Решение № 7109 от 23.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7109 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100509150 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 4392 от 10.05.2022 год., постановено по гр.дeло № 63854/2021 г. на СРС, І Г.О., 48 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на А. А. Б., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязло в сила постановление от 31.07.2020 г. за прекратяване на досъдебно производство № 16/2017 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 14693/2014 г. по описа на СГП поради липса на доказателства, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 09.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 208,89 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза в размер на мораторна лихва за периода 26.11.2019 г. - 29.12.2020 г. върху внесена парична гаранция, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатен адвокатски хонорар на 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска - 09.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 126,39 лв., представляваща мораторна лихва върху заплатения 1 адвокатски хонорар за периода 11.08.2020 г. - 08.11.2021 г., като е отхвърлен иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20000 лв., иска за имуществени вреди в размер на мораторната лихва върху внесена парична гаранция до пълния предявен размер от 222 лв., иска за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар до пълния предявен размер от 2000 лв., иска за мораторна лихва върху платения адвокатски хонорар до пълния предявен размер от 180 лв. и за периода 20.01.2020 г. 10.08.2020 г. С решението на съда е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.„Витоша” № 2, да заплати на А. А. Б., ЕГН **********, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ разноски за държавна такса в размер от 60 лв. С решението на съда е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул.„Витоша” № 2, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 600 лв., представляваща разноски в производството за възнаграждения за вещи лица.

Срещу решението на СРС, 48 с-в е подадена въззивна жалба от А. А. Б., чрез пълномощника му адв.Е. Б., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20000 лв., в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди до пълния предявен размер от 2000 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло, като основателен и доказан, както и в частта с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор Стоев взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ищеца. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определения размер на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди. Решението е частично неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Доводите в жалбата на ищеца, досежно определения размер на дължимото обезщетение са основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното 3 производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданеточл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

В настоящия случай ищецът А. А. Б. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.1 НК. С постановление от 26.11.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.1 НК.

В процесния случай се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. На 04.12.2019 г. обвинението е предявено на ищеца, като му е наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., като същата е изменена от съд, чрез намаляване на размера й от 5000 лв. на 2000 лв. С постановление от 09.12.2019 г. спрямо обвиняемия А. Б. на основание чл.68, ал.1 НПК е наложена забрана за напускане на пределите на Република България. На 23.01.2020 г. е предявено разследването на обвиняемия, а на 22.07.2020 г. досъдебното производство е изпратено на СГП от следовател при следствен отдел - НСлС с мнение за предаване на обвиняемия А. Б. на съд. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 31.07.2020 г. на прокурор в СГП, е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 и ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателно производство по ДП 16/2018 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 14639/2014 г. на СГП спрямо обвиняемия А. А. Б. за престъпление по чл.255, ал.3, в ал.1, т.1 от НК. С това постановление от 31.07.2020 г., на основание чл.243, ал.2 НПК са отменени наложените на обвиняемия А. А. Б., мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. и забрана да напуска пределите на страната. С постановлението е прекратено наказателно производство по ДП 16/2018 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 14639/2014 г. на СГП относно престъпление по чл.253, ал.5, вр. с ал.1 НК, поради липса на доказателства за престъпен произход на получените пари.

Наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради липса на 4 достатъчно доказателства за извършено престъпление, следователно е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК - поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство.

Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, в резултат на прекратяване на наказателното производство /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.