Определение № 982 от 21.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова С. като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500900 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане о т 24.02.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1273/24.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1318/2023 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 9 002/ 30.01.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Ф. Р. Ч. досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 3015172062/12.12.2016 г., Общите условия на „ Профи Кредит България „ ЕООД към договор за потребителски кредит и Споразумение за предоставен допълнителен пакет услуги както следва: договорна / възнаградителна / лихва в размер на 13,87 лв. за период 23.01.2017 г. / началния падеж по договора / до 23.03.2017 г. / крайния падеж /; възнаграждение за закупен пакет „ допълнителни услуги „ в размер на 86, 13 лв.; лихва за забава за периода 24.01.2017 г. - 23.03.2017 г. в размер на 12, 47 лв. и лихва за забава за период от 23.03.2017 г. до датата преди депозиране на заявлението / 29.01.2023 г. / в размер на 168, 07 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Вземанията по заявлението се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит № 3015172062/12.12.2016 г., Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него, Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги.

С уточнителна молба в изпълнение указанията на съда заявителят е посочил, че обезщетението за забава от 12, 47 лв. за периода 24.01.2017 г./ падежа на първата погасителна вноска / - 23.03.2017 г. / крайния падеж по договора / е в размера на законната 1 лихва върху забавените вноски / всяка от които включващо съответната част от главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставения допълнителен пакет услуги /, като обезщетението за забава само върху главниците е 8, 31 лв., върху възнаградителната лихва – 0,58 лв., върху възнаграждението за допълнителния пакет услуги – 3, 58 лева.

Обезщетението за забава от 23.03.2017 г. до депозиране на заявлението в съда в размер на 168, 07 лв. е също в размера на законната лихва / ОЛП + 10% / и е начислено върху 200 лв. главница,13, 87 лв. – възнаградителна лихва и 86,13 лв. – възнаграждение за допълнителния пакет услуги – т.е. върху всички вземания по договора в пълния им размер поради липса на каквито и погашения от длъжника в срока на действие на договора и след това и конкретно до датата на депозиране на заявлението. Върху главницата това обезщетение е в размер на 112, 05 лв., върху възнаградителната лихва – 7, 77 лв., върху възнаграждението за допълнителния пакет услуги – 48, 25 лева. Посочено е, че основанието на вземането е чл.12.1 от ОУ, съгласно който в случай че длъжникът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% / законната лихва / върху просроченото плащане по договора за всеки ден забава.

Видно от договора за предоставените заемни средства в размер на 200 лв. е договорена възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишен лихвен процент, като заемателят дължи и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 86,13 лева, което също се заплаща разсрочено чрез включване на съответната част от него в погасителните вноски съгласно представения погасителен план, неразделна част от договора.

Видно от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора, пакета допълнителни услуги включва: 1/ Право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/ Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4/ Възможност за смяна на падежната дата и 5/ Улеснена процедура за допълнително финансиране.

За да постанови отказ по заявлението досежно вземанията за възнаградителната лихва и възнаграждението за допълнителния пакет услуги районният съд е приел,че договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като тази лихва в размер над трикратния размер на законната лихва, а предоставеният „ допълнителен пакет услуги „ не са услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право на събира съгласно императивната разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

За да постанови отказ по заявлението досежно вземанията за лихвите за забава районният съд е приел, че съгласно уточняващата молба на заявителя обезщетението за забава в размер на законната лихва е начислявано и се претендира не само за непогасената предоставена по договора парична сума / главницата /, а върху цялата месечна погасителна вноска, включваща и вземанията за възнаградителна лихва и за възнаграждение по допълнителния пакет услуги – в който смисъл и разпоредбата на чл. 12.1 от общите условия.

Недължимостта на възнаградителната лихва и възнаграждението за допълнителен пакет услуги обуславя извод за недължимост и на акцесорните вземания за лихва за забава върху тях. Относно лихвата за забава върху главницата е прието, че същата е в размер над законната лихва и конкретно че тя е начислена и се претендира в размер на договорената възнаградителна лихва от 41,17 % плюс 10 %, като така е неравноправна по смисъла на чл.

143 ал. 1 т. 5 от ЗЗП и чрез нея се заобикаля забраната по чл. 33 ал. 2 от ЗПК.

