Решение № 11214 от 17.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11214 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110129299 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. против [ответник], с адрес: [адрес], за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е признат за невиновен, както и сумата от 11 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на отнетите му 185 бр. пури, поради незаконно обвинение в извършено престъпление, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2015 г. му бил съставен и връчен АУАН № 77 от същата дата от служители на Агенция „М.“, по който дал обяснения. С постановление от 30.03.2016 г., постановено по ДП № 55/2015 г. по описа на ТМУ „Аерогара София“, пр.пр.№ 44376/2015 г. по описа на СРП, бил привлечен в качеството на обвиняем, като му била взета и мярка за неотклонение „Подписка“.

Поддържа, че с присъда, постановена на 08.03.2018 г. по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с решение № 1111/01.11.2018 г. по ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на СГС, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК и признат за невиновен в това, че на 10.10.2015 г. в [адрес], държал в чекиран на негово име багаж – куфар с багажен етикет номер OS 1

400019 – акцизни стоки без бандерол – 6 вида марки пури, общо на брой – 185 пури, на обща стойност 11 300,00 лева и обща стойност на дължимия акциз 49,95 лева, когато такъв се изисква по закон. Поддържа, че от образуване на досъдебното производство до приключване на делото с влязла в сила оправдателна присъда, изминали около три години, което наложило многобройното му явяване в провежданите открити съдебни заседания пред СРС и СГС. Отделно от предходното, ищецът твърди, че образуваното наказателно преследване предизвикало у него страх от неоснователно осъждане, отразило се негативно на психиката му, повлияло на самочувствието, честта и достойнството му. Твърди, че от 2016 г. заедно със семейството му се установили да живеят в Г., поради което често се налагало да иска разрешение да отсъства от работа, за да се явява в съдебните заседания, да търси билети за удобни полети. Ищецът поддържа още, че в резултата на повдигнатото му обвинение започнал да се опасява от изхода на съдебното дело, психическото му състояние било напрегнато, станал сприхав, пренесъл отрицателните си емоции върху семейството, колегите и приятелите си. Нервното му напрежение се засилвало от факта, че е семеен с две деца, за чиято издръжка е отговорен. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове, като счита, че претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са обусловени от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинени от СРП, без да са налице данни за извършено престъпление. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираната лихва върху обезщетенията, за която е приложима кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Излагат се доводи, че за да подлежат на репариране твърдените неимуществени вреди следва да са последица от незаконното обвинение, а в конкретния случай ищецът не представя доказателства за това, че търпените вреди са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Изразява се становище, че твърденията на ищеца, че е преживял стрес и притеснение, са недоказани, при положение, че не са представени доказателства как се е чувствал преди обвинението. Поддържа се становище, че по делото липсват доказателства, че органи на [ОТВЕТНИК] са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Алтернативно, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение в размер на 20 000 лева като прекомерно. В тази насока се излагат доводи, че същото не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната, както и на установената съдебна практика, включително на ЕСПЧ. Поддържа се становище, че изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, поради което 2 претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.

По отношение на претенцията за имуществени вреди се изразява становище, че по делото липсват доказателства [ОТВЕТНИК] да е извършила незаконосъобразно действие за отнемане на посочените 185 бр.пури, като не са ангажирани и доказателства за стойността на тези пури в твърдения от ищеца размер. В тази насока се сочи, че в решението на СГС е разпоредено предадените с протокол за доброволно предаване пури да се съхраняват до решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на ищеца. По изложените в отговора доводи и съображения се иска да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, алтернативно – да бъде намален размер на претендираните обезщетения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От материалите от приложеното към настоящото производство НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав се установява, че досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура на 10.11.2015 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК.

С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 30.03.2016 г., на 20.04.2016 г. Д. Д. Т. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по 234, ал.1, пр.2-ро НК, като му е взета и мярка за неотклонение „Подписка“.

