Решение № 132 от 10.07.2022, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 285/2021
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 10.07.2022
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Соня Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 33, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Велики Преслав, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100285 по описа за 2021 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от А.. Х.. С.. срещу Т. М. К.., Т.. М. К. и С. А. М. субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.част от двуетажна жилищна сграда с таван, с площ от 80 кв.метра на всеки етаж и на тавана, жилищна пристройка към нея с площ от 30 кв.метра и навес с оградни стени на един етаж с площ от 20 кв.метра, намиращи се в УПИ IX-523 в кв. 6 по плана на село Я., общ. С., обл. Ш., направено е искане за отмяна на нотариален акт № 72, том VII, дело № 913/2020 год. на нотариус с рег. № 592 на НК, с район на действие РС – Велики Преслав в частта му касателно продажбата на ½ ид.част от описаните сгради, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК както и за признаване правото на изкупуване на останалата ½ ид.част от описаните сгради от С. А. М., по уговорените между прехвърлителя и приобретателя условия.
Ищцата излага, че с М.А. К. – наследодател на първите двама ответници, са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 18.04.1966 год. и прекратен на 23.03.2015 год.
Сочи, че преди сключване на брака, на 27.10.1964 год. М. закупил недвижим имот, представляващ парцел II-35 в квартал 29 по плана на с. Я., заедно с построената в него къща.
Твърди, че описаният имот е идентичен с УПИ IX-523 в кв. 6 по плана на селото и поземлен имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя извън границите на населеното място. Релевира, че няколко години след сключване на брака била съборена старата кирпичена къща, находяща се в имота и била построена нова двуетажна жилищна сграда с площ от по 80 кв.метра на всеки етаж, с използваем таван също с площ от 80 кв.метра, заедно с жилищна постройка към къщата с площ от 30 кв.метра и навес с оградни 1 стени на един етаж с площ от 20 кв.метра. Излага, че новите постройки попадат в УПИ IX523 в кв. 6 по плана на селото, като счита, че доколкото същите са били построени по време на брака й с М. К., то те са придобити от двамата съпрузи в режим на СИО. Релевира, че в началото на м.април 2021 год. научила от първите двама ответници, че бившият й съпруг вероятно е продал целия недвижим имот, ведно с находящите се в него сгради на друго лице. В тази връзка твърди, че на 22.04.2021 год. извършила справка в Служба по вписванията и констатирала, че действително М. продал имота на третата ответница. Счита, че със сключения между бившия й съпруг и третата ответница договор за покупко-продажба е нарушена нормата на чл. 30 от ЗС относно находящите се в имота сгради. Сочи, че на 27.04.2021 год. бившият й съпруг починал, поради и което ищцата насочва претенцията си срещу законните му наследници. Доколкото счита, че е съсобственик на ½ ид.част от построените в имота сгради, моли това обстоятелство да бъде признато за установено между страните. Моли, като последица от положителното произнасяне по установителната претенция, да бъде отменен нот.акт, в който е обективирана покупко-продажбата, до размера на ½ ид.част от сградите. Моли да бъде уважена претенцията й с пр.осн чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на останалата ½ ид.част от процесните сгради срещу продажната цена, уговорена в договора, в размер на 5369,13 лева, платими на третата ответница в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Моли да й бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В хода на производството съдът е констатирал, че първият ответник по делото Т. М. К.. е починал след депозиране на исковата молба като е оставил за свои наследници съпругата си и двете си деца - Г.. АД. К.., ЕГН: ********** - съпруга, Т. Т. К.., ЕГН: ********** - син и ЕЛ. Т. К.., ЕГН: ********** – дъщеря. Съдът като е счел, че делото следва да се разгледа с участието на законните наследници на починалия ответник, ги е конституирал в производството на негово място, на осн. чл. 227 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, наследниците на първия ответник, починал в хода на производството - Г.. АД. К.., Т. Т. К.. и ЕЛ. Т. К.., и вторият ответник Т.. М. К. депозират писмен отговор, в който заявяват, че намират исковата претенция за процесуално допустима, а по същество – основателна. Релевират, че процесната жилищна сграда в парцела е построена по време на брака на М. и ищцата. Сочат, че по време на строежа до построяване на новата жилищна сграда цялото семейство е живяло на квартира в селото.
