Решение № 1419 от 24.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ася Събева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501718 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260548 от 14.02.2022г. постановено по гр.д. № 15084/2018г., по описа на СГС, ГО, 21 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗК Уника" АД гр.София е осъдена да заплати на Е. А. Г. сумата от 38 500 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болка и страдание, вследствие фрактура на дясна раменна става и фрактура и изкълчване на дясна лакетна става, настъпили при ПТП на 07.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 19.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 8389 лева - платено възнаграждение на адвокат.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 38 500 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 50 000 лв., частичен иск от общо 100 000 лв. като погасен чрез плащане, както и и искането за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 07.03.2018г. до 18.08.2018г., като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „ЗК Уника" АД гр. София, са осъдени да заплатят в полза на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1540 лева и разноски в размер на 300 лева.

С определение от 08.08.2022г. съдът е уважил молба на застрахователя по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Определението е надлежно 1 съобщено и влязло в сила.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

САС констатира, че жалбата на застрахователя не е надлежно администрирана от СГС, тъй като не е определен правилно обжалваемия интерес респ. дължимата д.т. „ЗК Уника" АД гр.София атакува осъдителната част на решението за разликата над 45 000 лв. до 50 000 лв., а искът по чл.432 КЗ е уважен до размер от 38 500 лв. /при направено плащане на 31 500 лв. на 04.04.2019г. и още 13 500 лв. на 25.03.2022г. или общо платени до момента 45 000 лв./ Следователно се обжалват единствено мотивите на решението, а това сочи липсата на правен интерес за тази страна. Администрирането е правомощие и задължение на първа инстанция, която е компетентна да се произнесе дали жалбата е процесуално допустима или не вкл. по наведеното в края на жалбата искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, които застрахователят счита за прекомерни.

С разпореждане от 24.06.2022г. /л.179/ СГС е върнал обратно жалбата на застрахователя, като разпореждането е надлежно връчено на 12.07.2022г. и не е обжалвано респ. същото е влязло в сила. Затова „ЗК Уника" АД гр.София е въззиваема страна, а не жалбоподател.

Жалбоподателят-ищец Е. А. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 38 500 лв. до 50 000 лв. частичен иск от общо 100 000 лв. и отхвърления период на законната лихва. Изтъква факта, че е претърпяла едно действително тежко увреждане, изразяващо се в закрито счупване и изкълчване на главата счупване на дясната раменна кост в горната й част, счупване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна кост и изкълчване на лакътната става. Първоначално ищцата претърпява оперативна интервенция (12.03.2018г.), при която е извършено отстраняване на изкълчената глава на дясната раменна кост, а раменната става е била изцяло подменена с раменна ендопротеза (изкуствена става). Въпреки проведеното лечение, обаче, пострадалата не е възстановена.

Около 4 месеца след претърпяната операция тя отново е приета в болница, като причината за това са проявили се и постоянно засилващи се болки в областта на дясната лакътна става.

След извършена подготовка, на 30.07.2018г. е проведено ново оперативно лечение - този път в областта на дясната лакътна става. Интервенцията включва остеоклазия (разчленяване) на лошо зарастнала фрактура и изкълчване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна кост, извършено наместване на ставата, остеопластика и гипсова имобилизация. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е продължил 1 година след инцидента - общо 334 дни По отношение на констатираната на по-късен етап костна увреда в областта на дясната лакътна става, експертът е категоричен, че същата е именно резултат от процесното произшествие и че е невъзможно конкретната травма да има друга причина за получаване, тъй като симптомите на въпросната травма са се проявили в период, в който поради извършеното ендопротезиране на дясната раменна става и свързаната с това имобилизация, ищцата е била силно ограничена в движенията си, не е могла да изпълнява никаква трудова дейност, а евентуалното претърпяване на друга битова травма в този 2 период е практически изключено, тъй като подобна травма щеше да окаже пагубно влияние върху поставената ендопротеза. На второ място намира за неправилно отказът да се присъди лихва за забава върху обезщетението, считано от момента на деликта - 07.03.2018г., с мотива, че изискуемостта на въпросното задължение на ответника е настъпила едва след отправената до последния молба за доброволно изпълнение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗК Уника" АД гр.София, оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 45 000 до 50 000 лв. и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска като неоснователен. Посочва, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, постановен в отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Намира, че решението е частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън диспозитивното начало - дори и да приеме, че дължимият размер на обезщетение в процесния случай е 70 000 лв.. максимумът, до който може да се произнесе, възлиза на 50 000 лв. Всичко над тази сума е произнасяне извън предмета на спора и е недопустимо. Затова в тази част решението следва да се обезсили. В останалата част и ако съдът уважи претенцията в пълен размер, може да присъди в полза на ищцовата страна обезщетение в размер на 18500 лв./при направено вече доброволно плащане на 38 500 лв./ Отделното от горното посочва, че според изготвеното и прието по делото заключение на АТЕ, вещото лице е категоричен, че пешеходката също е имала обективна възможност и пряка оптична видимост да види и наблюдава автомобила преди да предприеме пресичане на платното за движение и през цялото време на движението си по пешеходната пътека, тъй като участъкът на пътя преди пътеката е прав. В отговора на въпроса относно техническата причина за настъпване на ПТП вещото лице е отбелязал, че пешеходката, въпреки че се движи по пешеходна пътека, като участник в движението също трябва да осигури своята безопасност, като се оглежда и при необходимост спре преди да навлезе в лентата за движение на автомобила, което пострадалата е имала възможност да направи в конкретния случай, но не е направила.

