Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1056 от 17.05.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 947/2023
Вид
Решение № 1056
Подписан
17.05.2023
В сила
30.04.2024
Състав
ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120100947 по описа за 2023 година

Производството е бързо – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 2 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. И. Г., ЕГН **********, от гр. ...., против ПГХТ „Акад. Н. Д. Зелинский“, гр. ... ...., представлявано от директора Ж..П..Ц.., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за: 1) признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № ...г. на директора на ответника; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „.......” в ответното училище; 3) за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1800 лева месечно, считано от 03.01.2023г. до възстановяването на предишната му работа, ведно със законната лихва от 04.01.2023г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор в ответното училище на длъжност „.......”. Поради възникнали разногласия в хода на работата на 22.12.2022г. ищецът подал заявление с вх. № 13-604/22.12.2022г. до директора на училището за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди се, че ищецът не е получил писмено уведомление за съгласие или несъгласие с заявлението му в законовия 7- дневен срок, който е изтекъл на 29.12.2022г.

– работен ден, в който ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Сочи се, че на 03.01.2023г., когато ищецът отишъл на работа, му била предоставена за подпис заповед на Директора № .....г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа 1 се, че в заявлението си за напускане ищецът е посочил датата, от която иска прекратяването на ТПО по взаимно съгласие, но това не освобождава работодателя от задължението по чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ да изрази писмено становище по предложението и да уведоми служителя в седемдневен срок дали е съгласен, или не. Излагат се доводи, че неизразяването на становище по заявлението в законовия седемдневен срок е приравнено на несъгласие за прекратяване на ТПО. Отбелязва се, че макар на 29.12.2022 г. ищецът да е бил в отпуск, а учениците – във ваканция, не е налице основание за удължаване на законовия седемдневен срок.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ПГХТ „Акад. Н. Д. Зелинский“, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им, а искането за заличаване на прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищеца счита за недопустимо и моли за прекратяване на делото в тази част. Признава се обстоятелството, че ищецът е бил старши учител по общообразователен учебен предмет - физическо възпитание и спорт в ответното училище. Сочи се, че в периода от 19.12.20222г. до 30.12.2022г. вкл. Ц.., директорът на училището, е ползвала разрешен платен годишен отпуск съгласно издадената й Заповед № ....г. на Началника на Регионалното управление на образованието – Бургас, като по време на отпуска й Ц..е била замествана от г-жа В.., зам. директор на гимназията по учебната дейност, при условията на Заповед № РД-10-138/18.11.2022г. на Директора на ПГХТ „Акад. Н.Д. Зелинский“, съгласно която в периода на заместване В..няма право да извършва промени в числеността на персонала, да сключва, изменя и прекратява трудови договори със заместник-директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците в училището. Отбелязва се, че на основание заявление вх. № ....г., внесено от ищеца, директорът Ц....му е разрешила ползването на два дни платен отпуск за дните 29. и 30.12.2022г. със Заповед №....г. Твърди се, че по повод възникнал проблем, провокиран от оплакване на майка на ученичка заради поведението на ищеца към дъщеря й в Интернет пространството, ищецът е заявил, че е найдобре да подаде заявление за напускане, а директорката му отвърнала, че това е найправилното. Твърди се, че в заявлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ищецът изрично е посочил датата, от която да настъпи прекратяването – 03.01.2023г., тъй като е знаел, че директорът на гимназията е в отпуск и ще се яви на работа на 03.01.2023г. Поддържа се, че с посочването на тази дата ищецът е определил срок за приемане на предложението от работодателя за прекратяването на трудовия договор, който е обвързващ за работодателя. Против доводите на ищеца за изтичането на законовия седемдневен срок на 29.12.2022 г. са изложени аргументи, че в този ден учениците са били във ваканция, ищецът е бил в разрешен платен отпуск преди 22.12.22г., директорът на училището, чиито са правомощията по сключване и прекратяване на трудови договори, е била в разрешен отпуск преди 22.12.2022г. и не е била в гр. Бургас, както и че заместващата директора на гимназията е нямала право да прекрати трудовия договор на ищеца.

С протоколно определение от 05.04.2023 г. съдът е приел направеното от ищеца уточнение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като 2 същият се счита предявен за сумата от 5125, 72 лева за периода от 04.01.23г. до 16.03.23 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 16.02.2023 г. до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 03.05.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ чрез намаляване на размера му от 5125, 72 лева до 5076, 43 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна:

Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът Д. И. Г. е заемал в ответното предприятие ПГХТ „Акад. Н. Д. Зелинский“ - гр. Бургас длъжността „..............“.

Въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. № ...г. със Заповед № ...г., издадена от директора на училището, му е било разрешено ползването на платен годишен отпуск с продължителност от два работни дни, считано от 29.12.2022 г. до 30.12.2022г.

