Решение № 304 от 29.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Добрич, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500537 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И. В. Н.,гражданка на Р.,род. на *** г.,чрез пълномощника й адв.Г. И. Д. от ВАК срещу решение №27/03.04.2024 г. по гр.д.№515/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във вр. чл.6 ал.1 т.9 от ЗУЕС,че И. В. Н. има задължение към Етажна собственост на комплекс „Х.Х.“-с.Р.,община Б.,регистрирана съгл. удостоверение №94Д-18021/23.08.2016 г.,представлявана от М. Д. М.-председател на управителния съвет,в размер на сумата от 2 171,70 лв (две хиляди сто седемдесет и един лева и седемдесет стотинки),представляваща вноски за поддръжка и управление на общи части за 2017,2018 и 2019 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-01.09.2021 г.,до окончателното изплащане на сумата;е признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във вр. чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС,че И. В. Н. има задължение към Етажна собственост на комплекс „Х.Х.“с.Р.,община Б. в размер на сумата 400,27 лв (четиристотин лева и двадесет и седем стотинки),представляваща вноски за фонд РО за 2017,2018 и 2019 1 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба01.09.2021 г.,до окончателното изплащане на сумата,като въззивницата е осъдена да заплати на ЕС разноски в размер на 527,11 лв,сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№730/2020 г. на БРС и в първоинстанционното исково производство.Въззивницата намира първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част,като настоява за отмяната му и цялостно отхвърляне на исковете,респ. за присъждане на сторените по делото разноски.Излага становище по същество на спора в насока,че исковете са неоснователни,тъй като процесните вземания не са установени по основание и размер.Обектът,за който се претендирали плащанията,не бил собственост на въззивницата.Същата го продала през август 2021 г. с всички права и задължения върху имота,поради което процесните задължения били преминали върху новия собственик.Макар последното да не било посочено изрично в нотариалния акт за продажбата,по делото била налична кореспонденция,сочеща на поето от купувача задължение да заплати всички годишни такси и фонд РО до края на 2021 г.При тези уговорки сделката била финализирана.От друга страна въззивницата била заплатила всички дължими разходи към момента на сделката,за което били представени платежни документи.След като се свързала с новия собственик,въззивницата узнала,че бил заплатил сумата от 1 000 евро за процесните минали разходи,но същият не разполагал с платежния документ.Поради последното се настоява насрещната страна да представи счетоводните документи за процесните такси и вноски за 2017,2018 и 2019 г.,за да се установят плащанията за апартамент **.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна Етажна собственост на комплекс „Х.Х.“-с.Р.,община Б..В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 09.04.2024 г.,а жалбата е подадена по пощата на 22.04.2024 г. при изтекъл за 2 страната срок за въззивно обжалване на 23.04.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е неправилно в атакуваната му част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№515/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№1439/01.09.2021 г.,уточнена с молба вх.№1906/18.10.2021 г. /на лист 10 от делото на БРС/ и молба вх.№246/24.01.2022 г. /на лист 27 от делото на БРС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.6 ал.1 т.9 и 10 от ЗУЕС и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Етажната собственост на комплекс „Х.Х.“-с.Р.,община Б.,обл.Д. срещу И. В.

Н.,гражданка на Р.,родена на *** г.,с номер от регистър Булстат на чужд гражданин ***,както следва:

1./за установяване съществуването на вземане на ЕС от ответницата Н. в размер на 3 244,20 лв,формирано от годишни вноски за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за 2017,2018 и 2019 г.;

2./за установяване съществуването на вземане на ЕС от ответницата Н. в размер на 400,27 лв,формирано от вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017,2018 и 2019 г.;

3./за установяване съществуването на вземане на ЕС от ответницата Н. в размер на 100,04 лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 244,20 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 11.09.2020 г. до 30.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/;

4./за установяване съществуването на вземане на ЕС от ответницата Н. в размер на 12,34 лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата от 400,27 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 3

11.09.2020 г. до 30.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, като всички вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260083/19.03.2021 г. по ч.гр.д.№730/2020 г. на БРС.

Претендира се установяване и на вземане,представляващо обезщетение за забавено плащане на двете главници в размер на законната лихва върху тях,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 30.12.2020 г.,до окончателното им изплащане,което също е предмет на цитираната заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е уважил иска с предмет вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС за 2017,2018 и 2019 г. до размер от 2 171,70 лв и го е отхвърлил в частта за горницата от 2 171,70 лв до 3 244,20 лв.Искът с предмет вноски за фонд „РО“ за цитираните три години е уважен изцяло в размер на 400,27 лв.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по основателността на претенцията за установяване на вземане за законната лихва върху двете главници,считано от датата на предявяване на исковете 01.09.2021 г.,до окончателното им изплащане.Не е налице произнасяне по претенциите за законна лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 30.12.2020 г. до датата на предявяване на исковете 01.09.2021 г.Поради това,че никоя от страните не е поискала допълване на първоинстанционното решение по реда и в срока по чл.250 ал.1 от ГПК с произнасяне и по горните претенции,висящността на производството относно същите е преустановена.Предмет на разглеждане са останали претенциите за законна лихва,считано от датата на предявяване на исковете 01.09.2021 г.

В хода на първоинстанционното производство районният съд е прекратил производството по исковете за мораторна лихва /по т.3 и 4 от настоящото изложение/,като прекратителното му определение относно горните искове е потвърдено с окончателно определение №950/08.11.2023 г. по в.ч.гр.д.

