Определение № 1043 от 30.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 1816/2025
- Вид
- Определение № 1043
- Подписан
- 30.10.2025
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1043 гр. Плевен, 30.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир М. Димитров като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно дело № 20254430201816 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Постъпила е жалба от Е. А. Б. от гр. *****, обл. Плевен, общ.
Плевен, ул. „******“ № ** чрез адв. Л. Г. от АК - Плевен против постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Плевен от 21.07.2025 г., с което е прекратено досъдебно производство № 4999/2024 г. по описа на РП - Плевен, образувано за това, че на 19.02.2024 г. в гр. Плевен, пред Районен съд – Плевен, II наказателен състав, устно съзнателно е била потвърдена неистина, от лица, имащи качеството на свидетел по НОХД № 2181/2023 г. на РС - Плевен, за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на производството и се моли неговата отмяна.
Излагат се подробно доводи, че е налице неправилна преценка на доказателствата по делото, че е осъществен състава на престъплението.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление и върне делото на Районна прокуратура-гр. Плевен за продължаване на производството.
СЪДЪТ
НАМИРА,
ЧЕ
ЖАЛБАТА
1
Е
ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
СЪЩЕСТВО, поради следните съображения:
РАЗГЛЕЖДАНЕ
ПО
Досъдебно производство № 4999/2024г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 340/2024 г. по описа на ОД на МВР-гр. Плевен е образувано на 19.12.2024г. срещу за това, че на 19.02.2024 г., в гр. Плевен, пред Районен съд – гр. Плевен, II наказателен състав, устно съзнателно е била потвърдена неистина, от лица, имащи качеството на свидетел по НОХД № 2181/2023 г. на РС – Плевен престъпление по чл. 290 от НК.
В постановлението на прокурора е посочено, че подлежи на обжалване пред Районен съд-гр.Плевен, по реда на чл.243, ал.4 от НПК, в седем дневен срок от получаване на преписа.
В разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, е посочен кръга на лицата имащи право на обжалване: -ОБВИНЯЕМ, П. И.
НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ И. О. Ю.
ЛИЦЕ.
С оглед на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, с оглед постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Плевен от 21.07.2025 г. и с оглед депозираната жалба от страна на Е. Буров, съдът счита, че ПОСЛЕДНАТА НЯМА КАЧЕСТВОТО НА „П.“.
Престъплението по чл.290, ал.1 от НК е формално и фактическият му състав не включва вредоносен резултат.
Съдът напълно споделя становището на наблюдаващия делото прокурор Елеонора ЯнЕ. от дата 08.10.2025 г., а именно, цитат:
„В разпоредбата на чл.244, ал.4 от НПК, изрично и изчерпателно е очертан кръгът на лицата, оправомощени да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Последният включва: обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
Във фактическият състав на престъплението по чл.290 от НК, за което е било водено и съответно прекратено наказателното производство, не е предвиден съставомерен престъпен резултат.
Родовият обект на това престъпление, систематично уредено в Глава 2 осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, раздел III "Престъпления против правосъдието" от особената част на НК, са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдието като специфична сфера от държавната дейност, призвана да осъществява присъщи само на нея функции.
Засегнатите субекти от специфичния обект на този вид престъпления не придобиват качеството "пострадал", поради това за тях не възниква право да обжалват прокурорското постановление по реда на чл.243, ал. 4 от НПК, още повече, че съдебната практика е константна в разбирането, че легитимацията по чл.243, ал. 4 НПК се предпоставя от обществените отношения, които са обект на защита, но преди всичко и от бъдещата възможност на лицата за предявяване в съдебното производство на граждански иск за обезщетение на претърпените вреди от престъплението и за установяването им като граждански ищци, а физическите лица- и като частни обвинители.
В случая такава възможност не е налице, тъй като в състава на самата наказателна норма вредите не са предвидени като елемент от обективната страна на престъплението.
Дори в случаите, когато наред с увреждането на функционирането на правосъдието като специфична сфера от държавната дейност бъдат увредени други правно защитени блага и интереси, доколкото същите представляват допълнително настъпили вреди, те не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл.
В тази връзка не могат да обосноват качеството на пострадал от този вид престъпления в значението на чл. 74 НПК.
В посочения смисъл е и постоянната съдебна практика на върховната съдебна инстанция.
С оглед на гореизложеното, съдът категорично счита, че в конкретния случай Е. А. Б. не е пострадало лице по смисъла на чл.243, ал.4, във вр.с чл.74 от НПК и няма самостоятелни права като пострадала в наказателния процес.
Следва да се посочи, че в жалбата не се и сочат някакви претърпени вреди.
3
ТР № 2/2002г. на ОСНК ВКС приема, че качеството пострадал в НПК не е процесуално, защото такъв участник със самостоятелни права няма, а като материалноправно понятие, което законодателят използва в процеса за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по дела от общ характер и частен тъжител по дела от частен характер.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че настоящата жалбоподателка не е процесуално легитимирана да атакува постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП - Плевен, поради което жалбата й следва да бъде оставена без разглеждане, като НЕДОПУСТИМА.
В тази насока е практиката на ВКС-Решение № 301/20.05.2003г. на първо н. о. -книжка 3/2003г. на Бюлетин на ВКС.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. А. Б. от гр. *****, обл.
Плевен, общ. Плевен, ул. „******“ № ** чрез адв. Л. Г. от АК - Плевен против постановление на прокурор на Районна прокуратура-гр. Плевен от 21.07.2025 г., с което е прекратено досъдебно производство – пр. преписка № 4999/2024г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 340/2024 г. по описа на ОД на МВР-гр. Плевен, за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, тъй като същата е НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1816/2025г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-гр. Плевен в 7 дневен срок от съобщението за постановяването му.
НЕЗАБАВНО да се изпрати съобщение на страните – РП-Плевен, Е. Б. и адв. Л. Г. от АК - Плевен, ведно с препис от настоящото определение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4