Решение № 5399 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5399 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100504989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 2739/23.02.2023 г., постановено по гр.д. № 30133/2021 г. по описа на СРС, 57-ми състав са отхвърлени предявените от ищеца ЗАД „А.Б.“ срещу ЗД „Б.И.“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2589.68 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, поради настъпило в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, ПТП на 08.11.2019 г. по вина на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № ****, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД, включително и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 246.04 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 10.06.2020 г. – 17.05.2021 г. в размер на законната лихва.

С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът възложил в тежест на ищеца разноските в производството.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ЗАД „А.Б.“, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт. Твърди се, че по делото е представена застрахователна полица на л. 57 и между страните е налице договорна връзка. Поддържа се, че е установен механизма на ПТП, както и че действителната стойност на вредите съответства на стойността, необходима за ремонт.

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване на друг, с който претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Б.И.“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на 1 подадената жалба. Изтъква се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на първостепенния акт. Претендират се разноски.

В съдебното заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът ЗАД „А.Б.“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба от 27.09.2023 г. процесуалният представител на дружеството адв. Б., заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли за нейното уважаване и отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.11.2019г. в района на гр. Пловдив, кв.

Прослав било реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № **** и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска застраховка” автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № ****, при което на л.а. „Фолксваген Поло“ били причинени имуществени вреди. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, изплатил по застраховка „Каско” обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил в размер на 2574,68 лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал л.а.

„Шевролет Нубира“. Поддържа с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът да е встъпил в правата на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и въпреки отправените покани до него, същият не е заплатил изцяло дължимата сума, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Претендира и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 246,04 лв. за периода от 10.06.2020г. – 30 дни след получаване на надлежна покана за доброволно изпълнение до 17.05.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер, оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, механизма на ПТП, описан в исковата молба и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите. Прави възражение, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване. Твърди необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца обезщетение.

По делото е представена застрахователна полица № 19-0300/332/5001726 от 18.07.2019г., л. 57 от делото, от която се установява, че за л.а. „Фолксваген Поло“ рег. № № **** има сключен договор по имуществена застраховка „Пълно Каско“ с ищеца ЗАД „А.Б.“ с период на действие от 03.08.2019г. до 02.08.2020г.

От представения по делото ДКП за ПТП от 8.11.2019 г. се установява, че на посочената дата в 10:27 часа в гр. Пловдив, кв. Прослав е настъпило ПТП с участието на л.а.

„Фолксваген Поло“ рег. № № **** и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № ****. В протокола се съдържа схема на ПТП. Удостоверено е, че за л.а. „Шевролет Нубира“ е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

По уведомление на Д.К.Д. от 8.11.2019 г. при ищеца е образувана щета № 0300/19/777/511161 във връзка с процесното ПТП.

С доклад по щета е наредено изплащането на сумата от 2574,68 лв. на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД по банков път. Преводът е осъществен на 9.04.2020 г., съгласно опис № 16834. Представена е фактура от 9.04.2020г. за сумата от 2574,68 лв. с ДДС.

2

Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на сумата по процесната щета, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

С писмо от 26.05.2020 г., получено от ищеца ЗАД „А.Б.“ на 27.05.2020г., ответникът е отказал да изплати регресната претенция.

От молба от 9.01.2023г. и уведомително писмо от 11.01.2023 г., изходящи от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, се установява процесният автомобил да е предаден фабрично нов на първия му собственик на 03.08.2018г., като гаранцията му е за срок от пет години, считано от посочената дата или 150000 км., което настъпи първо.

От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред СРС съдебно автотехническа експертиза се установява, че от установения механизъм на ПТП процесните увреждания по л.а. „Фолксваген Поло“ са в пряка причинна връзка с настъпилото на 8.11.2019 г. ПТП, че стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени (цени на официалния представител) към датата на ПТП възлиза на 2574,68 лв. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени с алтернативни части към датата на ПТП, възлиза на 2223,92 лв. Експертът заключава, че ако процесният автомобил е бил в гаранционен период, то същият следва да бъде ремонтиран в сервиза на официалния представител.

За установяване на механизма на ПТП в хода на производството пред СРС по делегация са разпитани свидетелите Д.Д., водач на л.а. „Фолксваген Поло“ и Л.Т., водач на л.а. „Шевролет Нубира“. От показанията на св. Димитров се установява, че движейки се по главния път е изчаквал намиращият се пред него автобус, за да предприеме завой на ляво към двора на кооперацията, в която живее. Завивайки наляво, таксито, което се движело зад него извършило същата маневра, влизало в същата отбивка като него. Искал да го изпревари. Споделя, че не си спомня дали е подал светлинен сигнал за предприемания завой наляво, но по думите на другия водач - не бил подал такъв. Изтъква, че пред него нямало други автомобили когато започнал завоя. Сочи, че е нямало удар, а само леко остъргване на двата автомобила. Не са имали разногласия с другия водач при съставянето на протокола.

Св. Т. споделя, че пред другия участник в ПТП-то имало автобус, а той самият бил зад л.а. „Фолксваген Поло“. Когато тръгнал да го изпреварва, другият водач завил наляво, за което не подал светлинен сигнал. Сочи, че е имал видимост към него и е бил на достатъчно разстояние да възприеме него и автобуса пред другия автомобил, като е сторил това малко преди да предприеме маневрата. Опитал се да спре, но нямало как, тъй като другият водач не го видял, тъкмо потеглял. Изяснява, че се движел със съобразена скорост, а инцидентът станал в светлата част на деня. Не са имали разногласия относно вината за настъпилото ПТП, а щетите били леки. Според него на посоченото място изпреварването било забранено, поради което и двамата били в нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното 3 решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността на решението, въззивният съд установява следното:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка ГО.

При установяване на горните обстоятелства ва тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, съответно различен механизъм на настъпване на ПТП, наличие на съпричиняване от страна на другия водач, размер на вредите.

С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено наличието на валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение по договор за ГО на автомобилиста” между собственика на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № **** и ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение по договор по застраховка „Каско” между собственика на ал.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № **** и ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“.

Въззивният съд намира, че СРС неправилно е приел, че ищецът не е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” със собственика на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****. Видно от събраните в първата инстанция доказателства за такъв е представен и приет в проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2022 г., като е приложен на л. 57 от делото.

Същият съдържа подписите на страните по договора и установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 8.11.2019г. е бил сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил договор за имуществено застраховка „Каско“.