Решение № 79 от 11.03.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 112/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Сливен, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500112 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано въз основа на подадена от длъжника чрез ЧСИ жалба против отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.
Жалбоподателят се оплаква, че ЧСИ незаконосъобразно не е уважил молбата му за прекратяване на изпълнителното производство, което било образувано по изпълнителен лист, издаден против него в полза на „У.К.Б.“ АД, София, а не в полза на „С.С.“ ЕООД, София, СИ е приел, че по силата на договор за цесия последното е придобило вземанията на банката и е отказал да прекрати делото. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 429 от ГПК въвежда изключения от общото правило, но не може да се тълкува разширително, развива съображения относно приложението на чл. 74 от ЗЗД и заявява, че в хипотезата на законна суброгация правоприемството по чл. 429 ал. 1 от ГПК принадлежи единствено на поръчителя или солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. В обобщение жалбоподателят счита, че с право на принудително изпълнение при суброгация разполагат само поръчителят или солидарният длъжник, но не и цесионерът – частен правоприемник, какъвто е „С.С.“ ЕООД, София. С оглед изложеното иска да се отмени като незаконосъобразен отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по ИД 20228370400817 на ЧСИ П. Г. обективиран в Постановление от 13.02.2024 г. и район на действие района на СлОС.
Взискателят, чрез представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна.
1
Никъде в материалите по изпълнителното дело не ставало дума и нито едно доказателство не сочело за осъществена от когото и да е суброгация по смисъла на чл.74 ЗЗД и следователно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ П. Г. да прекрати изпълнителното производство по изп. д. № 817/2022г по неговия опис в смисъл, че като е закупил процесното вземане по силата на договор за цесия, взискателят „С.С.“ ЕООД не се бил суброгирал в правата на удовлетворения [предишен] кредитор, и поради това не притежавал право на принудително изпълнение, би могло да се определи като правно неудържими и нямащи нищо общо с фактите в изпълнителното производство.
В писмени мотиви ЧСИ по същество счита жалбата за неоснователна, препраща към мотивите на постановлението за отказ.
Жалбата е подадена от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство, т. е. е налице активна процесуална легитимация. Същата е срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и попада в кръга на обжалваемите действия по смисъла на чл.
435, ал. 2 т. 6 ГПК.
Няма спор по фактите.
ВКС е разяснил, че предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и да се различава от доброволното изпълнение по фактически състав, принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен ефект- той удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази характеристика се обосновава и основната разлика с исковия процес, който цели защита при правен спор, чрез разрешаването му. Тези разлики, обуславят и различия при прилагане на материалноправните изисквания на закона като форма на различна защита. И ако в исковия процес, правата следва да бъдат установявани с предвидените в закона доказателствени средства, то в изпълнителния процес този спор вече е приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни- към момента на неговото започване е налице изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в чиято дискреция е провеждане и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия. Без значение за реализиране на функцията е това дали съдебният изпълнител е държавен или частен - държавният съдебен изпълнител е държавен орган, а частния е лице, на което държавата е възложила публична функция, която обуславя съответни правомощия – арг. чл.2, ал.1 ЗЧСИ. В тази връзка и двата вида органи на изпълнението процедират по един и същ ред – този указан и лимитиран от правилата на изпълнителния процес, уредени в ГПК- имат еднакви правомощия, актовете им, по един и същи ред подлежат на контрол и отговорността им е една и съща. Или принудителното изпълнение се осъществява по един и същи ред и от органи с еднакви правомощия. Тези органи за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на 2 изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл.435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. С оглед това се налага извод,че изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство / каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото производство Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, тъй като поисканото от длъжника прекратяване на изпълнителното производство не намира правно основание в никоя от изчерпателно изброените в правната норма на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК хипотези. Освен това, доводите, релевирани с жалбата относно процесуалната и материалната легитимация на взискателя също не могат да бъдат споделени. Безспорно е, че законодателят е регламентирал императивно в разпоредбата на чл. 429 ГПК субективните предели на изпълнителното основание и е посочил, че те се разпростират и върху частните правоприемници на кредитора, какъвто се явява цесионерът. Следователно последният може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, ако докаже с надлежни писмени доказателства правоприемството. Конкретните обстоятелства изцяло изпълват хипотезата на правната норма. Установено е, че на 21.07.2022 г. между „У.К.Б.“ АД, гр. София и "С.С." ЕООД, гр. София, е сключен договор за цесия, с който са прехвърлени вземанията на банката срещу солидарните длъжници, сред които вземания е и това, обективирано в представения по настоящото ИД изпълнителен лист. Към молбата за образуване на ИД, взискателят е представил заверено копие от договора за цесия, както и заверени копия от уведомленията за извършената цесия. Това означава, че цесионерът „С.С.“ ЕООД, гр. София се явява частен правоприемник на взискателя „У.К.Б.“ АД, гр.
София, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Така, законосъобразно и в съответствие с представените писмени документи, които в своята съвкупна цялост представляват годен да инициира принудително изпълнение изпълнителен титул - оригинал от изпълнителен лист, договор за цесия и уведомления до длъжниците - ЧСИ е образувал 3 изпълнително производство срещу длъжниците с взискател – цесионера „С.С.“ ЕООД, София, който е частен правоприемник на кредитора по оригиналния изпълнителен лист и започнал да осъществява изпълнителни действия.
Предвид изложеното, отказът на ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен. Жалбата против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ответната по жалбата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., представя пълномощно и договор с изявление за плащане, и предвид отхвърлянето на жалбата, жалбоподателят следва да бъде осъден да му ги заплати.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5943 от 19.02.2024г. на С. К. Н. ЕГН ********** против отказ на ЧСИ П. Г. да прекрати изпълнителното производство по ИД 20228370400817 обективиран в Постановление от 13.02.2024 г. и район на действие района на СлОС като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С. К. Н. да заплати на „С.С.“ ЕООД, гр. София разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4