Видно от протокол за предявяване на разследването е, че на 20.04.2016 г. материалите са предявени на обвиняеми и защитника му, като досъдебното производство е приключило със заключително мнение от 12.05.2016 г. за предаване на съд.

Видно от приложеното към настоящото производство НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че първоначално по внесен от СРП обвинителен акт, на 31.05.2016 г. е било образувано НОХД № 9735/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав. Видно от това производство е, че след проведени три открити съдебни заседания, на които подсъдимия /настоящ ищец/ се е явявал лично, производството е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Видно още от материалите по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121ви състав е, че повторно обвинителния акт е внесен за разглеждане в Софийски районен съд на 27.12.2016 г.

С разпореждане от 11.01.2017 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2017 г.

Видно от протокола от проведеното на 08.03.2017 г. открито съдебно заседание 3 по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че делото е отложено поради ненадлежно призоваване на съдебни заседатели.

На 17.05.2017 г. е проведено открито разпоредително съдебно заседание по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, на която дата подсъдимия се е явил лично, като делото е отложено за събиране на доказателства по искане на защитника на подсъдимия /настоящ ищец/.

На 20.09.2017 г. отново е проведено открито разпоредително съдебно заседание, на което подсъдимия се е явил лично, но делото отново е отложено по искане на последния за събиране на доказателства.

На 13.11.2017 г. открито съдебно заседание подсъдимият се е явил лично, събрани са гласни доказателства и делото е отложено от съда за събиране на доказателствени средства.

При проведеното на 20.12.2017 г. открито съдебно заседание подсъдимия не се е явил, като ход на делото не е даден, поради неспазване на законоустановен срок за депозиране на заключение от вещо лице.

На 08.03.2018 г. по делото е проведено последно открито съдебно заседание, на което подсъдимия е присъствал и съдебния състав е обявил присъдата си.

Видно от постановената присъда № 362672/08.03.2018 г. по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че подсъдимия е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл.234, ал.3 НК са отнети в полза на държавата процесните 185 бр. пури без поставен български акцизен бандерол. Видно от мотивите на цитирания съдебен акт е, че съдебния състав е приел липса на субективния елемент от състава на престъплението – че подсъдимия е знаел, че закупените от него пури са без поставен на тях акцизен бандерол на Република България.

Видно от приложеното ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на СГС е, че с решение от 01.11.2018 г. състав на съда е потвърдил изцяло постановената от СРС присъда, като делото е изпратено на Агенция „М.“ с цел преценка за налагане на административно наказание. Въззивния съд е постановил процесните пури да се съхраняват до решаване на въпроса за административно наказателна отговорност на подсъдимия – настоящ ищец. Видно от мотивите на постановеното от въззивния съд решение е, че съдебния състав е приел и липса на елементи от обективната страна на повдигнатото на настоящия ищец обвинение. Решението на въззивния съд е окончателно.

Видно от писмо на Агенция М., приложено по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че разпореждането с процесните пури, отнети в полза на държавата, ще бъде извършено по реда на Наредба № 7/02.09.2010 г.

Видно от приложения по настоящото дело трудов договор в превод на български език е, че ищецът е назначен на пълно работно време като ръководител на строеж, считано от 07.04.2016 г.

4

Видно от приложената по делото адресна карта в превод на български език е, че считано от 19.11.2014 г. ищецът е имал регистриран адрес в Г., продължила и към 15.09.2017 г., съгласно представеното потвърждение за адресна регистрация.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Р. В.

В показанията си свидетелят разказва, че познава ищеца от около 10 години, покрай неговия син, който също се казва Д.. Знае за заведеното срещу ищеца дело, тъй като преди около 4 години на два пъти го транспортирал от и до летището. Първия път го закарал до адрес в гр.София, а втория път го взел от съдебната палата и го откарал до летището. Не знае подробности за делото, но разказва, че ищецът бил притеснен, че може да го уволнят от работа, че ще бъде осъден. Бил напрегнат и различен от преди.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото в настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана [ОТВЕТНИК] /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл.127 от Конституцията на РБ е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./.