Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204713 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ф.А.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 2489-F604536 от ******** г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал.

1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на правилата, установени в ЗАНН. Сочи, че не е бил спазен предвиденият в чл. 34, ал 1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН и неправилно производството не е било прекратено от АНО, на основание чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Поддържа възражения за допуснати нарушения при квалифициране на деянието, определяне на наказанието и липсата на проверка от АНО за маловажност на случая съгласно чл. 28 ЗАНН.

С тези доводи моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв. З.. Поддържа жалбата, доразвива изложените в нея доводи и претендира НП да бъде отменено.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за безспорно доказано с оглед събраните доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Във връзка с получен на ******* г. в НАП гр. Бургас списък от Агенцията по вписванията на дружества, които не са подали ГФО, свидетелката Т. Д. К. на длъжност инспектор в ТД на НАП гр. Бургас, извършила проверка на дружеството-жалбоподател.

Свидетелката К. констатирала, че дружеството-жалбоподател в качеството си на задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията ГФО за 2019 г. в законоустановения срок – 30.09.2020 г. (редакция, действаща към момента на нарушението съгласно параграф 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците). В подадена годишна декларация по чл. 92 ЗКПО дружеството е декларирало за 2019 г. нетни приходи от извършваната дейност в размер на 25671.58 лева. След констатиране на нарушението на дружеството-жалбоподател е била изпратена покана за явяване на представител, за съставяне на АУАН. В указания срок представител на дружеството не се е явил и свидетелката Т. К. съставила на ******** г. срещу жалбоподателя, в отсъствие на представител, АУАН за извършено нарушение по чл.

38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Впоследствие на ******** г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката К. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, 2

Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти , Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му, следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е подал в срок до 30.09.2020 г. завление за обявяване на ГФО за 2019 г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Жалбоподателят е извършил нарушението още на 01.10.2020 г. От този момент съдът приема, че жалбоподателят като нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за лицата, които не са подали за обявяване на ГФО в срок и бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е разполагала с тримесечен срок, считано от 01.10.2020 г. да състави акт за установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на ******** г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е била подадена информация от Агенция по вписванията към НАП на ******* г. за дружествата, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Уатановява се, че контролният орган е бездействал и проверката е била инициирана едва след получаване на данните от Агенция по вписванията. АНО е следвало да изиска справката от Агенция по вписванията веднага след изтичане на законоустановения срок за обявяване на ГФО и в рамките на следващите три месец, в случай че се установи извършено нарушение, да бъде съставен АУАН. Ето защо, след като съдът достигна до извод за допуснато съществено процесуално нарушение в настоящото административно наказателно производство (съставяне на АУАН извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН), обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2489-F604536 от ******** г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Ф.А.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4