Релевират, че сградата е строена от съпрузите продължително време, тъй като не са разполагали с достатъчно финансови средства, за да довършат строителството по-бързо. Не оспорват, че ищцата е научила за покупко-продажбата на целия имот, ведно с построените в него сгради, на 22.04.2021 год., след извършена справка в имотния регистър.
В последното по делото съдебно заседание ответниците Г.. АД. К.. (лично и като пълномощник на сина си Т. Т. К.., на осн. чл. 32, т. 2 от ГПК, съгласно представеното по делото пълномощно), ЕЛ. Т. К.. и Т.. М. К. се явява лично като поддържат отговора на исковата молба и молят исковата претенция да бъде уважена.
Третата ответница С. А. М. също е депозирала писмен отговор в законоустановения 2 срок, като намира исковете за неоснователни. Счита, че процесните сгради не са придобити от ищцата в режим на СИО. Релевира, че в бракоразводното производство самата ищца е заявила, че с бившия си съпруг нямали имущество – движимо или недвижимо, което са придобили в режим на СИО. Намира това изявление на ищцата за признание относно обстоятелството, че бившите съпрузи са нямали общо имущество, и моли съда да го вземе под внимание. Касателно исковата претенция с пр.осн. чл. 33, ал. 2 от СК ответницата категорично оспорва твърдението на ищцата, че за сделката била научила едва на 22.04.2021 год. като навежда твърдение, че А.С. разбрала за сделката още в началото на 2021 год., когато била информирана и дъщеря й. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание третата ответница се явява лично и заедно с процесуалния си представител като поддържа депозирания от нея отговор и претендира отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том V, дело № 1687 от 1964 год. по описа на съдия при Районен съд – Велики Преслав се установява, че М.А.ов К. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: къща с дворно място от 1500 кв.метра, находящи се в село Я., за който имот съгласно плана на селото се отрежда парцел II-35 в квартал 29. Няма разногласие по въпроса, че имотът е придобит само от М. К. преди сключване на брака му с ищцата.
В приобщеното към материалите по делото удостоверение изх. № 15/18.08.2020 год., на община С. е отразено, че имотът, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том V, дело № 1687 от 1964 год., представляващ къща с дворно място от 1500 кв.метра, находящи се в село Я., за който имот съгласно плана на селото се отрежда парцел II-35 в квартал 29 е идентичен с УПИ IХ-523 в квартал 6 по плана на село Я., общ. С., одобрен със заповед № 373 от 03.04.1967 год. и последно изменен със заповед № 387 от 15.07.2016 год. на Кмета на община С., с площ за УПИ: 850 кв.метра, за дв. пл. № 523: 856 кв.метра и включващо се собствено място от 812 кв.метра, и поземлен имот с идентификатор *** – вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: нива в местност „П.С.“, с площ 552 кв.метра, по КККР за неурбанизираната територия на з-ще Я., общ. С., одобрена със заповед № РД-18-23/16.01.2020 год. на ИД на АГКК. В удостоверението е посочено още, че разликата в площта на имота се дължи на това, че с плана, одобрен със заповед № 373 от 03.04.1967 год., част от имота е изключен от регулационния план на село Я..
От приложената Скица изх. № 64/ 14.08.2020 год., изд. от Община С. се установява, че като собственик на процесния УПИ IХ-523 в квартал 6 по плана на село Я., общ. С., с площ от 850 кв.метра, площ на дв.пл. №523: 856 кв.метра, включващо се собствено място 812 кв.метра, е вписан М.А.ов К.в.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7708000329/17.08.2020 год., изд. от общ. С., данъчната оценка на процесния имот ведно с построените в него сгради и постройки възлиза на 7852,40 лева.
