Решение № 185 от 13.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ловеч, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500252 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК

ДВАДЕСЕТА ГПК)

(ГЛАВА

С решение № 142/19.04.2022г. по гражданско дело № 1481 по описа за 2021 година на РС – Ловеч е уважен предявеният о т И. С. С., ЕГН **********, гр. Ловеч, ж.к. М., ****, вх. А, ет.5, ап.14 против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“, ЕИК

****, гр. София, ул. „С.К.“ № 2 осъдителен иск с правна квалификация чл.405, ал.1 вр. чл.394 вр. чл.386 КЗ, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9946.52 лева, представляващи застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № **** за застраховки „Каско“ и „Злопоука“ от 24.07.2019г., по заведена щета № 255200****, за имуществени вреди по лек автомобил МПС „БМВ 525“, с рег. № ОВ **** ВС, причинени при застрахователно събитие (ПТП), настъпило на 06.04.2020г., около 11.30 часа, 1 на железопътен прелез, находящ се на пътната връзка от път 301, км. 42+600 до птицекомплекс У. – Й., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС „БМВ 525“, с рег. № ОВ **** ВС, до окончателното изплащане. С решението съдът е отхвърлил претенцията за законната лихва върху присъдената главница за периода от датата на предявяване на исковата молба (27.07.2021г.) до датата на представяне на доказателство за прекратена регистрация.

С решението съдът се е произнесъл и по акцесорното вземане по чл.78 ГПК, с което ответникът е осъден да заплати сумата от 1312.00 лева, представляващи разноски на ищеца, както и сумата от 5.86 лева, представляващи дължима държавна такса върху увеличената цена на иска.

Срещу така постановеното решение, в цялата му част, е постъпила въззивна жалба с вх. № 4209/16.05.2022г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“ чрез процесуален представител юрисконсулт М. Я..

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е и неправилно като излага следните въззивни основания: доказан е правоизключващото възражение за липса на застрахователно събитие – наличие на щета, получена вследствие на груба небрежност при управление на автомобила и нарушаване на правилата при пресичане на жп път. Прави обстоен анализ на свидетелските показания като твърди, че ищецът е навлязъл в жп прелез, без да е спазил правилата на ЗДвП. Твърди, че съдът единствено се е позовал на свид. И., но не и на другите свидетели – свид.Н., Б. и С.. Във въззивната жалба за първи път прави възражение за неизпълнение на договора за застраховка като претендира изпълнение на потестативното право на застрахователя да го развали, на основание чл.395, ал.4, предл. 1 КЗ.

