Определение № 39312 от 24.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39312 гр. София, 24.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110150979 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” АД, ЕИК 831609046, против И. Н. Т., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Термокомплект“ ООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са искания за изискване на ч.гр. дело № 3 4126/25 г. по описа на СРС, 154 състав за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.

Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на спора от правна страна. С оглед посочените в отговора на исковата молба възражения на ответника, следва да бъде отложено произнасянето по направените от ищеца 1 доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно заседание.

Делото следва да бъде насрочено в открито заседание с призоваване на страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Термокомплект“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. като трето лице – помагач на страната на ищеца.

ПРИЕМА и прилага ч.гр. дело № 34 126/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.12.2026 г. 10.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да 2 оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

I . 1 . Ищецът твърди, че между него и ответника И. Т. в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в гр. С., аб. № 374632/инст. № 4000101406, ИД № 405107. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ищцовото дружество доставяло топлинна енергия на насрещната страна, но ответника, не заплатил дължимата за това цена в размер на 125,37 лева, сумата от 21,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 02.06.2025 г., сумата от 32,58 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 8, 27 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 02.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.06.2025 г. до окончателното плащане на сумите.

Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 34126/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение получено в ищцовото дружество на 06.10.2025 г. съдията – докладчик дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно взимането си в едномесечен срок, доколкото ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение била извършвана през процесния период от „Термокомплект“ ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че И. Н. Т., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 125,37 лева, сумата от 21,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 3

15.09.2023 г. – 02.06.2025 г., сумата от 32,58 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 8, 27 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 02.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.06.2025 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия счита предявеният иск за допустим, но разгледан по същество за неоснователен. Навежда твърдения за изтекла погасителна давност на претендираните с исковата молба суми, съобразно ТР № 3/2012 г., постановено по т.д.№ 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Навежда твърдения, че доколкото задълженията на ответника съобразно изложеното от ищеца били на стойност 187, 24 лева, обхващат период от 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., а падежът на всяко месечно задължение, настъпвал в месеца следващ отчетния период, който отразява, намира ищцовата претенция за частично неоснователна, поради настъпила давност по отношение на част от вземанията на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземнията на ищеца за периода 01.05.2022 г. – 01.09.2022 г. с аргумента, че същите не могат да бъдат търсени, събирани по принудителен ред, доколкото към датата на подаване на исковата молба по отношение на тях бил настъпил ефектът на погасителната давност. Посочва, че длъжникът не бил разсрочвал, отсрочвал задължения, не бил сключвал споразумения, както и не бил заплащал суми за претендираните периоди следователно не бил извършвал никакви действия, които да спират или прекъсват давността. Заявява, че съгласно чл. 119 ЗЗД при погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземани макар и давността по тях да не била изтекла. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна, поради настъпила погасителна давност на част от вземанията по отношение на които ищецът предявява положителен установителен иск.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не подлежат на доказване.

Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

С оглед направеното възражение за погасяване на част от задълженията по давност следва да бъде указано на ищеца, че следва да докаже спиране или прекъсване на давностните срокове.

4

V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочат обстоятелствата, които са безспорни между страните.