Счита, че следва да бъде отчетен процент на съпричиняване по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД.

Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, преди да навлязат на същото, макар и на пешеходна пътека, да се съобразят с разстоянията да приближаващите автомобили, с техните габарити и скорост на движение, в случая такова поведение от страна на пострадалата не е налице. С оглед направеното възражение във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде съобразен с изискванията на Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възразява, че определеният от съда такъв е завишен и следва да бъде редуциран. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като 3 разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Е. А. Г. твърди, че на 07.03.2018г. около 8:30ч. в гр.София, в района на кръстовището между бул.„История Славянобългарска" и ул.„Нешо Бончев" М. П. С. като водач на л.а.„Грейт уол Волекс Ц10" с per. № ********, виновно нарушила правилата за движение и блъснала ищцата, която пресичала на пешеходна пътека по бул.„История Славянобългарска". Вследствие ПТП получила следните телесни увреждания: многофрагментно счупване на горния край на дясната раменна кост; изкълчване на лакътната става; счупване на десния лакътен израстък; контузия, разкъсно- контузна рана и подкожен хематом на теменната област. На ищцата била оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където била хоспитализирана за периода от 07.03.2018г. до 20.03.2018г., като са извършени следните действия по нейното лечение: поставяне на шевове в областта на раната на главата; отстраняване на раменната става и поставяне на изкуствена става; кръвопреливания и медикаментозно лечение. Около 4 месеца по-късно са диагностицирани счупване в областта на левия лакътен израстък и луксация на дясната лакътна става. Затова била отново хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов".

Фрактурата била зле зарастнала и се наложило да бъде извършена нова оперативна интервенция. Отстранен бил панусът в района на травмираните места, лакътната става била репонирана и направена остеотомия на лакътния израстък. Лакътният израстък бил репониран, като била направена остеопластика на костния дефект. Изпитвала много силни болки в контузените места, движенията в областта на десните ръка и рамо били силно ограничени и болезнени, изпитвала затруднения да си служи с дясната ръка, което сериозно затруднявало ежедневието й и наложило да разчита на помощта на близките си. Била притеснена и в професионален план, тъй като травмите в областта на дясната ръка могли да й причинят сериозни затруднения в работата й като счетоводител. За автомобила, с който настъпило ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност" с ответника, обективирана в полица № BG/05/117001040470, валидна от 13.04.2017г. до 12.04.2018г.

Предявила към застрахователя претенция от 18.05.2018г., на ответникът не удовлетворил претенцията. Претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от общо 100 000 лева за неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта 07.03.2018г. до окончателното изплащане и разноски.

Ответникът ЗК „Уника“ АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва предявения иск по размер. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с твърдение за допуснати нарушения на чл. 113 и 114 от ЗДвП, изразяващи се в рязко навлизане на пътното платно, без да се съобрази с приближаващото МПС; Твърди, че не е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП и се е поставила в завишен риск. Оспорва причинната връзка на всички твърдени травми с ПТП, тъй като счупването на десния лакътен израстък и 4 луксацията на дясна лакътна става са настъпили четири месеца след ПТП. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция, като поддържа, че справедлив размер за обезщетяване на процесните неимуществени вреди е сумата от 31 500лв. Оспорва претенцията за законна лихва, с оглед гаранционно-обезпечителния характер на отговорността на застрахователя. С допълнителния отговор представя платежен документ за заплатена сума от 34 956 лева, като прави изявление, че заплаща застрахователно обезщетение в размер на 31 500 лева и законна лихва от 3456 лева.