Сочи, че главна причина за получената щета е в причинно-следствена връзка с поведението на водача като неизпълнил законовите задължения за спазване на ЗДвП, договора и преценката на ситуацията при пресичането на жп пътя. В останалата част цитира съдебна практика по различни дела и изяснява понятието „груба небрежност“ и „разумна преценка“. Моли съда да отмени атакуваното решение изцяло. Претендира разноски и юрисконсулско 2 възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И. С., чрез процесуалния си представител адв. М. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, както и че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че правилно РС – Ловеч е обсъдил всички доказателства и факти, с което исковата претенция е доказана, а правоизключващото възражение на ответника е неоснователно. Твърди, че съдебно автотехническата експертиза доказва механизма на деянието и каква е причината за ПТП. От нея извежда извод за видимост на процесното ПТП, както и за изчистените храсти и растителност на мястото, но след деня на удара. Счита, че възражението на въззивника за нарушения на нормите на ЗДвП са неоснователни, защото такива не са доказани в първоинстанционното производство, както и че застрахователят не може да предвижда условия и изисквания, при настъпването на което може да се направи разумна преценка, че нямат отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие. Навежда доводи, че е налице фактическият състав за изплащане на застрахователно събитие, липса на груба непрежност, липса на неполагане на дължима грижа за предпазване или самонадеяно поведение. Счита, че ищецът е доказал всички факти по претенцията на чл.405, ал.1 КЗ. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на въззивника.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът ЗАД „Армеец“ не се явява и не се предсталявла. Изпраща становище по основателността ни исковата претенция, а именно, че е доказана груба небрежност, поради което не следва да сe дължи обезщетение на водача. Излага подробни правни съображения за това какво представлява вината, нейните форми и поведението на ищеца при застрахователното събитие и дължимото поведение по чл.51-53 ЗДвП. Твърди, че по делото безспорно се установило, че звуковата и светлинната сигнализация на прелеза е работила – на 300 метра преди светофора, прелезът започва да работи, когато види този светофор, че свети, означавало, че пътната сигнализация на прелеза се е задействала, а ако не е била задействала машинистът е следвало да премине през прелеза с 15 километра в час. Твърди, че по делото се установи, че всички свидетели установяват факта, че звуковата и светлинната сигнализация е работила от 3 приетите по делото писмени доказателства – констативни протоколи, изготвени от длъжностни лица от БДЖ. Сочи, че водачът на МПС е навлязъл в жп прелеза, без да намали скоростта и без да спре, при включен звуков сигнал, както и несъобразяването с подадените от машиниста звукови сигнали. Налице било груба небрежност, тъй като водачът на автомобила започнал да пресича жп прелеза, без да е съобразил светлинната и звукова сигнализация. Същият нарушил правилата за движение по пътищата чл.51-53 ЗДвП, което на основание т.14.5 от Общите условия (ОУ) да се откаже заплащането на застрахователна претенция. Неправилно съдът кредитирал само показанията на единия свидетел И.. Налице било право да се откаже изплащането на застрахователното обезщетеие на основание чл.395, ал.4 КЗ.

Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като вместо него постанови друго, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.

В открито съдебно заседание въззиваемият И. С. С., редовно призован не се явява. Същият се представлява от адв. М. М., с пълномощно по делото.

Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора й. Твърди, че възражението на въззивникът е неоснователно, тъй като е доказано, че светлината при принудително пускане е била слаба и е работила. Твърди, че съгласно експертизата, спирането на знак СТОП се е получил удара. Счита, че възражението на ответника за прекратен договора на основание чл.395, ал.4 КЗ се е преклудирало, тъй като е направено едва във въззивната жалба. Счита, че искът е доказан, налице са всички предпоставки за неговото му уважаване, поради което моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от 4 обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което решението е валидно.

Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По основателността

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.405, ал.1 вр. чл.394 вр. чл.386 КЗ за заплащане на сумата в размер на 9 946.00 лева, допусната като изменение на цената на иска, с определение от открито съдебно заседание от 25.01.2022г. (л.150 от първоинстанционното дело).

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

5

Съобразно правилата, предвидени в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните обстоятелства - да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователното събитие и наличието на покрит застрахователен риск, който съответно да обезпечава вредите от застрахователното събитие, претърпените вреди, техният размер, както и причинно – следствената връзка между самото застрахователно събитие и претърпените вреди. В тежест на застрахователя е да установи в производството правоизключващото си възражение - налице е изключен риск – възникване на щетата, поради наличие на груба небрежност, с оглед което обстоятелство не дължи на правоимащото лице застрахователно обезщетение.

В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установи, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за имуществена застраховка "Каско", клауза П с допълнително покритие „Асистанс“ и „Злопоука“ №X0493960 от 24.07.2019г., чиито срок бил с продължителност една година до 25.07.2020г. Предмет на застрахованото имущество било лек автомобил BMW с рег. № ОВ **** ВС. Вноските по договора били разсрочени, като последната вноска била с падеж 24.04.2020г., която не се оспорва от ответника да е платена, съответно договорът да е прекратен. Застрахователната сума била в размер на 14 900.00 лева. (л.4 от първоинстанционното дело). Договорът бил подписан при общи условия (ОУ л.33-37 от първоинстанционното дело). Това обстоятелство се доказва и от факта, че застрахователят е отказал да платил застрохователната претенция на основание член от ОУ, което доказва наличието и на правен спор между страните (л.10-12 от първоинстанционното дело).