на чл. 9 ЗПК договорът е недействителен на специалните основания в чл. 22 във вр. с чл. 11 ЗПК и по – конкретно на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди се нищожност на договорната възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПК и липсва каквато и да е било яснота по какъв начин е формиран същия респ. общата дължима сума по него. Твърди се, че в същия е следвало да се включи неустойката, което от своя страна ще доведе до надвишаване на 50 % на ГПР.

Твърди се нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие със сочените законови разпоредби. Ищецът счита, че поради недействителност на договора, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност, поради и което платените суми, надвишаващи върната заемна сума по главницата, са платени без основание и следва да бъдат възстановени.

Нищожността на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка се сочи, че произтича от нищожността на договора, както и от обстоятелството, че клаузите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

Ищцата сочи, че е заплатила всички вземания по договора за заем.

Иска се връщане на сумите платени по оспорените клаузи, като платени без основание.

Моли се да се уважи иска. Претендират се разноски.

Ответникът излага подробни съображения за неоснователност на изложените от ищеца в исковата молба твърдения за недействителност. Относно клаузата за неустойка посочва, че същата е действителна и не противоречи на добрите нрави. Оспорва възраженията за прекомерност на неустойката и сочи, че същата притежава присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Посочва, че ищецът не е изпълнил задължението си за осигуряване на поръчители, като е бил предварително запознат с всички условия по договора за кредит, приел е и е подписал стандартен европейски формуляр, като е заявил, че го приема и се е съгласил със задължението да предостави обезпечение. Сочи се, че не се представят доказателства ищецът да е предоставила изискваното обезпечение. Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени индивидуално в стандартния европейски формуляр и ищецът е могла да влияе по тези условия, като в договора са отразени окончателните договорки между страните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На ***** г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който е предоставена на ищцата в заем сумата от 5 000 лв., като с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя 2 изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума. Съгласно клаузите на договора с лихвен процент по кредита 39 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 46,96 %.

В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Отразено е, че общият размер на кредита е 987,77 лв., като следва да се върне чрез заплащане на 11 бр. вноски.

В чл. 4. е посочено, че кредитът може да бъде обезпечен със запис на заповед, издаден от заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на условията на т. 11 от Общите условия към договора за паричен заем; и/или други подходящи обезпечения. Обезпеченията е уговорено, че не могат да бъдат реализирани/предявявани преди изтичане на срока по чл. 29 от ЗПК.

Уговорено е в чл. 4, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, посочен в 11.5.3 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4838,57 лв., като същата се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като размерът на вноската става от 547,90 лв. – 987,77 лв. Уговорена е законната лихва за забава и реда за погасяване. Отразено е правото на отказ от договора, както и на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях. Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски. Липсва посочване на общата дължима сума, като посочен размер на вноските със и без неустойка и броя на вноските. Липсва отразяване на общата дължима сума по кредита.

По делото е приет като писмено доказателство в оригинал Приходен касов ордер № ***** от ***** г. за сумата от 4291,99 лв. , като е вписан номера на договора *****.

Приета е като писмено доказателство справка от ЦКР на БНБ, в която е отразено, че договорът за кредит № ***** за сумата от 5000 лв. е издължен на 16.12.2019 г., като в подробната справка е отразено, че към дата 31.05.2019 г. няма остатък от главницата по кредита.

Приета е като писмено доказателство молба за предсрочно погасяване на кредита, депозирана на 10.05.2019 г., на която дата е извършено плащане в размер на 4291,99 лв., като към тази дата съгласно справката от ЦКР на БНБ дължимата главница е в размер на 3805,83 лв., а балансовата експозиция е 4255,36 лв.

3

Приети са основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от които се установява, че по договора за кредит в периода от 28.02.2019 г. до 31.05.2019 г. са заплатени следните суми, а именно: сумата от 5000 лв. за погасяване на главница и сумата от 449,52 лв. за погасяване на лихва, като това се установява от приетата справка от ЦКР на БНБ. От приетия приходен касов ордер може да се направи извод, че с платената сума е заплатен пълният размер на посочената в ЦКР балансова експозиция към 30.04.2019 г. 4255, 36 лв., както и лихва за периода до 10.05.2019 г. в размер на 36, 63 лв. След съпоставка на приетия приходен касов ордер и подробна справка от ЦКР към БНБ вещото лице дава заключение, че общо погасените задължения от ищцата са в общ размер на 5486,15 лв., като с тези суми е платена главница в размер на 5000 лв. и 486,15 лв. лихва. В приетото по делото допълнително заключение след справка в счетоводството на ответното дружество е отразено, че са извършени две плащания в размер на 988 лв. на 16.04.2019 г. и на 10.05.2019 г. в размер на 4012 лв., с които е погасена главницата в размер на 5000 лв. Вещото лице констатира, че така представените данни за погасяване на главница не кореспондират с представените такива в ЦКР, в който регистър се съдържат данни, че към 31.03.2019 г. вече са били погасени първите две вноски за главница в общ размер на 783,32 лв. – 385.40 лв. и 397, 92 лв., а в справката първото погасяване на главницата е на 16.04.2019 г.

Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Тайм" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не е посочена общата дължима сума по кредита, а отразеният ГПР не отговаря на действителния такъв.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи 4 по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.