Определение № 2697 от 13.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2697 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Екатерина Вл. Мандалиева

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502206 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си *** против Разпореждане № 1784 от 30.06.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 1650/ 2025г. по описа на ПРС – III гр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Д. С. Р. от с.Б., Пловд.област.

По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на постановения акт на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените по размер и период претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжника , произтичащи от сключен ДПК № 40024722973 от 02.04.2024г. , по който се претендира изпълнение на парични задължения на потребителя, с претендирани суми: в размер на 239,52 лв- главница , 20,74 - договорно възнаграждение за периода 20.11.2024г – 20.02.2025г, сумата 20,57 лв – лихва за забава, неплатени възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ в размер на 91.84 лв и „Флекси“ в размер на 120 лв; 30 лв – такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.06.2024г., както и 100 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 19.12.2025г., ведно със законната лихва.

С обжалваното разпореждане в отхвърлителната част заповедният съд е извършил проверка в приложение на правомощията си по императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК с констатации относно наличието на отрицателното условие, при което не се издава заповед за 1 изпълнение, а именно – искането да се основава на неравноправна клауза по представения ДПК или обоснована вероятност за това, водещи до неговата действителност.

По тези критерии се констатира недействителност на процесния ДПК съгласно чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК: договорена е сумата, дължима от потребителя, с посочване веднъж в размер на 600 лв. при ГПР 47,94 % и посочена общо дължима сума от 715,89 лв. Закупени допълнителни услуги "Фаст" за сумата от 270 лв и „Флекси“ в размер на 330 лв, за които е посочено, че размерите на вноските по тези услуги в размер на 54,55 лева са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита, без това да намира отражение на размера на ГПР., поради което тяхното уговаряне целят постигане на скрито оскъпяване на кредита, вкл. доколкото не е посочен общ размер на ГПР, поради което посоченият се явява формално определен, а не реален, за да гарантира правата на потребителя за преценка на икономическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е на решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22. На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, подлежаща на връщане е само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита, вкл. лихвата за забава, уговорена в договора. В досегашната си практика въззивният съд възприема в тази насока, че с включените и договорени допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ в посочените погоре размери в общия им размер е равен на размера на главницата по кредита от 600 лева, поради което целеният от кредитора фактически икономически резултат е единствено скрито оскъпяване на кредита и неговото неоснователно обогатяване, поради което е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, което води до извод за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО и съответно неравноправност на клауза по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Практиката на ПОС поддържа правния си извод относно наличие на заобикаляне и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗПК.

С отхвърляне изцяло на заявлението не е присъдена сумата на основание чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК относно чистата стойност на кредита, тъй като при посочване от заявителя на заплатени 7 погасителни вноски, възлизащ на сумата от 837,48 лв / сбор от вноските по 119,64 лв по ПП/ , то е наложен извода, че длъжникът е върнал чистата стойност на кредита в размера му от 600 лева, поради което и претенцията за главницата е отхвърлена.

Горните правни изводи са достатъчно основание за приемане неоснователност на депозираното заявление по чл.410 ГПК за събиране на претендираните вземания от длъжницата Д. Р., поради което без основание се явяват и претендираните такси по за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на до 30 лева и при забава от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, отделно от което в съответствие с практиката на съда е правния извод за тяхната нищожност поради нарушение на 2 разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК оглед размера на предвиденото обезщетение за забава.

Посочените такси не намират своето основание в представения договор, съответно не почиват на предвидена договорна отговорност за неизпълнение на договорно задължение, като предварително определеният им размер във вида на такса не може да се приеме, че съответства на размер на евентуално настъпили вреди за кредитора.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт като правилен и обоснован ще се потвърди изцяло.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1784 от 30.06.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 1650/ 2025г. по описа на ПРС – III гр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Д. С. Р. от с.Б., Пловд.област.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3