№728/2023 г. на Добричкия окръжен съд.Така предмет на исковото производство и на настоящото въззивно производство са останали исковете по т.1 и 2 от изложението относно вноските за поддръжка и управление на 4 общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“.

Предявяването на настоящите установителни искове се предхожда от подадено на 30.12.2020 г. от Етажната собственост на комплекс „Х.Х.“с.Р.,община Б.,обл.Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по повод на което е образувано ч.гр.д.№730/2020 г. на БРС.За процесните вземания е издадена заповед за изпълнение №260083/19.03.2021 г.,която е връчена на длъжника И. Н. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление.При данни,че указанията на заповедния съд за предявяване на горните установителни искове в едномесечен срок,дадени с определение №260395/15.07.2021 г. по ч.гр.д.№730/2020 г. на БРС,са съобщени на заявителя-ЕС на 29.07.2021 г. /съобщение на лист 59 от приложеното ч.гр.д.№730/2020 г. на БРС/,искова молба вх.№1439/01.09.2021 г.,подадена чрез куриер преди горната дата,е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК,изтекъл на 30.08.2021 г. /забел.

29.08.2021 г. е неприсъствен ден-неделя/.Страните по настоящото дело ищец и ответник са идентични на страните в заповедното производство-заявител и длъжник.Налице е идентичност и на вземанията-предмет на заповедта за изпълнение и настоящото исково производство.В този смисъл исковете са процесуално допустими.

Изложено е в исковата молба,че ответницата И. Н. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Р.,общ.Б. в една от общо деветте сгради на комплекс „Х.Х.“-с.Р.,община Б..На проведено на 08.08.2016 г. годишно Общо събрание на етажните собственици били приети решения по т.4 и 5 от дневния ред,с които ОС предвидило в бюджета за 2017 г. от вноски на собствениците да постъпят 12 000 евро за фонд „Ремонт и обновяване“ /РО/,а гласуваният бюджет за „Поддръжка и управление“ бил формиран от годишната цена,определена от избраната поддържаща фирма,а именно по 7,70 евро без ДДС за квадратен метър РЗП.На проведените през 2017 и 2018 г. Общи събрания били приети решения да се запазят същите размери на вноските във фонд „РО“ и фонд „Поддръжка и управление“.Цитираните решения на ОС имали обвързваща етажните собственици сила,тъй като не били отменени като незаконосъобразни.На база на горните решения ответницата Н. дължала претендираните от нея суми,които не изплатила до момента на предявяване на исковете.

5

В писмения отговор на исковата молба ответницата И. Н. е оспорила исковете по основание и размер.Същата навежда,че не е собственик на посочения в исковата молба самостоятелен обект,който продала през август 2021 г. с всички права и задължения,следващи имота.Поради последното всички претендирани от нея вземания били преминали върху новия собственик.Освен това същата била заплатила всички разходи,които дължала към момента на продажбата.

Безспорно е установено по делото,че през периода 2017-2019 г. вкл. И. Н. е била етажен собственик в комплекс „Х.Х.“-с.Р..Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29,т.ХІ,рег.№7853,д.№ от 2008 г. на нотариуса О.О. с район на действие БРС /на лист 20 от приложеното ч.гр.д.

№730/2020 г. на БРС/,ответницата Н. е придобила на 09.12.2008 г. собствеността върху апартамент №** в комплекс „Х.Х.“,бл.** в с.Р.,общ.Б. със застроена площ от 53,65 кв.м,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Р.,общ.Б.,ведно с прилежащите 6,19 кв.м идеални части от общите части на сграда К и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот,върху който е построена сградата.Съгласно нотариален акт №91,т.ІV,рег.

№3194,д.№535/2021 г. на нотариуса О.О. с район на действие БРС /на лист 149 от делото на БРС/ на 16.08.2021 г. И. Н. и съпругът й А.Н. продават горния апартамент на А.-К. Б.,гражданин на Р..В самия нотариален акт не е обективирана уговорка между страните по сделката,че новият собственик поема всички възникнали до датата на продажбата и неплатени от предходните собственици задължения спрямо Етажната собственост относно придобития имот,вкл. задълженията за неплатени вноски за поддръжка и управление и за фонд „РО“.Представена е електронна кореспонденция от периода май-август 2021 г. между И. Н. и посредническата фирма по продажбата,от която може да се извлече извод за постигнати между продавачите и купувача договорки задълженията към етажната собственост след 2016 г.,които не са платени до момента,да се поемат от новия собственик срещу намаляване на първоначално претендираната от продавачите продажна цена от 23 000 евро на 22 000 евро.Именно продажна цена от 22 000 евро е заплатена от купувача според отразеното в нотариалния акт от 16.08.2021 г.Стъпвайки на горните факти,ответницата Н. твърди едва във въззивната 6 жалба срещу първоинстанционното решение,че новият собственик А.-К. Б. бил заплатил през август 2021 г. 1 000 евро за погасяване на задълженията за 2017,2018 и 2019 г. към етажната собственост.Освен това същата депозира в първоинстанционното производство и платежен документ/вносна бележка от 05.08.2019 г. /на лист 115 от делото на БРС/,удостоверяващ заплащане от самата Н. по сметка на поддържащата общите части на ЕС фирма „Акюръси Активитис“ ООД на сума от 1 072,50 лв относно апартамент ** за периода 2017-2019 г.