Решение № 171 от 11.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500305 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение №111/1.06.2023 г. по гр.д.№888/2022г. на Т.ския районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. М. Г. ЕГН ********** против „****“ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.Т. ул.“Г.К.“ №387 представлявано от С. А.ов Г.-управител обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ чл.221 ал.1 и ал.4 т.2 чл.272 КТ като неоснователни и е осъден А. М. Г. ЕГН ********** да заплати на „****“ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.Т. ул.“Г.К.“ №387 представлявано от С. А.ов Г.управител сумата в размер на 780 лв. разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2651/15.06.23 г. от А. М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Т., ул. „С.К." №48 Чрез адв. М. Д., против Решение №111/01.06.2023 по гр. д. № 888/2022 по описа на PC Т.. Счита, че решението е неправилно и постановено в противоречие със закона и трайно установената съдебна практика на българските съдилища.

Твърди, че ТРС е сезиран с искова молба от А. Г. за това, че със Заповед № 627/17.10.2022 г е уволнен дисциплинарно от „****" ЕООД, ЕИК ****, като заповедта е подписана от С.Д., в качеството й на Изпълнителен директор на предприятието. Изтъква, че с въпросната Заповед № 627/17.10.2022, А. Г. е освободен от заеманата от него длъжност „Общ работник" по реда на чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, като му е наложено дисциплинарно 1 наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 от КТ във връзка с чл. 187, т. 8 и 10 от КТ, като с връчената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", е удържана сумата от 330 лв за завършен на 25.08.2022 г курс за придобиване на правоспособност за управление на електро и мотокари в предприятието и на основание чл.

221, ал. 2 от КТ му е удържано последното месечно брутно трудово възнаграждение.

Твърди, че Заповед № 627/17.10.2022 г е подписана от Изпълнителния директор С.Д., но при направена справка в търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е видно, че представляващ „****" ЕООД, ЕИК **** е С. А.ов Г..

Изтъква, че с отговора на исковата молба, чрез своя процесуален представител, предприятието е представило няколко нотариално заверени пълномощни, с които управителят на „****" ЕООД, ЕИК ****, С. Г. е упълномощил г-жа С.Д., да представлява дружеството пред държавни институции, трети лица, регистрира и управлява автомобили на предприятието и др, но в представените пълномощни липсва изрично упълномощаване с правомощия по реда на чл. 192, ал. 1 от КТ, а именно: Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон".

Сочи, че , КТ изисква изрично упълномощаването да е на „длъжностно лице с ръководни функции", но в материалите пред първоинстанционния съд, не беше представено доказателство, че г-жа С.Д. е длъжностно лице с ръководни функции към „****" ЕООД, ЕИК ****.

Счита, че първоинстанционният съд, в своето решение по делото неправилно е интерпретирал TP №6 от 11.01.2013 г на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г на ОСГК. В тълкувателното решение изрично е упоменато, че е допустимо делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 от КТ..

Цитира, че съгласно трайната съдебна практика упълномощаването по чл. 192,ал.

1 от КТ е изрично и при него не намира приложение общия институт на упълномощаването по ЗЗД.

Счита, че в този смисъл, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице, което не е оправомощено по реда на чл. 192, ал. 1 от КТ, то същото следва да бъде отменено, както и последиците от това неправомерно уволнение да бъдат заличени изцяло от работодателя -възстановяване на предишната работа на въззивника, вписване на отмяната на уволнението в трудовата книжка, връщане на удържаното обезщетение по чл. 221, ал. 2, изплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.

1 от КТ за периода от уволнението до 01.03.2023.

Излага, че що се отнася до удържаното от работодателят обезщетение в размер на 330 лв. за изкаран през м. август 2022 г курс за водач за управление на електро и мотокари, то счита, че след като не е представен подписан договор за повишаване на квалификацията, 2 в който да е уредено, че в случай на напускане и/или освобождаване от длъжност ищецът е длъжен да възстанови сумата дадена за преквалификация, то направената удръжка е в противоречие с чл. 272 от КТ

Предвид гореизложеното, молим съда да отмени изцяло Решение № 111/01.06.2023 по гр. д. № 888/2022 на PC Т. и да постанови Решение, с което да удовлетвори изцяло направените от него с с исковата молба искове, както и да присъдите разноски за въззивна инстанция.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Х. В. от ЛАК процесуален представител на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Т. ул."Г.К. №387, представлявано от управителя С. А.ов Г., изтъква, че с решението по гр. дело №111/01.06.2023г. ТрРС отхвърлил всички предявени от ищеца А. М. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1, чл.221 ал.1 и ал.4 т.2 и чл.272 от Кодекса на труда, като неоснователни.

Твърди, че недоволен от решението ищеца А. Г. го е обжалвал, като с въззивната жалба вече изоставя всички твърдения, изложени в исковата молба, за неоснователност и прекомерност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение", като държи на единствен довод за незаконосъобразност на решението, поради това, че съдът не е съобразил, че наказанието е наложено от лице без ръководни функции.

Отбелязва, че всички документи, касаещи настоящото производство С.Д. е подписала в качеството си на изпълнителен директор, което изрично е отбелязано в тях.

Сочи, че изпълнителния директор, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, е поставен в Раздел 1 РЪКОВОДИТЕЛИ, с код 1120 7002, а към момента на назначаването й като изпълнителен директор (27.11.2008г.) кода по НКПД, в сила до 2011г., е бил 1210 7058. предвид на което С.Д. се явява лице по §1 т.З и 5 от ДР на КТ, т.е. длъжностно лице с ръководни функции.

