Решение № 226 от 24.07.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. гр.Н., 24.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101524 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № *, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк. Д.З. против Р. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес в Р.Б.: гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. Н., КК С.б.- з., ж.с. С.м., вх.*, ет.*, ап.**, със заведена партида в базата данни с аб.№ 743034. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването 1 на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.

1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ***** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв. и фактура № ***** от 28.10.2019г. на стойност 53,89 лв., сумите за които не са заплатени в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 18,85лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Р. С. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 81,50 лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2018г. - 28.10.2019г., с отчетен период по фактури 18.10.2017г. - 30.09.2019г., сумата в размер на 18,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на ответника особен представител - адв. Р.П. С. от АК-Б., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ищцовото дружество не е представило доказателства, от които да става видно, че действително ответникът е титуляр на правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на описания имот, от където да се заключи, че същия попада в кръга от лица, посочени в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 1 от обявените от него общи условия, както и в § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и 2 канализационните услуги, на които законодателят дава качеството „потребител на ВиК услуги“. Твърди се, че ищецът не е предоставил документи и по никакъв начин не доказва твърденията си, на които се основава претенцията му и определянето на ответника като имащ качеството „потребител“ на предоставяните ВиК услуги подадено заявление по образец и други съпътстващи документи, от кога е придобил качеството „потребител”. Излага се, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало и съществуващо между него и ответника облигационно отношение, по силата на което „ВиК” ЕАД реално е извършило престация и за ответника е възникнало задължение за плащане на претендираната главница, т.е да установи вземането си на договорно основание и че в процесния период е извършвало услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода в процесният обект, както и че през процесния период ответника е имал качеството на „потребител” по смисъла на закона, публично оповестените Общи условия на ищцовото дружество, както и по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. На следващо място се твърди, че в исковата молба се посочва, че отчитането на доставяните ВиК услуги се е осъществявало по електронен път, в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия. Сочи се, че от текста на разпоредбата не става ясно въобще ответника има ли самостоятелен водомер за отчитане по партида 74303. Излага се, че е представено единствено справка извлечение за показанията на водомер 1715/619 за отчитане на абонат № 74303 /отчетени с мобилно устройство/, без да е предоставена информация и доказателства относно вида, номера, характеристиките и изправността на електронното устройство, чрез което се е извършило измерването, като ищцовото дружество разполага с технически средства и софтуер за електронно отчитане, съгласно изискванията на чл.39а от Наредба № 4/14.09.2004г. Навежда се, че дистанционното отчитане на показанията на водомера е посочено като възможност в Общите условия на дружеството, без обаче в тях изрично да е регламентирана конкретна процедура, по която се извършва отчитането по електронен път. Твърди се, че ищцовото дружество не спазва регламентираните в Общите условия разпоредби за отчитане показанията на водомерите, а именно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Общите условия - показанията на водомера се отчитат с точност до 1 куб. м, за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по чл. 3, т. 1 - за питейно-битови нужди. Сочи се, че предвид претендиране на задължение по фактура № ***** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв., не става ясно по какъв начин е направено частично плащане от 78,72 лв. и да има неплатен остатък от 27,61 лв. по тази фактура, как и кога е направено частично плащане, за кой период се отнася плащането, тъй като видно от справката-извлечение водомерът се счита за видян на 11.10.2018г. и е установено, че за периода 18.10.2017г.-11.10.2018г. има изразходено количество 40 единици, при следващо отчитане няма засечен разход период 12.10.2018г. -25.03.2019г., а при следващо замерване на 30.09.2019г. има отчетен разход 18 единици. Навежда се, че при по-внимателно проследяване по 3 фактура № ***** от 25.10.2018г. на стойност 106,33 лв. се вижда, че има начислени суми за по-различен период, с общо количество 40 куб.