Определение № 925 от 08.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. Плевен, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500634 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София срещу решение /с характер на определение/ № 218 от 19.02.2026 г. по гр.д. № 4056/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1647 от 30.10.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят твърди, че подавайки три искови молби чрез един и същи процесуален представител и с идентично съдържание, Н. Н. В. злоупотреба с право с цел да бъде генерирана завишена отговорност за разноски на ответника.

Жалбоподателят се позовава на конкретна съдебна практика.

Според „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното 1 определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Н. Н. В. чрез адв. Л. Г. е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи, че всеки договор за кредит е самостоятелно правоотношение и че ищецът не е длъжен да съедини исковете си за разглеждане в едно производство. Позовава се на практика на Плевенски Окръжен съд, според която воденето на множество дела между същите страни за реализация на произтичащи от различни правоотношения права не съставлява злоупотреба с право.

Според адв. Л. Г., съдът правилно е отчел правната и фактическа сложност на делото, като е ползвал за ориентир посочените в Наредбата размери при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД. Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

Ищцата е предявила установителен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит с цена 1 899 лв. и отрицателен установителен с цена 899 лв.

По делото е представен договор от 02.04.2025 г. за правна защита и съдействие, с който адв. Л. Г. е поел да осъществява процесуално представителство по всички съдебни дела пред РС-Плевен водени срещу „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минимален размер 400 лв.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не споделя практиката, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г. II т. о., според което „когато с една ИМ са предявени от един и същи ищец срещу един и същи ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че в случая е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела 2 възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че няма законова разпоредба, която да задължава ищцата да разреши споровете по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело. Дори и това да беше сторено, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Ето защо, предявяването на множество искове с отделни искови молби, пък били те и със сходен предмет, не може да се квалифицира като злоупотреба с право. Освен това – съдът няма задължение да води статистика за подадените от едно и също лице искови молби, за защитимия с тях материален интерес, за присъдените адв. възнаграждения и пр.

Въззивната инстанция намира, че съдът не е обвързан от Наредба №1 от 09.07.2004 г., а има възможност да се отклони от определените в нея ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Ето защо ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД счита, че следва да се определи адв. възнаграждение за защита по всеки от двата иска според цената им, като във вр. с правната и фактическа сложност на делото се отчете, че защитата по двата иска е еднаква /общи факти и доказателства/ и че за уважаването на втория установителен иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по първия установителен иск. При това положение въззивната инстанция намира за справедлив размера от 489.90 лв. за защита по първия установителен иск и размера от 400 лв. за защита по втория установителен иск, т.е. че по чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят общо 889.90 лв., т.е. повече отколкото са присъдени с решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Тъй като няма как да се влоши положението на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, частната му жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №8376/18.03.2026 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД-гр. София, с ЕИК:

**** срещу решение /с характер на определение/ № 218 от 19.02.2026 г. по 3 гр.д. № 4056/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1647 от 30.10.2025 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4