Решение № 12016 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12016 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110104547 по описа за 2023 година

А. Г. А. е предявил срещу „В.К.“АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, във вр. с чл.146 от ЗЗП, по чл.26, ал.1 пр.2 и пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.1, ал.3 и клаузата на чл.4, ал.2 от договора за потребителски кредит №5832587 са нищожни поради противоречие със закона, съответно поради заобикаляне на закона, както и за осъждане на ответника за сумата от 113.13 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №5832587, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че на 28.06.2022 е сключен договор за паричен заем №5832587 с ответника .Твърди, че размерът на заема по договора е 500 лева, платим на 7 двуседмични вноски, при ГЛП-40.32 и ГПР-49.39%.Поддържа, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено заплащането на допълнителна такса за експресно разглеждане на искането за заем в размер на 106.47 лева .Твърди, че в чл.4, ал.1 от договора е предвидено задължение за заемателя в срок до 3 дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:поръчител-физическо лице или банкова гаранция.В чл.4, ал.2 от 1 договора е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70.98 лева.Уговорено е и таксата за експресно разглеждане и неустойката да бъдат изплащани разсрочено.Поддържа, че е изплатил изцяло процесния кредит.Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание , а именно:ГПР.Твърди, че в нарушение на закона е посочен ГПР единствено като процент, но без изрично да са посочени компоненти за неговото изчисляване.Поддържа, че това противоречи на изискванията на чл.19, ал.1 вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.Клаузата на неустойката също противоречи на закона.Поддържа, че неустойката е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.Твърди, че неустойката се явява уговорена с цел да се заобиколи императивна разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „В.К.“АД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем Standard 14 №5832587 от 27.06.2022 „В.К.“ООД е предоставил на А. Г. А. сумата от 500 лева – заем, при ГЛП-40.32%, ГПР-49.39% , за срок от 14 седмици, платим на 7 вноски.

По делото е представена справка за погасителен план по договор за паричен заем №5832587 от 27.06.2022г.

Видно от удостоверение за липса на задължения , издадено от „В.К.“ ООД А. Г. А. е погасил изцяло задълженията си по договор

№5832587/28.06.2022, сключен с „В.К.“ ООД.

По делото са представени приходни касови ордери за внесени суми от Алексанъдр Г. А. в полза на „В.К.“ООД за сума в размер на 5 лева; сума в размер на 408.13 лева; сума в размер на 200 лева; сума в размер на 500 лева .

Съгласно заключението на ССЕ общата сума, която А. Г. А. е изплатил на ответното дружество по договор за паричен заем №5832587 е в размер на 613.13 лева. Съгласно заключението със сумата в размер на 613.13 лева са погасени задължения по процесния кредит, както следва:главница в размер от 2

500 лева; възнаградителна лихва -1, 66 лева;такса за експресно разглеждане106.47 лева;такса за кандидатстване-5 лева.Съгласно заключението на ССЕ ако ГПР се изчислява върху усвоената сума, възнаградителната лихва и срока на кредита, ГПР е в размер на 49.39%.Но ако при изчисляването на ГПР в него се включат и такса за експресно разглеждане ГПР ще бъде в размер от 264.96%.Ако при изчисляването на ГПР се включи освен таксата за експресно разглеждане и неустойка по договора, ГПР ще възлиза в размер от 682.59%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за паричен заем Standard 14 №5832587 от 27.06.2022 „В.К.“ООД е предоставил на А. Г. А. сумата от 500 лева – заем, при ГЛП-40.32%, ГПР-49.39% , за срок от 14 седмици, платим на 7 вноски.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставен от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лева.

На основание чл.10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество не е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на такса за експресно разглеждане на кредита.В този смисъл клаузата на чл.1, ал.3 от договора противоречи на нормата на чл.10а от ЗПК.

Освен това посочената клауза на чл.1, ал.3 противоречи и на чл.146, ал.1 от ЗЗП и е нищожна като неравноправна За да се приеме за 3 неравноправна договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1.клаузата да не е индивидуално уговорена;2. да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност;3.да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията- съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните;4. да е сключена във вреда на потребителя. В случая клаузата на чл.1, ал.3 от договора води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Посочената такса за експресно разглеждане в размер от повече от 1/5 от главницата, увеличава значително размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.Посочената такса представлява скрита възнаградителна лихва и води до нееквивалентност на престациите и неоснователно обогатяване на кредитора.Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответникът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.

По отношение на неустойката

Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договорпоръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 70.98 лева.Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101.28 лева, а общото задължение по договора става в размер от 708.96 лева.

Нормата, установяваща неустойката е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Тази неустойка в размер от 1/7 от главницата води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна на основание 4 чл.146 от ЗЗП.

Договорената клауза за неустойка се счита за нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, е налице неравностойност на насрещните задължения по договора. От неизпълнението на задължението за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора, които да подлежат на обезщетяване и да обуславят допълнителни задължения за длъжника.Уговорената неустойка за осигуряване на обезпечение и изискванията, които са поставени за обезпечението увеличават риска от неизпълнение на задължението от длъжника и водят до увеличаване на задлъжнялостта на длъжника по договора.

Съдът приема, че в случая уговорката за неустойка при неизпълнение на задължението по договора за осигуряване на обезпечение води до неравностойност на насрещните задължения и създава възможност за неоснователно обогатяване на кредитора. В случая с въвеждането на такса за експресно разглеждане и неустойка за неосигурено обезпечение задължението се увеличава с 177.45 лева, при главница от 500 лева Съдът намира, че неустойката за неосигуряване на обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, поради което се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Тя е нищожна и на основание чл.146 от ЗЗП като неравноправна клауза, тъй като не е индивидуално уговорена и е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност.

В допълнение клаузата на чл.4, ал.2 от договора противоречи и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК.Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху непратената в срок сума за времето на забавата.А в случая освен лихвата за забава кредиторът би имал право и на неустойка за неосигурено обезпечение, което противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК.

Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, във вр. с чл.146 от ЗЗП за нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и клаузата на чл.4, ал.2 от договора за потребителски кредит №5832587 следва да бъдат уважени.

5

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен през 2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за 2022г. е 0.49%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49%.В случая по договора ГПР е 49.39% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 52.45%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение..Съдът намира, че въведената такса за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение представляват разходи по кредита, които е следвало да бъде включени в ГПР на договора за кредит.

Съгласно заключението на ССЕ ако ГПР се изчислява върху усвоената сума, възнаградителната лихва и срока на кредита, ГПР е в размер на 49.39%.Но ако при изчисляването на ГПР в него се включат и такса за експресно разглеждане ГПР ще бъде в размер от 264.96%. А ако при изчисляването на ГПР се включи освен таксата за експресно разглеждане и неустойка по договора, ГПР ще възлиза в размер от 682.59%.

В този смисъл с включването на таксата за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение в ГПР ще се превиши многократно максималния размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК,, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.

С оглед на което невключването на таксата за експресно разглеждане и на неустойката представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.