м. Твърди се, че не става ясно кога в действителност е направено засичане на водомера - по справка-извлечение или по разбивките във фактурата с други периоди, както и че от направеното частично плащане не става ясно кой период се погасява - за 2017г. или 2018г. Сочи се, че не става ясно и как ищцовото дружество е стигнало до заключението, че въпросният обект има сезонен характер на ползване и е допустимо да бъдат отчитани такива обекти два пъти годишно. Излага се, че цитирана в исковата молба т.4.2 разпоредба на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия, според която е допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно, съдържанието на разпоредбата не отговаря на текста на това твърдение, още по-малко като елемент на претенцията. Сочи се, че в чл.21, ал.1, т.3 от Общите условия, е уредена хипотезата за отчитане за период не по-дълъг от 6 месеца за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване /но не и сезонен характер, още по-малко ясно става какъв в крайна сметка е този обект/. Обръща се внимание, че в нито един нормативен акт, подзаконов нормативен акт, в т.ч. наредба, инструкция правилник и др. няма легална дефиниция на понятието „сезонен характер на ползване“, още по-малко в правилници или общи условия на ВиК дружеството. Твърди се, че видно от справка-извлечение за периода 18.10.2017г. до 11.10.2018г. са начислени 40 куб. м. вода, но видно от фактура № ***** от 25.10.2018г. служебно са начислявани за периода 18.10.2017г. 30.11.2017г. - 5 куб.м, следва втори отчетен период от 01.12.2017г. до 31.12. 2017г. нови 3 куб.м, и трети период от 01.01.2018г. до 11.10.2018г. с изразходени 32 куб.м, или общо количество 40 куб.м. Сочи се, че доколкото ищцовото дружество твърди, че процесния имот има сезонен характер, позволяващ отчитането два пъти годишно, то на основание чл.35, ал.2 от Наредба № 4 от 2004г. , в посоченият период /18.10.2017г. 11.10.2018г./, оператор ът е следвало ежемесечно да начислява служебно количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените периоди на предходната година. Твърди се, че същото обстоятелство касае и втората издадена фактура № ***** от 28.10.2019г. Сочи се, че в тази връзка по никакъв начин не става ясно как е определено това служебно начислено количество вода, тъй като няма никакви данни и доказателства за средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди за предходната година и това означава, че по никакъв начин не може да се установи дали начисленото количество вода е правилно начислено и дали действително отговаря на средно месечен разход от редовно отчетени периоди от предходна година, като оставал въпроса дали в посочения период такова количество вода реално е потребено или не. Твърди се, че е видно и другото неизпълнение на ВиК оператора по чл. 31, ал. 1 от Общите условия, съгласно който би следвало да бъдат издавани ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за 4 различни периоди на фактуриране, което обстоятелство не е налице. На следващо място се навежда, че в чл.38 от Общите условия и в чл.41, ал.3, т.8 и т.10 от Наредба № 4 от 2004г. са предвидени хипотези, в които може да бъде прекратено водоподаването до съответния обект. Излага се, че е налице неспазване на редица разпоредби от Общите условия и Наредбата. Излага се, че въвеждането на извънредното положение не само в нашата държава, а и по целия свят във връзка с ограничителните мерки срещу разпространението на COVID 19 и пресичане на разпространението на болестта по света, което затрудни още повече възможността чуждите граждани да дойдат в страната ни да си погасят предходни задължения. Сочи се, че ситуацията е станала още по-сложна към момента, предвид войната между Русия и Украйна, което свеждало до минимум вероятността ответника да пристигне в България и да погаси евентуално задължение към оператора. Счита се, че предоставените като доказателства фактури следва да се преценяват наред с другите доказателства по делото, а не да им се дава изначална доказателствена стойност относно осъществяването на дължимата предстация от страна на ищеца. Излага се, че съдебната практика на ВКС, вкл. и решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК приема, че фактурата не е основание за плащане, а реално доставената и потребената услуга на потребителя. Сочи се, че при оспорване този, който основава вземането си на база тези фактури носи доказателствена тежест за установяване на потребените от ответника услуги, тяхното правилно отчитане и тарифиране и начина за определяне на цената им, още повече, когато фактурите не носят подписа на ответната страна. Предвид изложеното, се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като изцяло недоказани и неоснователни.