3
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том VII, рег. № 4317, дело № 913 от 2020 год. по описа на Нотариус С. Николов, рег. № 592 по Регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав, М.А. К. е прехвърлил на третата ответница С. А. М. собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в село Я., общ. С., обл. Ш., пл. „В.“ № 48, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 1500 кв.метра, заедно с построените в него сгради: жилищна сграда на 2 етажа с маза и лятна кухня към нея, както и селскостопанска постройка, за който имот, съгласно плана на село Я., действащ към 1964 година е отреден парцел II-35 в квартал 29, при граници на имота: от север – улица, от изток – Х.Ю.Х., от запад – Д.Х. и от юг – река К., от който имот съгласно плана на село Я., общ. С., обл. Ш., одобрен със заповед № 373 от 03.04.1967 год., последно изменен със Заповед№ 387/15.07.2016 год. на кмета на община С., са се образували 2 имота: УПИ с площ от 850 кв.метра, площ на дв. пл. № 523 – 856 кв.метра, с включващо се собствено място от 812 кв.метра, ведно с построените в него сгради, при граници: улица, УПИ Х-522, УПИ ХIII-521,522; КВС и УПИ VIII-524 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, земеделска територия, начин на трайно ползване – нива, 6-та категория, находящ се в местността „П.С.то“, с площ от 552 кв.метра по КККР за неурбанизираната територия на землището на село Я., общ. С., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-23/ 16.01.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 16.10.2020 год., с номер по предходен план: 000523, при съседи: ПИ с идентификатори: ***, *** и ***.
Не е спорно между страните, че М.А.ов К.в и М.А. К. са имена на едно и също лице.
Между страните няма разногласие по въпроса, че с Решение № 76/17.04.2015 год., постановено по гр.д. № 109/2015 год. по описа на РС- Велики Преслав, е прекратен бракът между ищцата А.Х. К. и М.А. К., като ползването на семейното жилище, находящо се в село Я., общ. С., обл. Ш., пл. „В.“ № 48 е предоставено на съпруга, а на съпругата е възстановено предбрачното фамилно име С..
Няма спор, а и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 26/28.04.2021 год., изд. от общ. С. става ясно, че М.А. К. е оставил като свои законни наследници своите деца Т.
М. К.., Т.. М. К..
Не е спорно, а и от представеното в настоящото производство удостоверение за наследници изх. № 2167/01.07.2021 год., изд. от общ. Ш. се установява, че починалият след депозиране на исковата молба ответник Т. М. К.. е оставил за свои наследници съпругата си Г.. АД. К.. и децата си Т. Т. К.. и ЕЛ. Т. К...
Ответната страна Т.. М. К. е изслушана по реда на чл. 176 от ГПК и на зададените й от страните въпроси е посочила, че през последните 21 години живее в Република Т., но често идва в България, тъй като има къща. Излага, че за обстоятелството, че баща й продал на С. имота с къщата в с. Я., разбрала някъде по средата или към края на март месец 2021 г., след проведен с майка й (ищцата) телефонен разговор, но първоначално не повярвала. Сочи, че през този период се намирала в Т.. Разказва, че поради влошеното здравословно състояние на брат си се върнала в България в края на месец март 2021 год., за да му помогне. Сочи, че при завръщането си в България първо се свързала със С., за да я попита дали действително 4 баща й М. й е прехвърлил процесния имот, но последната не й дала конкретен отговор, а я насочила да говори с баща си М.. Ответницата Т.К. излага, че опитала да се свърже с баща си, но телефонът му бил изключен. След като успяла да се види с него на живо, той отрекъл да е прехвърлял имота на някого. Сочи, че едва на 22 април 2021 год., след направена справка установили, че баща им действително е продал имота на С.. На въпроса дали декември месец 2020 год. е била в България ответницата не можа да отговори с категоричност.