Решение № 1032 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110201199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. М. С., ЕГН ********** чрез адв. К. срещу Заповед за задържане на лице per. № 227зз-1703, от 07.12.2025 г., издадена от Т. В. Т., старши полицай в 03–РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1,8 ЗМВР по отношение М. М. С., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Моли се за нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., койт о моли съда да отмени оспорената заповед по съображенията в жалбата.

Претендира разноски.

Ответникът – Т., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт ***.

Пледира заповедта да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2025г. жалбоподателката М. С. се возила в автомобил с регистрационен номер ****, който се опитал да избегне полицейска проверка, управляван от *** а впоследствие бил управляван и от жалбоподателката С.. След установяване на лицата от органите на МВР, С. била задържана на 07.12.2025г. в 09:0 0 часа, за което била издадена процесната 1 оспорена заповед. След задържането бил извършен личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т.

1 ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, докладни и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган. Спазена е процедурата за издаването – издадена е в писмена форма и видно от отбелязването в самата заповед, на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часът на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.

В заповедта обаче не е налично никакво фактическо основание за задържане на лицето, както е изискването на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Посочено е единствено основанието като разпоредба от ЗМВР, даваща право на полицейски органи да задържат лица. Следва да бъде обърнато внимание, че са посочени две от възможните хипотези – данни за извършено престъпление и бланкетната хипотеза „в други случаи, определени със закон“. Няма посочване какво е това престъпление, към което има данни да е съпричастно лицето, нито има посочване на кой е този закон, уреждащ непосоченото в ЗМВР основание за задържане.

Фактически и правни основания за задържането въобще липсват и тази част от бланката на заповедта е останала непопълнена. Не са посочени никакви фактически обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е извършено, не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Липсва посочване на минимално съдържание, което не покрива изискването на закона да посочи конкретни, точни и ясни, макар и кратки, фактически основания за задържането. Това е пречка за жалбоподателя реално да разбере кои негови действия налагат задържането. Полицейският орган, издал заповедта за задържане, не е посочил никакви факти и обстоятелства, които да покриват този императивен критерий. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с него, респективно какво е това престъпление, описано словесно. Нито едно от тези изисквания не е спазено.

ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно.

2

Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол. В конкретния случай не само, че не са посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление, но полицейският орган дори и бланкетно не е посочил да съществуват такива данни, съответно какви действия на жалбоподателя са счетени за хулиганство.

В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г., ВАС посочва, че излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. Такива по делото липсват и няма данни да са съобщени на жалбоподателя. Т. не е допълвал заповедта си, видно от материалите по ДП, други мотиви не са съобщавани своевременно на жалбоподателя, респективно пропускът не е саниран, противно на изложеното в писмените бележки.

На следващо място следва да бъде обърнато внимание, че именно ответникът носи тежестта да докаже основанието за задържане на лицето и неговото участие в престъпление.

Тази тежест не е понесена като се има предвид и че от заповедта не става ясно какво е престъплението, в което се твърди да е съпричастна жалбоподателката.

Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени нарушения, касаещи липса на основни реквизити, поради което жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение от 250 евро възнаграждение за адвокат, както и 5,11 евро държавна такса в настоящето производство.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице per. № 227зз-1703, от 07.12.2025 г., издадена от Т. В. Т., старши полицай в 03–РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1,8 ЗМВР по отношение М. М. С., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на М. М. С., ЕГН ********** сумата от 255,11 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4