Решение № 4017 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4017 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8557/13.05.2025г. по гр.д. № 2211/2025г. по описа на СРС, 159 състав, е признато за установено по отношение на „Софийска вода“ АД, „ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159, ет. 2 и 3, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, че Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ****, не дължи присъдените с изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден по гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС суми, както следва: сумата от 1200,39 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода 20.03.2013г.-27.06.2014г., ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 69,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2013г. до 19.05.2014г. и сумата от 325,40 лв., представляваща разноски по гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.

„Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. С., разноски по делото в размер на сумата от 523,81 лева.

Недоволен от решението е останал ответникът „Софийска вода“ АД, който е подал въззивна жалба, с която атакува решението като неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно била приложена кратката погасителна давност, така и неправилно било прието, че последното действие прекъсващо давността бил наложеният запор от 25.02.2015г. Твърди, че давността е била прекъсвана многократно с молби от 27.03.2017г., 08.03.2019г. и 18.04.2024г., поради което не е изтекла необходимата погасителна давност.

1

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата Г. Г. С., в който намира въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че правилно било прието, че последното изпълнително действие било на 25.02.2015г., съответно дори да се приеме, че давността е пет годишна, то до 18.04.2024г. (с която е образувано ново изпълнително дело), същата е изтекла и вземането било погасено по давност.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Г. С. твърди, че по гр.д. № 44209/2014г. по описа на СРС, 32 състав е издаден изпълнителен лист от 03.11.2014г., с който е осъдена да заплати сумата от 1200.39лв. главница, 69.44лв. лихва и 325.40лв. разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 1729/2024г., поради което е изтекла необходимата 3г. давност и вземането се явявало погасено по давност.

В отговора на исковата молба „Софийска вода“ АД оспорва иска по съображения, че приложимата давност е общата, така и са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, като сочи, че през 2015г. било образувано изп.д. № 122/2015г. по описа на ЧСИ Х., по което били извършвани действия прекъсващи давността. Подадени били на 27.03.2017г. и на 08.03.2019г. молби, с които било поискано извършване на изпълнителни действия, които също прекъсвали давността, така и по молба от 18.04.2024г. било образувано изп.д. № 1729/2024г., в която също имало искане за прилагане на изпълнителни способи, които прекъсвали давността.

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.3 ГПК са приобщени копие на изп.№ 122/2015г. по описа на ЧСИ Х. и изп.д. № 1729/2024г. по описа на ЧСИ Х..

От изп.д. № 122/2015г. по описа на ЧСИ Х. се установява, че е образувано по молба на въззивника от 22.01.2015г., въз основа на процесния изпълнителен лист. По делото има извършвани изпълнителни действия, както следва: 15.01.2015г. – 15.02.2015г. запор върху банкови сметки (л.9 и сл.). На 27.03.2017г. взискателят /въззивник/ е подал молба извършване на изпълнителни действия (налагане на запор на банкови сметки, на трудово възнаграждение, налагане на възбрани на притежавани недвижими имоти). Следващи изпълнителни действия или искане за изпълнителни действия не са извършвани, а с постановление от 31.08.2023г. изп.д. № 122/2015г. е прекратено поради настъпила перемпция.

От изп.д. № 1729/2024г. по описа на ЧСИ Х. се установява, че е образувано въз основа на молба на въззивника /взискател/ от 18.04.2024г., въз основа на процесния изпълнителен лист, като в молбата има искане за извършване на изпълнителни действия, вкл. на 25.04.2024г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

Софийският районен съд е уважил иска по съображения, че за вземанията по изпълнителния лист приложима е кратката 3г. давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, като последното изпълнително действие, прекъсващо давността е с наложения запор на 25.02.2015г., поради което погасителната давност е изтекла на 25.02.2018г.

2

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. С. не дължи на ответника „Софийска вода“ АД вземания по изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано първоначално изп.д. № 122/2015г. по описа на ЧСИ Х. и последващото изп.д. № 1729/2024г. по описа на ЧСИ Х., поради погасяване на посочените задължения по давност.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е ПРАВИЛНО, но по различни съображения:

Вземанията по процесния изпълнителен лист с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД се погасяват с общата давност. В същия е посочено, че е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение (Вж. Решение № 33 от 02.02.2026 г. по т. д. № 577 / 2025 г. на ВКС;

Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО; Решение № 50121/21.12.2023г. по гр.д. № 3034/2020г. ВКС, IV ГО; и др.).

При тълкуването на чл. 115 ж ЗЗД съгласно ППВС 3/80 г, обявено за изгубило сила с ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, следва че давността е била спряла и започва да тече от 26.06.2015 г.

В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от 3 значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС). В този смисъл конкретно по изп.д. № 122/2015г. по описа на ЧСИ Димоларова, има извършени действия, прекъсващи давността, както следва: налагането на запор на банкови сметки (15.02.2015г.) и молба от 27.03.2017г. за налагане на запор на банкови сметки, трудово възнаграждение съответно възбрани. От значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС). Давността се прекъсва с всяко искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, което поражда правни последици на редовно сезиране на съдия-изпълнител. Изпълнителните действия, които следва да се извършат от съдия-изпълнител, за да е налице прекъсване на давността, са съобразно вида на сочените от взискателя изпълнителни способи, предвидени в закона. (Вж.

Решение № 33 от 02.02.2026 г. по т.д. № 577/2025 г. на ВКС).

Следователно погасителната давност е прекъсната с молба от 27.03.2017г. Следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (Вж. Решение № 24 от 28.01.2026 г. по т. д. № 646 / 2025 г. на ВКС), т.е. давността е спряла да тече за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г. В този смисъл погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист изтича на 04.06.2022 г.

В отговора на исковата молба „Софийска вода“ АД сочи, че давността била прекъсната и с молба от 08.03.2019г., но такава не е представена, вкл. настоящият съдебен състав е уважил по чл.266, ал.3 ГПК искането за приобщаване на изп.д. № 122/2015г., но в същото също не е налична такава, поради което твърдението за искане за извършване на изпълнителни способи остана недоказано.

Следващото изп.д. № 1729/2024г. по опис на ЧСИ Х. е след изтичане на погасителната давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск за процесното вземане по изпълнителния лист е основателен, съответно като правилно решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С право на разноски разполага въззиваемият, който е доказал сторени разноски за адв. възнаграждение в размер на 500лв. /255,65€/. В списъка с разноски претендира и заплащане на д.т. /за която не е представял доказателства да е заплащал, доколкото с оглед качеството въззиваем не е и дължима/.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 8557/13.05.2025г. по гр.д. № 2211/2025г. по 4 описа на СРС, 159 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК „Софийска вода“ АД, „ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159, ет. 2 и 3, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ****, разноски по в.гр.д. № 8073/2025г. в размер на 255,65€.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5