2

Споделя се извода на районния съд, че клаузата относно възнаградителната лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Според трайно установената съдебна практика на ВКС максималния размер на лихвата / възнаградителна или такава за забава / следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави и като така е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД / напр., но не само Р № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.о.; О № 901/2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о. /. Уговорения в процесния договор размер над морално приемливия / в случая възлизащ на 30 % /, а именно 41, 17 % обосновава извод за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

Споделя се извода на районния съд, че именуваният от заявителя и настоящ жалбоподател „ пакет допълнителни услуги „ не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Същите са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право на събира съгласно императивната разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Споделя се извода на районния съд, че недължимостта на възнаградителната лихва и на възнаграждението за допълнителния пакет услуги – съобразно посочените по горе основания за тяхната недължимост, е самостоятелно основание за недължимост и на обезщетение за забава върху тях.

Следователно е неоснователна частната жалба в частта й, с която по тези вземания е постановен отказ за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Съответно правилно е разпореждането в частта, с което е оставено без уважение заявлението относно вземанията за възнаградителна лихва в размер на 13,87 лв. за период 23.01.2017 г. / началния падеж по договора / до 23.03.2017 г. / крайния падеж /; непогасено възнаграждение за закупен пакет „ допълнителни услуги „ в размер на 86, 13 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаградителната лихва и възнаграждението за допълнителния пакет услуги за периода 24.01.2017 г. - 23.03.2017 г. в размер на 4, 16 лв. и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тези две вземания за период от 23.03.2017 г. до датата преди датата на депозиране на заявлението / 29.01.2023 г. / в размер на 56, 02 лева.

В останалата й част - с която е претендирано обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница / усвоените и невърнати заемни средства / частната жалба е основателна. Неправилно районния съд е приел че това обезщетение е начислено не в договорения в чл. 12.1 от ОУ размер от ОЛП + 10% / законната лихва / както се претендира, а в размер от 51,17% / възнаградителната лихва + законната / съгласно раздел V I от процесния договор между страните от 12.12.2016 г.. Казания раздел VI от договора не съдържа такава уговорка между страните, като обезщетението за кредитора при забава на длъжника изобщо не е в неговия предмет и в предмета на договора. Това обезщетение е уредено в ОУ – чл. 12.1, съгласно който обезщетението при забава на длъжника е лихва за кредитора в размер на ОЛП + 10% / законната лихва / върху просроченото плащане по договора за всеки ден забава – както се претендира от заявителя.

Освен това, при извършени от съда изчисления с онлайн калкулатор на законната лихва върху непогасените главници и за двата заявени периода, се установява, че претендираните суми са съответни на разпоредбата на чл. 12.1 от ОУ, т.е. прилагания лихвен процент за забава е този по чл. 12.1 от ОУ, а не приетия от съда такъв от 51,17 %. Не е налице неравноправна клауза, не е нарушена забраната по чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като потребителят винаги дължи непогасената главница / чистата стойност на кредита /, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо в тази част обжалваното разпореждане се отменя като неправилно и делото се връща на първоинстанционния съд за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите 8, 31 лв. и 112, 05 лв., съставляващи обезщетения за забава върху непогасена главница за периодите 24.01.2017 г. - 23.03.2017 г. и 3

23.03.2017 г. – 29.01.2023 г..

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане о т 24.02.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1273/24.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1318/2023 г. на РС – Пловдив в частта, с която е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. № 9 002/ 30.01.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Ф. Р. Ч. досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 3015172062/12.12.2016 г., Общите условия на „ Профи Кредит България „ ЕООД към договор за потребителски кредит за сумата от 8, 31 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасена главница за период 24.01.2017 г. - 23.03.2017 г. и за сумата от 112, 05 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасена главница за период 23.03.2017 г. – 29.01.2023 г. и Връща делото на същия съд и състав за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК досежно тези вземания, ведно с дължимите се за тях разноски - в това и тези, направени за въззивното производство.

Потвърждава Разпореждане о т 24.02.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1273/24.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1318/2023 г. на РС – Пловдив в останалата обжалвана част - с която е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. № 9 002/ 30.01.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Ф. Р. Ч. досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 3015172062/12.12.2016 г., Общите условия на „ Профи Кредит България „ ЕООД към договор за потребителски кредит и Споразумение за предоставен допълнителен пакет услуги, а именно: Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 13,87 лв. за период 23.01.2017 г. / началния падеж по договора / до 23.03.2017 г. / крайния падеж /; Възнаграждение за закупен пакет „ допълнителни услуги „ в размер на 86, 13 лв.; Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху казаните вземания от 13, 87 лв. и 86,13 лв. в размер на 4,16 лв. за период 24.01.2017 г. - 23.03.2017 г. и Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същите вземания за период от 23.03.2017 г. – 29.01.2023 г. в размер на 56,02 лева.