В периода от 19.12.20222 г. до 30.12.2022 г. директорът на училището – Ж..Ц.., е ползвала разрешен платен годишен отпуск съгласно Заповед № .....г. на Началника на Регионалното управление на образованието – гр. Бургас. На 22.12.2022 г. директорът Ц..е била повикана и се е явила в училището за изпълнение на служебни задължения. За периода от 26.12.2022 г. до 30.12.2022 г. директорът Ц..е била извън гр. Бургас. За периода от 19.12.20222г. до 30.12.2022г. директорът Ц..е била замествана от М..В.., заемаща длъжността заместник-директор по учебната дейност, съгласно Заповед № .....г., в която било посочено, че определеният заместник изпълнява задълженията си и ползва правата на директора като орган за управление на училището съгласно ЗПУО и длъжностната характеристика на длъжността „.....“ при спазване на следните ограничения: не извършва промени в числеността на персонала; не сключва, изменя и прекратява трудови договори със заместник-директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците в училището.

Ищецът Д. И. Г. е подал до директора на ответното училище заявление с вх. № РД13-604/22.12.2022г., с което моли да бъде освободен от заеманата длъжност –...., по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.01.2023 г.

Със Заповед № РД-11-273/03.01.2023г. на Ж..Ц..– Директор на ПГХТ „Акад. Н. Д.

Зелинский“ - гр. Бургас, трудовото правоотношение с Д. И. Г. е прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.01.2023г., въз основа на подадено от него заявление с вх. № РД-13-604/22.12.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 73 дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Причините за отправяне на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие нямат правно значение. Писмената форма е необходима за действителността на волеизявленията на страните. Недопустимо е „устно“ прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Срокът по чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. 2 КТ се брои в календарни дни и се изчислява съгласно правилата на чл. 72, ал. 1, изр. 3 и 4 ЗЗД. Непроизнасянето на другата страна в предвидената писмена форма в 7-дневен срок от получаване на предложението е приравнено по правни последици на отказ по силата на законова необорима презумпция. Затова ако страната, до която е отправена молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, не вземе отношение в установения в закона 7-дневен срок от получаване на молбата, то направеното по-късно волеизявление за приемане на предложението е без правна стойност и прекратяването на това основание на трудовия договор е незаконно (Решение № 327/2003 г. по гр. д. № 3143/2001 г. на ВКС).

В процесния случай предложението за прекратяване на трудовото правоотношение е направено от ищеца в писмена форма и е получено от ответника на 22.12.2022 г. Съобразно правилата за броене на сроковете ответникът е следвало да вземе отношение по направеното от ищеца предложение в писмена форма до 29.12.2022 г. Не са налице основания за отклонение от правилата за броене на сроковете, доколкото 29.12.2022 г. не е неприсъствен ден. Ирелевантни са и обстоятелствата, че и ищецът, и директорът на ответното училище са ползвали платен годишен отпуск на 29.12.2022 г., когато е изтекъл последният ден от законовия седемдневен срок. Не може да се приеме, че е била налице обективна невъзможност за работодателя да вземе отношение по направеното от служителя предложение, тъй като директорът Ц..е можела да изрази волята си за приемане на предложението чрез поставяне на резолюция „Да“ върху подаденото от ищеца заявление още при подаването му на 22.12.20222 г., когато се е явила в училището за изпълнение на служебните си задължения въпреки ползвания от нея платен годишен отпуск. Въпреки отсъствието си от града директорът Ц..е имала възможност да изрази волеизявлението си и в електронна форма, която би била приравнена на писмена форма съгласно правилата на ЗЕДЕУУ. Заместник-директорът Видева, на която са били възложени функциите на директор при отсъствие на директора Ц., също е имала правна възможност да вземе отношение по направеното от ищеца предложение въпреки поставените й ограничения, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ настъпва по силата на постигнатото между страните съгласие, а не чрез едностранно волеизявление на работодателя. Издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на постигнатото между страните съгласие има единствено констативно действие и може да се осъществи след изтичане на законовия седемдневен срок, в рамките на който работодателят е взел отношение по направеното предложение в изискуемата от закона писмена форма. Обстоятелството, че в заявлението си от 22.12.2022 г. ищецът е посочил, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено, считано от 03.01.2023 г., също не е годно да обоснове извод за наличието на основание за отклонение от императивните 4 правила на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът, до когото ищецът е отправил предложение на 22.12.2022 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, не е взел отношение в законоустановения 7-дневен срок от получаване на предложението – до 29.12.2022 г., поради което направеното по-късно волеизявление за приемане на предложението на 03.01.2023 г. е без правна стойност и прекратяването на това основание на трудовия договор е незаконно. Ето защо предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.