Решение № 869 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. П., 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330201966 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-000044/25.01.2024 г., издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ю. И.

Н. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Н., чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на неговия доверител. Също така липсвало извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото същият не бил преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. От друга страна, нарушението не било извършено при условията на повторност, доколкото липсвали доказателства посоченото в АУАН и НП, наказателно постановление да е влязло в сила.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за 1 неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 03.01.2024 г. в 21:13 часа в гр. П., на кръстовището на бул. ,,Х.Б.‘‘ и ул.

,,Н.Ц.‘‘ като водач на лек автомобил ,,Опел Кросланд Х‘‘ с рег. № ****, в посока ул. ,,А.В.‘‘ управлява този лек автомобил, като повторно преминава през кръстовището на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим на работа, след влязло в сила Наказателно постановление № 22-0435-000541 от 20.01.2023 г., връчено на 23.03.2023 г. и влязло в сила на 07.04.2023 г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят И. Д. и свидетелят по АУАН – С. Т.. Двамата полицейски служители потвърдиха отразеното в АУАН. Добавиха, че се сещат за случая. На процесния автомобил се движели по бул. ,,Н.Ц.“ в посока бул.“Х.Б.“, когато автомобилът управляван от жалбоподателя преминал на червен забранителен сигнал на кръстовището с бул. ,,Х.Б.‘‘ в посока в ляво към ул. ,,А.В.‘‘. Същият бил спрян на кръстовището на ул. ,,А.В.‘‘ с бул. ,,Х.Б.‘‘. При извършената служебна проверка се установило, че същият има множество нарушения по ЗДвП. Установило се, че същият бил санкциониран за същото по вид нарушение, поради което му бил съставен АУАН за това, че е извършил нарушението при условията на повторност.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят А.Д., който заяви, че е пътувал с жалбоподателя от кв.“К.П.“ към центъра. Последният шофирал и бил набрал инерция, когато влязъл на зелено на кръстовището.

Движели се от ул.“Н.Ц.“ в посока бул.“Х.Б.“, в посока центъра. Аз живея до семинарията. Били подминали кръстовището и доста време след това ги 2 настигнала полицейска кола и ги спря. Не е сигурен дали са били спрени преди преди „Тримонциум“, но било доста време след като били минали.

Въз основа на така събраните гласни доказателства, Съдът е изправен пред хипотезата коя група гласни доказателства да кредитира. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, която включва показанията на разпитаните полицейски служители Д. и Т.. Същите депозират ясни, логични и последователни показания, които си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. Те описаха по ясен и недвусмислен начин поведението на жалбоподателя, който е преминал през кръстовището на ул. ,,Н.Ц.‘‘ с бул.

,,Х.Б.‘‘, като посоката е била към сточна гара и по-специално кръстовището с ул. ,,А.В.‘‘.

От друга страна свидетелят Д. депозира непоследователни показания, като същият не голяма част от въпросите отговори с думите не знам и не си спомня. Същият обърка и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като посочи, че същата е била в посока Тримонциоум, което представлява движение направо, а не ляво към ул.

,,А.В.‘‘ в каквато насока бяха показанията на разпитаните полицейски служители. Ето защо, Съдът намира, че не следва да се кредитира заявеното от А.Д. още повече твърденията му, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния случай, по отношение са същия са налице осем броя наказателни постановления и 32 броя фиша.

От представеното копие от Наказателно постановление № 22-0435000541 от 20.01.2023 г., издадено от **** Второ РУ към ОДМВР гр. П. се установява, че със същото жалбоподателят е бил наказан за извършено от 3 него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване поведението си с пътните знаци.

С насрочването на делото, Съдът изиска заверено копие от същото, като такова постъпи с писмо на 29.05.2024 г., видно от което се установява, че Наказателно постановление № 22-0435-000541 от 20.01.2023 г., издадено от **** Второ РУ към ОДМВР гр. П. е било връчено на 23.03.2023 г. и не е било обжалвано от жалбоподателя. Съдът извършени служебна справка в деловодна програма ЕИСС от която се установи, че освен процесното АНД, със страна жалбоподателя има образувани още три дела, първото е наказателно общ характер дело, второто е контрол относно мярка за неотклонение и третото е административно-наказателен характер, като не се установи жалбоподателят да е обжалвал наказателното постановление, което обуславя настоящият случай да е извършен при условията на повторност.

От друга страна наказващият орган представя заверено копие от предходно наказателно постановление, както и доказателство, че същото е връчено на жалбоподателя, като е налице надлежна разписка за това и твърди, че не е обжалвано и влязло в сила. Тук е моментът жалбоподателят да докаже, че е обжалвал наказателното постановление и че същото не е влязло в сила. В противен случай същото ще влезе в сила след изтичане на срока му за обжалване.

Ето защо, неоснователно се явява наведеното от процесуалния представител възражение, че липсват доказателства процесното нарушение да е било извършено при условията на повторност.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя,

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:

Тази разпоредба е в насока, че участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

4

В конкретния случай жалбоподателят Ю. Н. не е съобразил своето поведение със забранителния червен сигнал на светофарната уредба.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че същият не е бил преминал на червен забранителен светофар, доколкото това се обори от показанията на разпитаните полицейски служители. Също така в обстоятелствената част на АУАН и НП ясно е посочено, че става въпрос за кръстовището находящо се в гр. П., ул. ,,Н.Ц.‘‘ и бул. ,,Х.Б.‘‘. В АУАН и НП е необходимо да се съдържа единствено място на извършване на нарушението, като според настоящия състав, конкретният случай е достатъчно индивидуализиран.

Размерът на наложеното наказание глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец е правилно ориентиран и е единствено възможният такъв с оглед санкционната норма по 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 6 ЗДвП е в насока, че когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец.

В § 6 т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е посочено, че повторно е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.

174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния случай, наказателното постановление, което обуславя настоящият случай за такъв извършен при условията на повторност е влязло в сила на 07.04.2023 г., а процесното деяние е извършено на 03.01.2024 г. и попада в едногодишният срок.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай". Следва да се отбележи, че в градски условията преминаването на ,,червен забранителен сигнал‘‘ е една от най-честити причини за възникването на ПТП.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да се 5 потвърди изцяло.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1030-000044/25.01.2024 г., издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ю.

И. Н. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6