Решение № 480 от 11.10.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. К., 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100805 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез адв. В. Н., със съдебен адрес: гр. С., п.к. ***, ул. *** против А. Д. Д., с адрес: гр. К., п.к. ***, ул. ***.

Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че на ***г. между А.

Д. Д. и „Т. ЕАД, понастоящем „Й." ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 21,99 лв. Д. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 170,26 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.12.2019г. -24.03.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 81,88 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № ***/25.05.2020г.

Заявява, че на същата дата - ***г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг, с конто лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка S. за обща лизингова цена в размер на 322,27 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от конто в размер на 7,49 лв. и първоначална вноска в размер на 150 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 142,31 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.12.2019г. - 24.05.2020г., а именно:

- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.12.2019г. - 24.01.2020г., начислена във фактура № ***/25.01.2020г.;

- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.01.2020г. - 24.02.2020г., начислена във фактура № ***/25.02.2020г.;

1

- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.02.2020г. - 24.03.2020г., начислена във фактура № ***/25.03.2020г.;

- 119,84 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.04.2020г. - 24.05.2020г., начислени във фактура №***/25.05.2020г.

Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +***, Д. дължи сума в размер на 116,29 лв., начислена във фактура № ***/25.05.2020г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Горепосочените задължения са индивидуализирани следните фактури:

1. фактура №***/25.01.2020г. за отчетен период 25.12.2019г. 24.01.2020г. срок за плащане - 09.02.2020г. издадена за сумата от 194.11 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:

-186,62 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; -7,49 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;

Фактурата претендира в размер на 133,79 лв., поради извършено частично плащане в размер на 60,32 лв., което погасява задължението за такса и услуги до размер на 126,30 лв.

2. фактура №***/25.02.2020г. за отчетен период 25.01.2020г. 24.02.2020г.. срок за плащане - 11.03.2020г.. издадена за сумата от 29.47 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва:

-21,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер+***; -7,49 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;

3. Фактура №***/25.03.2020г. за отчетен период 25.02.2020г. - 24.03.2020г.. срок за плащане - 09.04.2020г.. издадена за сумата от 29.47 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва:

-21,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; -7,49 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;

4. фактура №***/25.05.2020г. за отчетен период 25.04.2020г. - 24.05.2020г.. срок за плащане - 09.06.2020г.. издадена за сумата от 318.01 лв.. представляваща неплатени:

+***;

-119,84 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер -81,88 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

2

-116,29 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***.

С оглед на гореизложеното на 12.01.2022г. „Т. ЕАД, понастоящем „Й." ЕАД, подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. К. срещу А. Д. Д., в което се претендират: главница в размер на 510,74 лв. (петстотин и десет лева и седемдесет и четири стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 92/2022 г. по описа на Районен съд - гр. К..

Издадена е заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за „Й." ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Предвид гореизложеното моли съда да бъдат призовани в съдебно заседание и след като се увери в основателността на предявения от доверителя му иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Й." ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу А. Д. Д., а именно: суми в общ размер на 510,74 лв. (петстотин и десет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него и законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Моли съда да осъди А. Д. Д. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 92/2022 г. и по настоящото производство.

В случай, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца, моли да укаже на ответната страна да ги изплати на „Й." ЕАД по следната банкова сметка: IBAN: *** при "С." АД.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение от 19.09.2022 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 19.09.2022 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждане на съда от 07.04.2022 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 17 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Представените с исковата молба писмени доказателства: фактура № ***/25.01.2020 г., фактура № ***/25.02.2020 г., фактура № ***/25.03.2020 г. и 3 фактура № ***/25.05.2020г., не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски.

Писмените доказателства не са оспорени от ответника.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесните договори. По делото не се ангажираха доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по процесните договори да заплати цената.

Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 385,00 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 325,00 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Д. Д., ЕГН **********, 4 с адрес: град К., община К., улица *** съществуването на вземането на „Й.“ ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, съдебен адрес: град С., улица „***, чрез адв. В. Н. за сумата от 510.74 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 62/14.01.2022 г. по частно гражданско дело № 92/2022 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., община К., улица *** да заплати на Й.“ ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, съдебен адрес: град С., улица „***, чрез адв. В. Н. сумата от 385,00 лева, представляваща направени по частно гражданско дело № 92/2022 г. по описа на Районен съд – К. разноски.

ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., община К., улица *** да заплати на „Й.“ ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, съдебен адрес: град С., улица „***, чрез адв. В. Н. сумата от 325,00 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5