Решение № 243 от 28.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000256 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №69 от 14.02.2025 г.,постановено по т.д.№114/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдена Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление:

Федерална Република Германия, гр. Мюнхен, ул. „Кьонингщрасе“ № 28, п.к.

80802, фирмен №HRB 75727, да заплати на Н. Г., роден на ********г. в гр.

*****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019г. и валиден до 10.11.2021г., и на Н. Г., роден на ********г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019г. и валиден до 01.12.2021г., двамата с адрес: *****************************************, сума от по 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро за всеки от ищците, представляваща разликата между дължимото обезщетение от по 10 000 евро и изплатеното обезщетение от „Алианц Ферзихерунгс” от по 7 500 евро, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Е. Г. /родена на **********г., гражданин на ************/, настъпила на 01.07.2018г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, станало на 01.07.2018г. на автомагистрала „Тракия”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К. при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с немски 1 регистрационен №*********, застрахован при Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” АД със застрахователна полица №***********, ведно с лихва за просрочие върху присъдените обезщетения в размер на пет процентни пункта над основния лихвен процент, считано от 03.04.2020г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от по 2 500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за просрочие върху главниците за периода от датата на увреждането - 01.07.2018г. до 03.04.2020г., като неоснователни.

Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от Н. Г., роден на ********г. в гр. *****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019г. и валиден до

10.11.2021г., с адрес:

*****************************************, против Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, гр. Мюнхен, ул.

„Кьонингщрасе“ № 28, п.к. 80802, фирмен №HRB 75727, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му М. Г., починала на 01.07.2018 г., както и сумата от 70 000 евро- обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х. Г., починала на 01.07.2018г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018г. на автомагистрала „Тракия”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” АД със застрахователна полица №***********, както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Наред с това,с решението от 14.02.2025 г. на ОС-Пловдив са отхвърлени изцяло и предявените от Н. Г., роден на ********г. в гр.*****, ***, с турски паспорт №*********, издаден на 11.11.2019г. и валиден до 01.12.2021г., с адрес:

*****************************************, против

Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, гр.

Мюнхен, ул. „Кьонингщрасе“ № 28, п.к. 80802, фирмен №HRB 75727, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М. Г., починала на 01.07.2018г., както и сумата от 70 000 еврозастрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х. Г., починала на 01.07.2018г., които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.07.2018г. на автомагистрала „Тракия”, км 108 + 300, област Пловдив, причинено виновно от Д.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” АД със застрахователна полица №*************, както и 2 искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.

Също така,с горното решение е осъден ответникът Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, гр. Мюнхен, ул.

„Кьонингщрасе“ № 28, п.к. 80802, фирмен №HRB 75727, да заплати на ищците Н. Г. и Н. Г. сумата от 3 /три/лв.- направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковете,а на „Адвокатско дружество Ц. и партньори” с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управлениегр.Б., ул.”*********” №3, ет.1, офис 3, представлявано поотделно от съдружниците адвокат Л. Ц. от АК- Б. и адвокат М.К. от АК- Пловдив,е осъден да заплати сумата от 337 /триста тридесет и седем/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищците Н. Г. и Н. Г. по т.д.№114/2022г. на ПОС.

С решението от 14.02.2025 г. са осъдени ищците Н. Г. и Н. Г. да заплатят общо на Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, гр. Мюнхен, ул. „Кьонингщрасе“ № 28, п.к. 80802, фирмен №HRB 75727, сумата от 34 808 /тридесет и четири хиляди осемстотин и осем/ лв.направени разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

И на следващо място,с горното първоинстанционно решение е осъдена Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” Акционерно дружество, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 391,17 /триста деветдесет и един лв. и седемнадесет ст./ лв.- дължимата държавна такса за производството, както и сумата от 5 /пет/лв., представляваща изплатен от бюджета на съда депозит за КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.

Решението е постановено при участието на ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, трето лице- помагач на страната на ответника.

Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна жалба,подадена от ищците в първоинстанционното производство-Н. Г., роден на ********г. в гр. *****, *** и Н. Г., роден на ********г. в гр. *****, ***,чрез пълномощника им адв. Л. Ц.,с която решението на ОС-Пловдив от 14.02.2025 г.,постановено по т.д.№114/2022 г. по описа на същия съд,се обжалва в следните части:в отхвърлителната част,с която се отхвърлят като неоснователни предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Е. Г. за разликата над уважения размер от по 2500 евро до пълния претендиран размер от по 92 500 евро,както и акцесорните искания за присъждане на лихва за просрочие върху главниците за периода от датата на увреждането-01.07.2018 г. до 03.04.2020 г.;в частта,с която се отхвърлят като неоснователни предявените от Н. Г. против Застрахователна компания “Алианц Ферзихерунгс”Акционерно дружествогр.Мюнхен, Германия искове за заплащане на сумата от 70 000 3 евро,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му М. Г.,починала на 01.07.2018 г.,както и на сумата от 70 000 евро-обезщетения за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х. Г.,починала на 01.07.2018 г.,които вреди са резултат от ПТП,настъпило на 01.07.2018 г. на автомагистрала “Тракия”,км 108+300,област Пловдив,причинено виновно от Д.К. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с немска регистрация №*******, застрахован при Застрахователна компания „Алианц Ферзихерунгс” АД със застрахователна полица №***********, както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците, считано от 01.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението;в частта,с която се отхвърлят като неоснователни предявените от

Н.