Сочи, че отделно от това С.Д. действа в качеството си на търговски пълномощник, съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 от Търговския закон, извършвайки всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца и упълномощаването е извършено писмено с нотариално заверен подпис.

В случая приема, че лице, общо упълномощено от работодателя да подписва всякакви документи, свързани с дейността на предприятието, разполага с представителното правомощие да сключва и прекратява трудови договори от името и за сметка на втория.

Изтъква, че за сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от работодателя, предвид на което са налице съответните пълномощни.

Твърди, че законния представител на работодателя изрично с отговора на исковата молба потвърдил всички извършени действия от С.Д. по възникването и прекратяването на всички трудови правоотношения в „****" ЕООД и възражението, че С.Д. не е длъжностно лице с ръководни функции и като така не може да налага дисциплинарни 3 наказания, е направено извън процеса, едва в писмените бележки, подадени от процесуалния представител на ищеца, като въпросното възражение е направено в разрез с разпоредбата на чл.143 ал.З от ГПК, предвид на което те са били лишени от възможността да упражнят правата си по чл.144 от ГПК и затова представя и моли да се приемат като доказателства по делото Трудов договор №116/05.06.2006г.. Допълнително споразумение №361/27.11.2008г. и Длъжностна характеристика от 27.11.2008г., от които е видно правния статут на изпълнителния директор С.Д..

По отношение на удържаната от ищеца сума от 330 лева, която е заплатена от работодателя за придобиване на квалификация за работа с електрокари и мотокари в предприятията, счита, че доказали неоснователността на иска предвид разпоредбите на чл.228 а и чл.228 б от КТ и Наредба № 10 от 7 декември 2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, при това съобразно разпоредбите на чл.210 ал.З и 4 във връзка с чл.272 ал.1 т.6 от КТ, предявяването на тази претенция е преклудирано.

Предвид всичко изложено до тук счита, че депозираната от ищеца жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което, моли съда да я остави без уважение, а сторените съдебно-деловодни разноски постави в тежест на ищеца.

В съдебно заседание въззивника се представлява от адв.Д., която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, като се позовава на практика на ВКС в смисъл, че се иска изрично упълномощаване на съответното длъжностно лице, в случая г-жа Дамянова, за да може тя да издава заповед за дисциплинарно уволнение.

Въззиваемият се представлява от адв.В., който оспорва въззивната жалба и се позовава на представените писмени доказателства, от които е видно, че г-жа С. е лице с ръководни функции и по силата на длъжностната си характеристика без изрично пълномощно може да издава заповеди за уволнение.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид събраните по гр.д.№888/2022 г. доказателства, както и представените пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ал.3 от ГПК доказателства: Трудов договор №116/05.06.2006г., Допълнително споразумение №361/27.11.2008г., Длъжностна характеристика от 27.11.2008 г. и наведените от страните доводи, преценени по реда на въззивното производство, приема за установено следното:

Съдът съобразява, че А. М. Г. е постъпил на работа при ответника „****" ЕООД на 16.07.2019 г. като „пакетировач” със срок за изпитване 6 месеца, което се установява от Трудов договор №39/15.07.2019 г. Последвало е сключване на многобройни допълнителни споразумения като с допълнително споразумение №43/29.04.2021 г. то е преназначен от длъжност „пакетировач“ на длъжност „общ работник“ за неопределено време. Последното допълнително споразумение е от дата 31.03.2022 г., и в него е посочено,че се променя трудовото възнаграждение, а останалите елементи на трудовото правоотношение се запазват.

На 5.09.2022 г. е подаден рапорт от Т.И.Д. експерт ЗБУТ до изпълнителния 4 директор на „****" ЕООД, с който тя се уведомява, че А. М. Г. общ работник в „****" ЕООД на 2.09.2022 г./петък/ в 13,43 ч. удря пръв в лицето Т.Д., непосредствено след това нанася удари в областта на лицето и тялото на пострадалия, като при разпит от нея и органите на МВР той изтъква лични мотиви за сбиването. Смята, че с тези си действия на саморазправа Г. е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, нанася побой и злоупотребява с гласуваното му доверие, с което уронва доброто име на фирмата.

Постъпва и сигнал от Д.С.В. отново адресиран до изпълнителния директор на „****" ЕООД , с който уведомява последния, че ищецът А. Г. има грубо, арогантно и агресивно поведени. Посочва, че на 11.10.2022 г малко след 9 часа при среща в един от цеховете, той започнал словестна атака с груби думи и обиди, като дори е преминал в заплахи за физическа саморазправа и е замахнал с ръка пред свидетели.

Изпълнителният директор С.Д. е поискала от А. Г. да даде писмени обяснения, във връзка с неговото поведение на работното място в частност и побой на 2.09.22 г. и последвалите заплахи спрямо колеги, обиди и нарушенията на трудовата дисциплина. А. Г. е отказал да дава обяснения, като това е отразено в писмен вид пред свидетели на 17.10.2022 г. на л.51 от делото.

Издадена е заповед за налагане на дисциплинарно наказание №627/17.10.22 г. с която е наложено на А. М. Г. на длъжност „общ работник“ дисциплинарно наказание „уволнение“ като заповедта е връчена на 17.10.2022 г. на ищеца срещу подпис.