Акт от 27.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-193 27.11.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: първи септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Ани Цветанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1716 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, подадена чрез пълномощник – ю.к.Теодора Кощрова, против решение № 601/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 284/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против К.Б.А. с постоянен адрес *** настоящ адрес ***, за приемане за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество по по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3239/31.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 6339/2018 г. по описа на БРС, за сумата от 451.42 лв. – главница по договор за кредит от 19.09.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.А., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 09.12.2016 г., сумата от 107.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г. и сумата от 148.68 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуален закон. Според въззивника, изводите на съда за отхвърляне на предявения иск противоречат на закона и на съдебната практика. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице незавършен материален фактически състав на цесията, тъй като длъжникът не бил уведомен за нея, като се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил законовата уредба, касаеща института на цедията. В тази връзка се посочва, че за правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, като със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера, поради което ищцовото дружество се явява кредитор на ответницата А. от датата на сключване на договора за цесия – 09.12.2016 г. Счита се също, че за възникване качеството цесионер и титуляр на прехвърленото вземане не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД, тъй като уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване противопоставимостта на цесията на длъжника, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването, като по делото няма данни за извършени плащания към предишния кредитор и по делото такива възражения не са правени. Въззивникът оспорва като неправилен и извода на съда, че връчването на книжата по чл.47, ал.6 ГПК е „процесуална фикция“ и няма действие върху материалното правоотношение на страните. В тази връзка се сочи, че в чл.47 ГПК законодателят е предвидил фикция за връчване чрез залепване на уведомление именно заради случаите, в които лицето не може да бъде намерено, тъй като се е преместило от адреса, без да е регистрирало нов такъв или умишлено се укрива, като тази фикция е приложима и при връчване на книжа от ЧСИ и от нотариус, което означава, че приложението на нормата излиза извън исковото производство и намира приложение и за материалноправните изявления. По тези съображения, моли въззивния съд да отмени решението на районния съд и да уважи иска. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.Б.А., подаден чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. К. Джаварова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд.

Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите норми на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При служебната проверка на решението, извършена по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против К.Б.А. за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 451.42 лв. – главница по договор за кредит от 19.09.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.А., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс интърнешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 09.12.2016 г., сумата от 107.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г., сумата от 148.68 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г. и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3239/

31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 6339/2018 г. по описа на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.09.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата К.А. е сключен договор за кредит № 52127, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 1769 лв., който е следвало да върне на 24 погасителни месечни вноски, включващи главница и добавка, представляваща печалба на заемодателя (договорна възнаградителна лихва). Твърди се, че длъжникът е преустановил обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 07.05.2015 г., а на 19.09.2016 г. е настъпил падежът на цялото задължение, с което е станал изискуем целият неплатен остатък от заема. Ищецът посочва, че вземанията към К.А., произтичащи от договора за кредит, са му прехвърлени от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД със сключено между тях Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 09.12.2016 г. към Рамков договор за цесия от 18.10.2016 г., като цесионерът е упълномощил цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Предвид неизпълнението на ответницата, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6339/2018 г. на БРС, но длъжникът бил уведомен за заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на заповедния съд е предявен и настоящия иск.

На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответницата К.А. е назначен от съда особен представител – адв. Джабарова, депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна и по размер. Направени са следните възражения: ответницата не е била уведомена за процесната цесия; в договора за кредит няма клауза за възможността да се цедира вземането; не е доказано реалното получаване на заемната сума, респ. липсват документи за превод на сумата на търговеца „Технополис България“ ЕАД; за нищожност на договора за кредит, поради противоречие със закона, произтичащо от размера на договорната лихва, надхвърлящ трикратния размер на законната лихва; нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

По делото не се спори, че с Договор за стоков кредит № 52127/19.09.2014 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответницата К.Б.А. стоков кредит в размер на 1769 лв. за закупуване/заплащане на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а именно – Телевизор LG на цена от 1966 лв., като заемната сума следва да бъде издължена заедно с възнаградителна лихва /надбавка/, съставляваща печалбата на кредитора, със срок за издължаване до 19.09.2016 г., на 24 месечни погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент от 39.03 % и ГПР от 46.83 %.

Не се спори също, че длъжникът е преустановил плащанията на

07.05.2015 г., както и че Банката-кредитор е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с договор за цесия от 09.12.2016 г., като прехвърлителят упълномощил приобретателя да съобщи цесията на длъжника. Уведомяването било извършено от чрез „Български пощи“ АД, но пратката била върната в цялост, поради което ищецът прилага към исковата молба уведомление за цесията и счита, че с връчване на препис от исковата молба и доказателствата, цесията е валидно съобщена на длъжника.

От приетата в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че с подписването на процесния договор за кредит 52127 от 19.09.2014 г. в размер на 1769 лв. е закупен от продавача „Технополис“ Бургас телевизор марка „LG“ на цена от 1966 лв., като стоковия кредит е усвоен с придобиването на телевизора. При извършената справка в счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, клон Бургас, вещото лице е установило, че по договора за кредит има извършени плащания от ответницата по откритата за целта банкова сметка, като за периода 13.10.2014 г. – 23.08.2016 г. са внесени общо 2184.77 лв., с които са погасени 1317.58 лв. – главница и 867.19 лв. – договорна лихва. При това, експертизата е изчислила, че са останали дължими и непогасени следните вземания: 451.42 лв. – главница и 107.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г., а дължимата мораторна лихва за забава е в размер на 148.68 лв. за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г.

В експертизата е посочено, че натрупаните дебитни и кредитни обороти са взети от разплащателната сметка, описана в договора за кредит, в обслужващата банка „Банка ДСК“ ЕАД. В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че справките са направени относно постъпилите вноски от ответницата по сметката й в Банката и е констатирал, че главницата по кредита е преведена по сметка на „Технополис България“ ЕАД, както и че кредитополучателката е внасяла известно време погасителни вноски и след това е преустановила плащанията си, което се установявало от движението на банковата сметка. Експертът е заявил, също, че вноските са правени на датите на падежа, а последната платена вноска е на 23.08.2016 г., но с нея са погасени предходни задължения.

От представеното писмо от „Банка ДСК“ ЕАД става ясно, че след подписването на 19.09.2014 г. на процесния договор за стоков кредит № 52127, в размер на 1769 лв., сключен между Банката и ответницата А., кредитът е усвоен безкасово и с автоматична операция директно е заверена сметката на търговеца със сумата от 1769 лв.

При така установените факти, районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Съдът е приел, че общите условия на договора не са представени по делото и няма доказателства, от които съдът да установи, че е спазено изискването на чл.26, ал.1 ЗПК, която норма предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, ако договорът предвижда такава възможност, а представеният договор за стоков кредит няма такова предвиждане. Прието е също, че ответницата не е уведомена за цесията и исковете по делото са преждевременно предявени. В тази връзка, БРС е приел, че макар и към исковата молба да е приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, цесията не е съобщена надлежно на ответницата, тъй като връчването на съдебните книжа по делото е станало по реда на чл.47, ал.6 ГПК чрез назначения особен представител, като установената в нормата процесуална фикция на връчването няма действие върху материалното правоотношение на страните. По тези съображения, районния съд е приел, че ищецът не е правоимащ да получи вземанията по сключения договор за кредит, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни.