Определение № 3380 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3380 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Милена Даскалова

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002103968 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д., чрез адв. П. Н., срещу решение № 174/15.07.2025 г. по възз. гр. д. № 282/2025 г. на Окръжен съд – Добрич, с което след частична отмяна на решение №91/23.09.2022 г. по гр.д.№615/2021 г. на Балчишкия районен съд, е признато за установено по отношение на С. Г. Д., че Г. Д. А. и И. Д. Американски са собственици по наследство от Д. Г. А., починал на 18.05.2017 г. и от Б. И. А., починала на 28.06.2023г., на недвижим имот в [населено място], общ.Б., а именно поземлен имот от 710 кв.м.,съставляващ частта от бивш пл.№79, включена в УПИ [№] в кв.21 по подробния устройствен план на [населено място], реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на селото, показана в червен цвят на скица-приложение №10 на лист 125 от в.гр.д.№794/2022 г. на Добричкия окръжен съд и е осъдена С. Г. Д. да предаде владението върху описания поземлен имот на Г. Д. А. и И. Д. А., както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта,с която на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №22, н. д.

№454/19.08.2020 г. в частта на удостовереното право на собственост на С. Г. Д. върху 710 кв.м., представляващи идеална част от поземлен имот-дворно място цялото от 934 кв.м, находящо се в [населено място], общ. Б., представляващо имот с идентификатор [№] по кадастралната карта.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.При данни за осъществявано давностно владение от едно лице, следва ли съдът да зачете извършваното владение от неговия наследодател на същия имот, при положение че са налице данни по делото? При договор за покупко-продажба на имот, ако продавачът продължи да владее и ползва имота и впоследствие и неговият наследник осъществява давностно владение на имота, следва ли да се приеме, че правото на собственост е преминало върху приобретателя или е останало в патримониума на продавача, а впоследствие е преминало и върху неговия наследник? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС; решение № 11/29.02.2016 г. по гр.д. № 3942/2015 г., на ВКС, I г.о.; решение № 357/14.06.2024 г. по гр.д. № 3005/2023 г., на ВКС, I г.о.; решение № 958/15.12.2009 г. по гр.д.

№ 2246/2008 г. на ВКС, I г.о. на ВКС.

2. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС да проведе пълно и главно доказване, с което да обори законовата презумпция на чл. 69 ЗС по отношение на ответника, при положение че ответникът вече се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост? При осъществяване на давностно владение от едно лице, а впоследствие от неговия наследник, при иск по чл. 108 ЗС, който се е снабдил с констативен нотариален акт, следва ли ищецът да оборва презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на наследодателя и наследника кумулативно или е достатъчно да я обори по отношение само на лицето, което владее имота към момента към изтичане на давностния срок? Как следва да се разпредели доказателствената тежест между ищеца и ответника при иск по чл. 108 ЗС, при условие че ответникът вече се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка?

Поддържа се противоречие с решение № 559/13.01.2011 г. по гр.д. № 5317/2008 г. на ВКС, I г.о.; решение № 107А/25.05.2011 г. по гр. д. № 1297/2010 г., на ВКС, II г. о.; решение № 397/27.05.2010 г. по гр. д. № 711/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение № 559/11.01.2011 г. по гр. д.

№ 281/2010 г. на ВКС, II г.о.

3.Следва ли съдът по същество на спора при предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да уважи иска при липса на оборване на презумпцията, че владелецът държи вещта като своя и се е позовал на изтекла придобивна давност в охранителното производство и е възразил с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 91/02.07.2010 г. по т.д. № 713/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 976/17.03.2010 г. по гр. д. № 2769/2008 г. на ВКС, I г.о.; решение № 331/11.05.2010 г. по гр. д. № 958/2009 г. на ВКС, I г.о.; решение № 115/28.11.2017 г. по г. д. № 4627/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение № 153/10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС, I г.о. и решение № 68/16.06.2017 г. по гр. д. № 4312/2016 г. на ВКС, II г.о.

4. В т. 4 от изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974г.; решение № 176/08.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение № 60169/17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение № 242/06.11.2019 г. по гр. д. № 3700/2018 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 152/20.06.2018 г. по гр. д. № 4184/2017 г.; решение № 98/24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г. на ВКС, IV г.о.;

2 решение № 80/03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 254/21.01.2020 г. по гр. д. № 940/2019 г. на ВКС, III г. о.; решение № 8/15.02.2019 г. по гр. д.

№ 1953/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 196/21.12.2018 г. по гр. д. № 1101/2018 г. на ВКС, III г. о.

5.Следва ли да се приеме, че ако ответникът владее сградата, владее и земята около и върху която е разположена, при положение че земята може да се индивидуализира по граници, а лицето обработва и ползва плодовете на същата тази земя? Кои са признаците, по които се разграничава владение на недвижим имот - земя, в който е разположена сграда, която лицето собственик ползва и владее, и сервитутно право на преминаване до постройката? По какъв начин следва съдът да отграничи владението върху поземлен имот от сервитутното право на преминаване? Кои са белезите които отграничават двете едно от друго?

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от ответниците Г. Д. А. и И. Д. А., чрез адв. Р. Д., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение №230/23.04.2025 г. по гр.д.

№4785/2023 г. на ВКС, второ г.о., е отменено въззивно решение №231/19.07.2023 г. по в.гр.д.

№794/2022 г. на Окръжен съд-гр.Д. в частта, с която на основание чл.108 ЗС по отношение на С. Г. Д. е признато за установено правото на собственост на Г. Д. А., И. Д. А.и и Б. И. А. върху поземлен имот с идент. [№], находящ се в [населено място], като С. Д. е осъдена да предаде на ищците владението върху него и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в посочената част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че първоначалната ищца Б. И. А. /починала в хода на производството/ е съпруга, а ищците Г. Д.

А. и И. Д. А. са синове на Д. Г. А., починал на 18.05.2017г.

За безспорно е прието, че Д. А. и ответницата С. Д. са брат и сестра - деца на Е. К. А., която е починала.

На 18.09.2003 г. с нотариален акт №138, н д. №674/2003 г., Е. Американска е продала на сина си Д. А. дворно място от 1050 кв. м., урегулирано в УПИ [№], в който собственикът участва със 710 кв.м., в кв. 21 по плана на [населено място]. Продаденият имот е бил придобит от прехвърлителката по силата на съдебна спогодба по дело за делба по гр.д.№200/1971 г. на БРС, съгласно която й е бил възложен в дял парцел Х.-79 в кв.21 с площ от 1050 кв. м., в който парцел собственикът участва със 710 кв.м., ведно с построената къща.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че със заповед №705/15.07.1972 г. са одобрени кадастрален и регулационен план на [населено 3 място]. В кадастралния план е заснет имот с пл.№79, за който по регулационния план са отредени парцели X.-79, X.-79 и X.-79 в кв.21. Части от имот пл. № 79 са придадени към други парцели, а също и има част от имота, отнета за улица. Парцел X.-79 е от 1 050 кв.м., от които 710 кв.м. са от имот пл. №79, а разликата до 1 050 кв. м. са площи, придадени от други имоти. Вещото лице не е установило данни за прилагане на дворищната регулация. В одобрената на 03.10.2003 г. кадастрална карта трите УПИ /[№]/ са заснети като един поземлен имот с идент. [№]. С последващо изменение на кадастралната карта от 2019 г. е нанесен поземлен имот с идент. [№] от 934 кв.м. В неговите граници са включени 710 кв.м. от бившия имот пл.№79, за които е бил отреден парцел X.-79, а 224 кв.м. съставляват площи от бившата улица и бившия имот пл. № 81, които са били придадени по регулация към парцел X.-79. Останалите 116 кв.м., които са били придадени по регулационния план от бившия имот пл. №81 и са включени в границите на УПИ [№], са извън границите и площта, нанесени като поземлен имот с идент. [№].

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че по силата на договора за покупко- продажба от 2003г. Д. А. и съпругата му Б. А. са придобили собствеността върху поземлен имот от 710 кв.м., съставляващи частта от имот пл.№79, урегулирана в парцел X.79. Преди това в съответствие с чл.110 ал.1 от ЗТСУ /отм./ обект на притежаваното от продавача Е. А. право е бил парцелът от 1050 кв.м., вкл. с придадените към него части от други имоти. На основание пар. 8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план за придадените части е отпаднало и в собственост на продавачката е останал поземлен имот от 710 кв.м.- реалната част от УПИ [№]., съвпадаща с включената в него реална част от имот пл. №79. Договорът от 18.09.2003 г. има за предмет притежавания от продавачката поземлен имот от 710 кв.м. Касае се за реален поземлен имот от 710 кв.м. - самостоятелен обект на придобитото от Д. и Б. А. право на собственост, който в кадастралната карта не е заснет като такъв. Нанасянето в кадастралната карта на площта на този имот като част от по-голям поземлен имот с идент.

[№] не отразява вярно вещните права на лицата, но и не води до тяхната промяна, в частност до трансформирането им в притежание на идеална част от нанесения в кадастралната карта поземлен имот. Правата се запазват върху реална част от поземления имот с идент. [№].

Прието е от въззивния съд, че ищците като наследници на Д. и Б. А. се легитимират като собственици на основание наследство на по 1/2 ид.ч. от описания имот от 710 кв. м.

С нотариален акт №22, н. д. №454/2020 г. ответницата С. Д. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 710 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото от 934 кв.м, представляващо имот с идент. [№] по кадастралната карта, заедно с жилищна сграда с идент.

[№].

Въззивният съд е приел, че ответницата не е придобила на основание давностно владение собствеността върху процесния имот. Посочено е, че двете страни се легитимират като собственици с нотариални актове и с оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В тежест на ответницата е да докаже придобиването собствеността върху 4 процесния имот, в частност, че е упражнявала в продължение на 10 години фактическата власт върху имота с намерение за своенето му.