Решение № 260975 от 17.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 17.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 5685 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

С решение № 20253725 от

17.11.2020 г. по гр.д. № 18931/2020 г. на Софийски районен съд, II г.о., 78 състав, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответникът Л.Д.Г. дължи на ищеца „А1 Б.“ ЕАД следните суми по прекратени договор № *********/11.11.2017 г. с предмет предоставяне на мобилни услуги, както и договор от същата дата с предмет продажба на мобилно устройство на изплащане: 202,07 лв. – възнаграждение за предоставени мобилни услуги, 517,50 лв. – неплатена цена за мобилно устройство, както и 347,97 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане, като е отхвърлен иска за присъждане на неустойка в частта за сумата над 347,97 лв. до пълния предявен размер от 366,30 лв. За тези суми по ч.гр.д.

№ 70341/2019 г. на СРС, 78 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С решението е осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Л.Д.Г..

Изложени са съображения за неговата неправилност, като се твърди, че всички дължими суми по процесните договори били платени от ответника. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „А1 Б.“ ЕАД, с който същата се оспорва. Сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че дружеството е изправна страна по договорите, като от заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявал и размерът на задълженията на ответника. Претендират се разноските за въззивното производство.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за установяване на дължимост на неустойка за сумата над 347,97 лв. до пълния предявен размер от 366,30 лв.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно в обжалваната част, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По делото в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по двата договора, от които черпи правата си – договор № ********* от 11.11.2017 г. и договор за продажба на изплащане от същата дата. В тази връзка са представени писмени доказателства – двата договора, приложенията към тях и общите условия на дружеството. Установява се, че договорите и приложенията са подписани от ответника, като това обстоятелство не е оспорено от него. Ето защо се доказва наличието на съответните материалноправни правоотношения между страните така, както са заявени в исковата молба. При служебна проверка, извършена на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, въззивният съд не констатира наличие на неравноправни клаузи в договорите.

Ответникът твърди, че е извършил всички дължими плащания по договорите, но не сочи доказателства в тази връзка, поради което възражението му за плащане е неоснователно.

По делото е прието заключение по допусната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза. Същото е компетентно изготвено и обосновано, с оглед на което следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило потреблението на ответника по всяка от издадените от ищеца фактури, като е посочило, че предвид установеното потребление цената на ползваните месечни абонаментни такси и услуги е 202,07 лв. – това е и претендираният от ищеца размер на възнаграждението, незаплатено от ответника, по договора за мобилни услуги.

В заключението на вещото лице правилно е определен и размерът на непогасената част от задълженията по договора за продажба на изплащане на мобилно устройство, като вещото лице е взело предвид извършените от ответника плащания – 6 от вноските по погасителния план са отбелязани като внесени, като сумата, дължима по останалите 17 вноски е в общ размер от 517,50 лв., като това е и сумата, претендирана от ищеца по това перо.

По отношение на претенцията за неустойка, следва да се отбележи, че съгласно чл. 54.12 от общите условия, приложими към съответния договор за мобилни услуги, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на дружеството, в случай че забавата на плащането на дължимите от абоната суми за тази услуга е продължила повече от 124 дни. По делото се установява, че забавата на плащанията от страна на ответника е продължила повече от 124 дни, поради което договорът е бил прекратен по силата на посочената клауза от общите условия.

Вещото лице е посочило, че в този случай неустойката за предсрочното прекратяване по вина на потребителя се изчислява в размер от 3 месечни такси и в случая възлиза на сумата от 87,42 лв.

Претендира се и неустойка при предсрочно прекратяване на договора, дължима във връзка с възстановяване на отстъпка от пазарната цени на апарата на изплащане. В процесния договор за продажба на изплащане е посочено, че предоставената отстъпка е в размер от 370,82 лв., като дължимите отстъпки съгласно неустойката, са изчислени като пропорционална част от предоставената отстъпка от цената на услугите за периода от прекратяването на договора до изтичането на неговия краен срок, а именно от 11.05.2018 г. до 11.11.2019 г. и са в размер от 278,10 лв. Вещото лице е направило изчислението като е взело предвид сумата от 15,45 лв. – средната месечна отстъпка и я е умножило по оставащите 18 месеца от договора. Така общата дължима сума по това перо според вещото лице възлиза на 278,10 лв., като сборът от двете суми за дължими неустойки възлиза на 365,52 лв. Вещото лице е посочило като сбор сумата от 347,97 лв., като впоследствие е нанесло корекция в изчисленията си и е посочило правилният общ размер от 365,52 лв.

Първоинстанционният съд в решението си е приел, че искът е доказан до сумата от 347,97 лв., като доколкото решението не е обжалвано в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 366,30 лв., въззивният съд не следва да се произнася относно дължимостта на сумата за разликата над присъдения размер от 347,97 лв.

С оглед гореизложеното, дължимостта на присъдените от първоинстанционния съд суми по предявените искове се установява безсъмнено, като претенциите, в частта, в която са уважени, се явяват доказани по основание и размер. Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат на въззиваемия. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, като претендираните от него разноски са за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 25а от Наредба за заплащането на правната помощ, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. В случая предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, справедлив размер на възнаграждението предвид осъществената от юрисконсулт защита – изготвяне на отговора на въззивната жалба без явяване в съдебно заседание, се явява сумата от 50 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20253725 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 18931/2020 г. на Софийски районен съд, II г.о.,

78 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответникът Л.Д.Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „А1 Б.“

ЕАД, ЕИК ******, следните суми по прекратени договор № *********/11.11.2017 г. с предмет предоставяне на мобилни услуги, както и договор от същата дата с предмет продажба на мобилно устройство на изплащане: 202,07 лв. – възнаграждение за предоставени мобилни услуги, 517,50 лв. – неплатена цена за мобилно устройство, както и 347,97 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане.

Решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на неустойка за сумата над 347,97 лв. до пълния предявен размер от 366,30 лв., като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Л.Д.Г.,

ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 50 лв. – съдебни разноски за въззивното производство, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.