Г. против

Застрахователна компания

“Алианц

Ферзихерунгс”Акционерно дружество-гр.Мюнхен,Германия искове за заплащане сумата от 70 000 евро-обезщетение за претърпени от този ищец неимуществени вреди от смъртта на сестра му М. Г.,починалата на 01.07.2018 г.,както и на сумата от 70 000 евро-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на сестра му Х.

Г.,починала на 01.07.2018 г.,които вреди са резултат от посоченото по-горе пътнотранспортно произшествие,настъпило на 01.07.2018 г. и причинено виновно от Д.К.,както и искането за заплащане на лихва за просрочие върху главниците,считано от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Жалбоподателите считат,че в обжалваните му части първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния закон.Намират за занижен размера на обезщетението,присъдено на всеки от ищците за търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майкаЕ. Г.,настъпила вследствие на горното ПТП от 01.07.2018 г.Посочват,че при определяне размера на дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им и възможността за прилагане в случая на предвидения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите във връзка с чл.16 от Регламент /ЕО/ №864/2007 /”Рим II”/ следва да бъде съобразено решение на СЕС от 05.09.2024 г. по дело С-86/23,постановено по преюдициално запитване и касаещо тълкуване на нормата на чл.16 от Регламента.Намират,че и нормите на приложимото немско материално право не съдържат ограничителни разпоредби за размера на обезщетенията,като препращат към принципа на справедливостта и към това,че всеки случай следва да бъде преценяван конкретно,с оглед установените по делото обстоятелства.Жалбоподателите поддържат,че както в българското,така и в немското право съществува принципът на справедливо обезщетение на нематериалните вреди-чл.52 ЗЗД,съответно чл.844,ал.3,в сила от 22.07.2017 г.,респ. §10 от ЗДвП,която за разглеждания случай предвижда подходящо парично обезщетение от Гражданския законник.Посочват,че критериите,по които се определя това обезщетение не са нормативно уредени нито в българското,нито в немското право и се позовават на практика на Съда на ЕС,отричаща допустимостта обезщетението за неимуществени вреди да се 4 ограничава с вътрешни разпоредби на националното законодателство до определена максимална сума,по-малка от предвидените минимални застрахователни суми в Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент.Развиват и аргументи,с които обосновават становището си,че чл.52 от ЗЗД отговаря на дефиницията на чл.16 от Регламент “Рим II”,поради което представлява особена повелителна норма,дерогираща приложението на националното право на друга държава членка.Считат,че това е императивна норма и тя следва да бъде приложена в настоящия случай,като обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразено с българското право и с преобладаващата съдебна практика на съдилищата.Поддържат и аргумента за неправилно тълкуване от страна на окръжния съд на решението на СЕС от 05.09.2024 г. по дело С-86/2023 г.

В процесната въззивна жалба са изложени и твърдения за това,че ищците,претендиращи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на своите близки-майка и сестри са били в изключително близки житейски и емоционални отношения с починалите свои роднини.Жалбоподателите намират,че при обезщетения от подобен характер дори не следва да се коментират вида и степента на преживените болки и страдания,тъй като същите са общоизвестни и са безспорен резултат от смъртта на толкова близки хора,осмислящи ежедневието и живота на ищците.Посочват,че в случая ищците са били винаги в добри отношения,в силно емоционална и житейска близост с тяхната майка и със загиналите им сестри и тежко преживяват смъртта им,преживяват траен емоционален срив вследствие на тяхната смърт.Излагат и аргумента,че съдът не е изследвал подробно въпроса за личните отношения между ищците и починалите им роднини,че не е приложил обективно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и с оглед изключителния случай на загуба на половината от семейството на ищците,а е приел,че не са налице особено близки отношения между ищците и сестрите им,без да излага подробно мотиви в тази насока.Жалбоподателите изразяват несъгласие с извода на първоинстанционния съд,че не се установява наличието на “особено близки отношения” между ищците и починалите им сестри,като считат,че в случая наличието на такива отношения се установяват от събраните в хода на производството гласни доказателства.Според жалбоподателите,в случая се установява и особено близка връзка между тях и сестрите им по смисъла на тълкуването,дадено в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. На ОСНГТК на ВКС,поради което считат,че разполагат с материалноправна легитимация по предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,търпени от тях вследствие смъртта на двете им сестри,настъпила при ПТП от 01.07.2018 г.Развиват и довода за породени за тях особено тежки последици и психологически травми вследствие смъртта на майка им и двете им сестри.